Изисква се много талант, за да можеш едновременно да си навлечеш гнева на американския и на руския президент. На 14 декември 1989-та, когато беше истинската барикада "комунизъм-антикомунизъм" Плевнелиев го нямаше. Барикадата на демокрацията мина и без него.
Ето какво каза още в интервюто си пред "Епицентър" бившият конституционен съдия Георги Марков. 

- Новата 2017 година започна с признанието на анализатори, че неолибералният модел се е провалил, а изборът на Тръмп подпечата този факт. Как разчитате това в Унгария, г-н Марков? 
- Ако направим анализ на управленската дейност на Орбан от 2010 насам, когато започна неговото управление и когато той беше наречен "популист", ще видим, че Орбан всъщност се оказа най-големият визионер на Европа през тези години, защото той предрече края на неолиберализма. През 2012 година Орбан прокара в унгарската конституция Християнството като конституционен принцип. Конституцията на Унгария започва с думите от химна, който от 1844г. „Боже, благослови унгарците”. Затова сега Орбан добави: Няма да допуснем квоти, които да ни указват с кого да живеем и да ислямизираме Унгария, без решение на нашия парламент!
Орбан забрани гей браковете. Отиде и обясни в Страстбург, че унгарската традиция, национална идентичност и християнска вяра, без да омаловажава правата на малцинствата и другите религии, приема като брак само съжителство между мъж и жена. Орбан покани в Будапеща Путин в най-драматичния момент, без да му пука! Орбан не се притеснява от нищо - не може да бъде наречен русофил, славянофил, чинге, комунист, защото никой от сегашните премиери на страните, членки на ЕС, няма неговата биография. Той е чист като сълза! 

- Вие като че ли го идеализирате. Няма такъв политик – чист като сълза! 
- Не, боравя само с факти. През 1988 г. Орбан направи Партия за борба с комунизма, след 1989-та изгони съветските войски, но каза: „Унгария ще търгува с Русия, ние не можем да живеем винаги с чувството, че през 1956-та година те съсипаха нашето въстание, ние никога няма да го забравим, това е наша национална трагедия - но когато говорим за търговия и за взаимен интерес в съвременния свят и Европа, ние 56-та я слагаме под чертата“. В резултат на тази прагматична политика Русия ще изгражда 3-ти и 4-ти блок на атомната централа в Унгария. Същевременно Орбан беше единственият лидер и министър-председател в рамките на ЕС, който каза: „Ние сме малка страна, ние участваме в световните дела порпорционално с малък глас, но нашият глас трябва да се чуе. Ние не можем да се бъркаме във вътрешните работи на Великата Америка, но ние сме категорично за Тръмп по две много прости причини – той е срещу миграциите и той няма да прави износ на революции и демокрация. Защото режимът на Клинтънови, под въздействие на Сорос, се намесваше във вътрешните работи на Унгария, което ние няма да допуснем. Ние сме суверенна страна, имаме много разминавания с политиката на САЩ и не се притесняваме да го кажем. Например, санкциите срещу Русия са все едно да тръгнеш на лов и да се самозастреляш в крака. Ние това не го желаем!“. 

- И затова Путин пристига в Унгария, така ли? 
- Да, на 2. февруари 2017-а Путин с голяма делегация пристига в Будапеща, за да договори с Орбан по-нататъчното икономическо сътрудничество между Русия и Унгария. А през март месец се очаква Орбан да посети САЩ по лична покана на Тръмп, който заяви: „Аз съм голям фен на Унгария”. В телефонен разговор между двамата Обран му казал: „Аз бях черна овца за неолибералите демократи“, на което Тръмп му отговорил: "А аз двойно повече!“. Както виждате един държавник, типичен антикомунист, който прокара демокрацията за тези 28 години, който беше неизменно или в парламента, или премиер, който беше дълги години зам.председател на ЕНП, днес може да направи от Унгария една изключително стабилна и цветуща страна, в която националният интерес е над всичко. Орбан е убеден европеец, убеден в необходимостта от ЕС, но не такъв, какъвто съществува – съюз на подчинените, където Брюксел ще нарежда на периферията. 

