Преди великденските празници г-н Бойко Борисов и останалите преговарящи за бъдещото управление представиха основните въпроси на своята управленска програма. В следващите редове ще обърнем внимание на някои от заявените намерения, които считаме за неподходящи, както и на тези, които са от решаващо значение за развитието на страната ни. С това се надяваме да помогнем за съставянето на подробната управленска програма, споменавана като предстояща след съставяне на правителството.

Валутният борд

Категоричността, с която се заявява неприкосновеността на валутния борд, е от съществено значение за всички нас. Това създава увереност за бизнеса и гражданите относно бъдещото развитие на страната. През изминалите години и особено през последните десет, заявленията на всички правителства, че ще поддържат системата на валутния борд, са впечатляващо последователни и доказано полезни. Стопанската практика, развитието ни и постигнатите резултати опровергаха първоначалните съмнения за полезността на валутния борд, както и появяващите се периодично апокалиптични предсказания и странни предложения за връщане към паричния режим на конвенционалната централна банка. При конкретизиране и разгръщане на програмата е добре да се посочи изрично, че правителството ще задължи министъра на финансите да представи пред ЕЦБ искането на страната ни за влизане в ERM ІІ, както и в банковия съюз. Ще припомним, че през лятото на 2014 г. събралите се на 29 юни при г-н Росен Плевнелиев политици и експерти дружно заявиха, че незабавно ще се отправи писмено предложение за влизане в банковия съюз. Това заявление беше забравено, когато се формира второто правителство на Бойко Борисов.

Данъци

Заявеното намерение да не се правят изменения в установената данъчна система осигурява предвидимост и улеснява всяко стопанско начинание, но по този елемент на програмните намерения е необходимо да се направят уточнения. Обявените данъчни принципи определящи размера и организацията на преките и косвени данъци трябва да се отнасят за 2018 г. По-късно, когато се изяснят някои процеси, характерни за целия Европейски съюз, както и след като се уточнят значими за страната обществени потребности и състоянието на основни системи като здравеопазването, социално осигуряване, образованието, по-нататъшната политика на Европейския съюз за развитието на съюза - ще бъде възможно да се оцени по-точно какви да бъдат данъците и вноските за осигурителните системи през следващите години. Едновременно с това, е добре да се заяви, че устойчивостта на данъчните принципи не изключва преглед на конкретните елементи на данъчната организация, както на преките данъци, така и на косвените. За 2017 г. например, за преки данъци от различни форми на законово установени облекчения и отстъпки се губят 330 млн. лв. приходи. При косвените данъци загубата е 260 млн. лв. Необходима е оценка относно обществената полезност на тези отстъпени приходи, наричани данъчен разход. Запазването на пропорционалното/плоско/облагане на печалбата и доходите на физическите лица трябва да се съпровожда със строга преценка на съществуващите многобройни данъчни отстъпки, формиращи споменатия данъчен разход. Известно е, че всичко това ерозира данъчната основа и намалява ефективната ставка за някои платци на данъци под 10 процента без това да осигурява значим обществен ефект. Наложително е да се приеме идеята за освобождаване от данък върху дохода на лица, чието трудово, или друго възнаграждение е под, или равно на минималната работна заплата. Това трябва да се осъществи чрез техниката на „данъчен кредит”, а не чрез необлагаем минимум. Възможната загуба на приход от това изменение няма да е повече от 250 млн. лв., което може да се компенсира от предложеното преразглеждане на споменатите по-горе данъчни разходи.

Бюджет, обещания за растеж

Програмата съдържа едно изречение отнасящо се за държавния бюджет. Потвърдена е целта за постигане на балансиран бюджет чрез ежегодно намаляване на дефицита. Тази обща цел е добре да се конкретизира и поясни. Трябва да се посочи и как ще се развиват способите за предоставяне на бюджетни средства за делегираните бюджети на общините, за НЗОК, за НОИ, за европейски програми и за автономните по закон бюджети на ВУЗ, БАН и др. Това се налага и във връзка със заявеното намерение за т.н. демонополизация на здравната каса. Някои от изброените проблеми имат своето решение в съществуващия Закон за публични финанси, което трябва предварително да бъде променено и гласувано от народните представители.

Прилагането на закона в последните четири години е добра основа да се осмислят и осъвременят някои от разпоредбите. Целесъобразно е това да се извърши до края на месец май през 2017 г., за да се улесни съставянето на проекта за държавен бюджет за 2018-а, в който трябва да се отразят програмните намерения на правителството. Ще отбележим, че осъществяването на балансиран бюджет е невъзможно, ако се изпълни предвиденото намерение за „преизчисляване на всички пенсии, отпуснати преди 2010 г. със средния осигурителен доход за 2009 г. със средствата, спестени от неправомерното отпускане на инвалидни пенсии”. Цитираният текст от програмата показва, че се очаква преизчислението на пенсиите да се осъществи, след като се реформира и измени подходът за предоставяне на инвалидни пенсии.

