Виктор Орбан заяви, че всяка група от обществото, финансирана от Сорос, трябва да бъде изметена от Унгария. В същото време в България се появява партия „Да, България" с очевидното намигване на щедрия милиардер, коментира Валентин Вацев за "Стандарт".
Партия, стриктно спазваща принципите на соросианството. Как да си обясним това? Ами много просто. България не е Унгария, а нашите държавници нямат нищо общо с Орбан. Доживяхме да завидим на унгарците. А на унгарците е много трудно да се завиди. Тяхната история е проклета, тя прави винаги напук на унгарците. Те обаче са хора с характер.

Що се отнася до българската проекция – имало опасения, че след идването на власт на Тръмп, който очевидно недолюбва Сорос, парите от Америка ще спрат. Не, няма да спрат. Събитията в САЩ миналата година и особено през тази, разтревожената американска средна класа, която изведе Тръмп на челни позиции, показа, че Америка има сили да се съпротивлява срещу соросианството.

Едновременно с това стана ясно, че Сорос и соросианците, нямат нужда от Америка, там даже им стана неуютно. Но като ги подгонят от Америка, те могат да се чувстват еднакво добре навсякъде, защото това е глобална секта. И според мене, това, което виждам напоследък, и то се интензифицира, те са решили да превърнат обединена Европа, Европейския съюз, в театър на бойните си действия.

Появата на странната формация "Да, България", която обяви, че не е нито лява, нито дясна, но пък атакува основни институции на държавността у нас, е доказателство за това.

Струва ми се също, че една от големите атаки на соросианството срещу света ще бъде тук, на Балканите, и това е много тревожно. Първо вълната с бежанците ни изправи на нокти и проблемът не стихва, а продължава да се задълбочава. Сега идват пък атаките от соросиански тип, които също ще се засилят. В Унгария без съмнение срещат съпротива и там тя ще бъде твърда. Но унгарското общество е изстрадало правото си да бъде първо в това отношение. Колкото за България – без да претендирам, че съм компетентен по вътрешнополитически въпроси, се боя, че у нас, обратното на Унгария, този въпрос ще се постави най-накрая.

А всъщност става дума за целенасочени, добре финансирани, яростни, даже нагли опити да продължи манипулацията на общественото мнение
по начин, който в Америка срещна съпротива. Всъщност отдавна е дошло време да се разгледа соросианството като идеологема, като идейно съдържание, да се анализира самата концепция на "Отворено общество". Какво означава "Отворено общество"? Каква социология, каква гносеология има? Какво всъщност е това? Някой в България трябва да се позаинтересува. И тогава съм сигурен, че ще се открият маса интересни неща.

Новите проекти на Сорос вече не са даже точно всред американската клиентела у нас. Тези групи са по-тесни даже от обикновената американо-българска клиентела. Получават пари на напълно законна основа и се занимават с политическа проектност. Да припомня, че в началото на процесите в България, така нареченият „преход", започна с това.

Имаше договор между Андрей Луканов и Джордж Сорос за всеки долар, който милиардерът по някакъв начин похарчи по български повод, българската държава от своя бюджет да отдели също един долар. И това продължи доста дълго време. В един момент тези договорни начала бяха прекратени и тогава Сорос започна да харчи само свои пари без помощта на българската държава.
Днес соросианците са си извоювали правото, което не само че не се оспорва, но някак си не се и забелязва – мощно да инжектират средства в българското общество

Те сами избират кого да финансират. Например има една много известна кантора, която е соросианска, работеща – разбира се - под европейска табела, център, който „развива ресурсите". И това също са пари на Сорос.

В България соросианските цели са замаскирани като „общоевропейски" цели.
Голяма част от парите, които идват като така наречените „европейски пари", всъщност пак са пари на "Отворено общество". Така че ние сме оплетени от Сорос по качествено по-дълбок и по-сериозен начин, отколкото Унгария.

Здравият политически разум, даже не толкова патриотизмът, изисква противопоставяне на опитите с пари отвън да се прави българска политика. Като поредният привнесен проект за партийно инженерство на Христо Иванов.

Другият сюжет на соросианците е битката с корупцията, основен лайтмотив и на учредителите на "Да, България". САЩ си спечелиха правото да определят какво е корупция и какво не е. Ако получаваш американски пари или пари от Сорос – това не е корупция, това е даже борба срещу корупцията.

Защото истинската власт е контролът над съдържанието на думите. САЩ имат правото да определят смисъла на някои много важни думи. Например какво е терорист се определя в Държавния департамент. Какво е умерен тероризъм – също там. Смисълът на ключови термини се определя от Държавния департамент на САЩ. И това вече е реалната власт, истинската власт. Тя е, която дава смисъла на думите. Та Америка си е извоювала правото да каже и какво е корупция. Толкоз.

Сорос е с еврейски произход - но, разбира се, не еврейството е проблемът със Сорос. Проблемът е именно в идеологията на „Отворено общество" –че обществото трябва да влезе в една особена фаза на развитие – на „отвореност". Най-опростено казано това е общество на бездържавност. Това е ситуация, в която държавата е редуцирана в една от няколкото възможни политически форми на съществуване, но тя не е нито базова, нито основна, нито централна, нито определяща.

Според идеологията на "Отворено общество" държавността е някаква подпираща конструкция. При това всички достойнства на гражданското поведение се реализират именно в отхвърлянето на държавността. Соросианството в този смисъл е антиетатистко на много дълбоко ниво. Печалното е, че българското общество няма защитни сили за съпротива срещу това. Ние все още сме на принципа - а бе ти дай парите, а за другото ще се разберем...