- В същото време у нас Плевнелиев пише писмо на Тръмп и му нарежда да не се сдобрява с Путин? 
- Изисква се много талант, за да можеш едновременно да си навлечеш гнева на американския и на руския президент. В рамките на 30 дни Орбан ще се срещне с Путин и Тръмп, а ние искаме те да са скарани! Всеки си носи отговорност за това, което говори. Но ми се иска в този контекст оттук натататък дебатът в нашия парламент, който предстои да бъде сформиран след изборите, да бъде за това - какъв ЕС ние искаме и какво да е мястото на България в него. Трябва да сме слепи и глухи, за да не сме разбрали, че в цяла Европа настроенията сред гражданите спрямо начина, по който функционира ЕС, а не че го има, са крайно негативни. Защото ЕС с тази шапка, наречена Еврокомисия, беше замислен като Европейски съединени щати, а такива няма да има. Чехия, Словакия, Полша и Унгария си сформираха една Вишеградска четворка неформално, която е единодушна, че няма повече да се подчинява на диктата на Брюксел и на Юнкер, който доведе до ислямизацията на Европа и пряко се подчинява на Меркел. Ние трябва да сме слепи и глухи, за да не знаем, че в Холандия ше спечели Партията на свободата, че който и да е президентът във Франция – Люпен или Фийон – ще има затопляне в отношенията с Русия.
Ние не може да сме слепи и глухи и да не сме разбрали, че за първи път след Втората световна война партията на Меркел е поставена под въпрос отдясно. Щраус казваше, че никога в дясно не трябва да има друг субект, а „Алтернатива за Германия“ вече е реален субект в дясно, който победи Меркел в собствения ѝ избирателен район и взе 25% на местните избори. Беше безумно това, което се случи на Коледа в Берлин! Европейските медии се мъчеха пак да потулят случая, за да не се получи омраза - не знам защо неолибералните медии са мислят, че когато има нападение и зловеща смърт на най-светлия християнски празник, ще има любов. И как е възможно Юнкер да не иде на мястото на събитието! Дори Шулц, който е германец, председател на Европарламента, не отиде там, защото всички те са гузни пред мулти-култи Европа, която докара заличаване на националните интереси, подмяна на семейните ценности и националния суверенитет и претърпя крах! 

- Днес българският президент роди крилатата мисъл, че "добри отношения между САЩ и Русия не са в интерес на България". Това е потресаваща слепота!. Как ще коментирате? 
- Този въпрос дори не е политически, той е въпрос на нормално и ненормално. Дори Иванчо от улицата да хванем, ще знае, че за целия свят е добре отношенията между Русия и САЩ да не са враждебни. Не знам защо се поставят нещата по този начин. Няма по-стабилно нещо за света от това Америка и Русия да са в добри отношения, както и ЕС - Русия - също. 

- Българският президент не разбира ли това, защо не успя да израстне като държавник на нивото на Орбан, а ни завеща тази агресия срещу Русия? 
- Не съм в състояние да давам оценки на досегашния президент. Уважавам го като все още действащ държавен глава. Той беше издигнат от една партия, която е член на ЕНП и би трябвало да е част от европейската десница. Но с поведението си през тези 4 години Плевнелиев по-скоро заема неолиберални позиции и ги защитава - това е негово суверенно право. Но не мога да кажа, че той е президент на европейската десница, той е по-скоро на европейските неолиберали.
Реториката му през тези години бе неолиберална: любов към бежанците, интеграция и т.н. - тези неща звучат красиво, но са далеч от реалността. Надявам се, че в бъдеще нашите президенти, премиери и политици ще разберат накъде отива Европа и какви са интересите на гражданите. Подобни реторики са близо до думите на Сорос, но за мен неговото време приключи! Това време беше мракобесно - опит за износ на революции, на демокрации, опит за ликвидиране на идентичността на Европа! И неслучайно Орбан е на път да изгони тези неправителствени соросоидни организации от Унгария, тъй като нито една неправителствена организация, действаща с чужд капитал, не може да се поставя над националните правителства. Сорос ликвидира самото понятие гражданско общество – неговото общество е на платените протестери, на гей- браковете, на непризнаване на резултатите от изборите. Особено впечатляващо това беше в Полша. Качински печели 50+1 и излезли 30 000 либерали в 50-милионна Полша да викат, че не признават избора и да си ходи!
 
- Идва ли краят на неолибарализма? 
- Неолиберализмът няма да рухне като комунизма, защото той има пари, банки, монополи и медии, но е изживял времето си. Неолиберализмът е на път да нанесе бели на Европа, не по-малки от тези, които нанесе комунизма, защото той раздели Европа. Неолиберализмът беше тръгнал да ликвидира Християнството, защото Сорос внушаваше, че Европа трябва да приема по 1 милион и половина годишно мюсюлмани и псевдобежанци. Но новоизбраният американски президент, който е страхотен човек, аз съм викал от щастие, когато беше избран, ще върне на мястото тази соросоидна напаст, която застрашаваше Християнството в Европа. Идва общество на националния суверенитет, опазващо живота и здравето и християнските ценности. Непрекъснато се говори за евроатлантически ценности, дори и в президентската кампания у нас, Орбан употребява думата „християнство”, а нашите политици – не. Малки изключение прави Каракачанов.
 
- Плевнелиев заяви, че днес е готов да се сражава на барикадата на демокрацията!
- На 14 декември 1989-та, когато беше истинската барикада  "комунизъм-антикомунизъм" Плевнелиев го нямаше. Барикадата на демокрацията мина и без него.
 
- Изненада ли ви фактът, че на прощаване президентът се опита да унизи г-жа Попова, определяйки я като част от статуквото? 
- У нас често се поставя въпросът дали позицията на вицепрезидент е необходима, защото ако се върнем назад във времето, още при Блага Димитрова и конфликта й с д-р Желев, минем през охлаждане на отношенията между Петьо Стоянов с Кавалджиев, се вижда, че винаги се стига до конфликт - явен или прикрит. Смятам, че никой не печели от изнасяне на информация от институциите. Но в крайна сметка всяка институция  се олицетворява от определени субекти. Времето показва, че винаги макар, че и да вървят в една бюлетина, между президент и вицепрезидента се получава и разнобой. По конституция обаче президентът е държавен глава и вицето трябва да да изпълнява само тези правомощия, които му делегира президентът. 

Не изключвам, но и не му пожелавам, г-н Радев да изпадне в подобна ситуация, тъй като той седи като човек, напълно извън партийната йерархия на тези 30 години, независимо, че може би си има своите убеждения. По закон той е бил деполитизиран, но вицето му не е така. Тя даже го заплаши да не прави крачки срещу тази партия, която застана зад него на изборите. Но президентът може да направи, ако му повелява Конституцията, да сезира Конституционния съд, ако примерно левите управляват в нарушение на основния закон. Не вярвам в това, но в такъв случай поведението му може да се приеме като крачка срещу партията, а всъщност да е спазване на основния закон. Така  че никой не е имунизиран от подобни сюжети.
 
- В настоящата ситуация при съставянето на служебен кабинет като че ли се усеща някаква празнота в Конституцията. Радев категорично казва няма да взимам хора от БСП, те също се дистанцират – ние няма да му даваме министри.
 - Да. Има взаимно дистанциране.
 
- В същото време обаче г-н Радев идва от една тясна област, която няма широк поглед върху кадровата банка на държавата. Как да нареди той кабинет от политици, експерти, хора на образованието, учени, лекари, юристи, след като не ги познава?. От коя кадрова банка да черпи, за да направи силен кабинет в тази трудна ситуация като днешната? Не трябва ли да има някакви норми в Конституцията?
 - Не. Ние сме типична република с парламентарно управление. Но живота и нашата Конституция дават възможност страната да преминава,  макар и не за много дълго време,  през президентско управление. Характерно е в лучая, че г-н Радев встъпва в длъжност и веднага трябва да прави служебно правителство. Като беше с Петър Стоянов през 1997 -а.
 
- Петър Стоянов обаче имаше зад себе си партия и той взе част от кадрите й за служебен кабинет, някои от които преминаха след това в правителството на Костов. А днес тази връзка сякаш умишлено е прекъсната. И то само, за да не обвинят Радев в партийна пристрасност!
 - Правомощие и отговорност на президента е той да си избере кого да назначи  в служебния кабинет. Има и решение на Конституционния съд, че избира и структура на кабинета. Мисля, че Радев, въпреки че не е бил в партийния живот и не е развивал политическа дейност, което беше негов плюс в предизборната кампания, а сега вие казвате, че може да се окаже и минус,  е бил част от висшия команден състав на армията и то не какъв да е  - бил е шеф на ВВС, които минават за по-елитни във войската. Не мисля, че той няма поглед върху хората в страната и тези, които са били участници в политиката и онези, които имат качества. Мисля, че няма да му е толкова трудно да състави кабинет. Но ние в България сме царе на отрицанието и търсим под вола теле. Досега и двата кабинета на Плевнелиев, както и този на Стоянов и на Желев - бяха сравнително добри служебни кабинети. Смятам, че и Радев ще се справи с тази задача, защото един висш военен, не е бил обикновен чиновник.
 
- Но той като че ли намеква, че не иска да състави елитен надпартиен кабинет. А у нас се знае кой на кого симпатизира, дори да не е член на партия. Това не е ли непостижима цел?
 - Той иска максимално да се покаже като надпартиен президент, което не значи, че няма право и ще се сметне за партийно, ако включи кадри от ляво или дясно. Но е нормално да избягна да включва ярки партийни имена, а мисля, че и самите те няма да се съгласят, ако имат политически амбиции да участват в един редовен кабинет. Целият проблем у нас е, че където и да пипнеш, все ще извадиш нещо за всеки. Така е не само в политиката, така е и в спорта, в изкуството - от Стоичков до Стефан Данаилов, от еди-кой си певец или артист - все нещо е поставено под съмнение. Това е наша национална черта, явно не можем да се консолидираме. Сигурен съм, че г-н Радев ще си намери хора, с които да подготви изборите, което е основно задължение на един служебен кабинет. Лошото е, че възникват и кризисни ситуации, както се случи например в Хитрино, където, аз не хваля Борисов, но не мисля, че друг служебен премиер без опит, би се справил. Казвам го, не защото съм пристрастен към ГЕРБ, а защото е факт. Но тук е въпрос на преценка и на самия президент, но пък той има известен опит в тези ситуации.
 
- Да му пожелаем успех!
 - Да. В крайна сметка имаме един президент, на когото сега ще му тръгне мандатът. Той беше избран с едно мото: ПРОМЯНА и тук ясно искам да кажа, че промяна трябва да има. Но президентът сам не може да извърши промяната. А спрямо Радев едно свръх очакване. И не защото той не я иска тази промяна или няма да си изпълни обещанието - той просто няма такива правомощия. Като изключим този рядък случай на служебен кабинет (например Първанов изкара два мандата без да е правил такъв), президентът няма кой-знае какви правомощия – може да наллага вето, да сезира Конституционния съд, но не може да промени страната. Не летец, не космонавт, ангел да дойде за държавен глава, не може да го направи! Нещата трябва да се решат на парламентарните избори.
 
- Тогава какво да очакваме от него?
- Аз имам две очаквания към г-н Радев (не като избирател, аз не съм гласувал за него, правя тази уговорка, защото който и да беше сложил ГЕРБ, щях да гласувам за него, тъй като съм привърженик на ГЕРБ), но смятам, че той трябва да сезира Конституционния съд, да се консултира със своите юристи и да се отмени задължителното гласуване. Това е псевдо задължително гласуване. Българската конституция категорично посочи, че правото на избор е субективно право и по чл.57 от Конституцията и то е неотменимо със закон. Ако някой беше казал през 1990-1991-ва година, че в новата Конституция ще ни карат задължително да гласуваме след 45 години гласуване под строй, щяха да ни избесят на "Орлов мост" на 7 юни. Задължителното гласуване е тежко нарушение на Конституцията. И другото ми очакване от г-н Радев е, когато се води дебатът за избирателната система, да не гледа немска, френска, а да гледа към нашата смесена система, по която се гласува за ВНС. Това е 50:50. Дали да е в два тура, ще се мисли, но ние си имаме действаща избирателна система и тя е добра. На нея да се опре!