Така според програмата преизчислението на пенсиите няма да наруши принципа за балансиран бюджет. Може да се твърди, че едновременното записване в програмата на принципите за: а/ балансиран бюджет; б/ за неизменни вноски за пенсии; в/ за неизменни данъци; г/ за преизчисляване на всички пенсии, отпуснати преди 2010 г. са взаимно изключващи се решения относно крайния ефект за държавния бюджет. Вероятно и заради това през последните дни, когато представители на БСП заявиха, че ще предложат законопроект за преизчисляване на пенсиите, г-н Горанов отбеляза, че няма финансов ресурс за това. При конкретизацията на програмата по сектори, или по министерства трябва да се постигне обвързаност между програмните цели и политики на правителството и развитието на основните обществени услуги – образование, здравеопазване, национална сигурност, отбрана и др. Това изисква програмата да се съпровожда с разчетните материали за разходите по бюджетни функции - нещо, което не е правено досега от нито едно правителство, но пък и нито едно правителство до сега не може да се похвали с толкова продължителен опит в управлението както ще бъде новото трето правителство на г-н Борисов.

Предвидените в кратката програма числа за растеж на БВП до 120 млрд. лв., минимална заплата от 650 лв. и средна заплата от 1500 лв. вероятно се отнасят за 2021 г. От изброените измерители на стопански резултати от решенията на правителството пряко зависи минималната заплата, ако до тогава работодателските организации не са успели да отменят това. Известно е, че те всяка година настояват да не се предвижда като законово определена минималната работна заплата. Предвиденият размер на Брутния вътрешен продукт е осъществим само ако се намерят ресурси, подходи и реформи, които осигуряват ежегодно около шест милиарда лева приток на пари в икономиката. Това показва опитът от годините на най-голям растеж /2004-2008/. Посоченото изисква в раздела „икономика” да са посочени конкретните способи, гарантиращи растежа. В сегашната кратка програма в частта “Икономика” се посочва единствено развитието на фондовата борса, което е неубедително. Що се отнася до намерението работната заплата от сегашните около 900 лв. да достигне 1500 лв. това би могло да стане, ако поне 70 % от БВП се създава в сектори, които сега заемат скроен дял. Следователно, ако се иска средна работна заплата от 1500 лв. трябва да се посочи как ще се осъществи грандиозно преструктуриране на икономиката. Това трябва да развие и защити новия министър на икономиката в програмата за управление.

Управление на средствата от ЕС

В раздела за “Финанси” на кратката управленска програма само се споменават европейските средства, въпреки че през годините въпросите са повече от отговорите. Това касае ефективността на влаганите бюджетни пари чрез инструмента фонд ”Земеделие”, както и много от досега прилаганите способи за съчетаване на публични пари с парите от ЕС чрез установената организация на Националния фонд към МФ. Има много какво да се промени, така че да се ограничи ниската ефективност на бюджетните пари, които се включват чрез тези два инструмента.

Здравеопазване

В този раздел се откроява предложението за демонополизиране на здравната каса. Това предложение през годините беше запазена марка на партията ДПС. През последните две години и Патриотичният съюз прие тази идея, а сега вече и ГЕРБ. В програмата тя е отбелязана, без да се казва в кой период от мандата се очаква да бъде реализирана. По наша оценка т.нар. демонополизация на НЗОК не е продуктивно изменение на установената здравна система. Нито един от проблемите на здравната каса няма да се реши, ако съществуват няколко каси, каквато е идеята на т.нар. демонополизация. Всички, които се занимават с икономика на здравеопазването и неговата финансова организация знаят, че здравните услуги са свързани с правото на живот. При цивилизованите държави това право не може да бъде отказано на никого независимо от социалния и материалния статус. Тази особеност, както и характера на отношенията лекар-пациент, не позволяват здравните услуги да се определят и зависят от пазара, разбиран като основен регулиращ инструмент на стопанския живот.

Това е причината, поради която всяко говорене за монопол на касата, или за конкуренция при дейността на здравните каси и здравните заведения е вредно и безполезно за обществото. Не бива да се забравя, че когато се занимаваме с финансовата организация на здравеопазването ние искаме да решим въпроси на цялото общество, а не на отделна болница, или на производителите на лекарства, или на някои лекари. Това е причината, поради която във всички европейски страни, в страните с много дълг опит в обмисляне на проблема, в огромната специализирана литература по въпроса, както и в практическата дейност по организация на здравните дейности се прилага един общ принцип. Винаги има трета страна при заплащане на услугата. Това може да е: а/пряко държавата, която организира и разплаща услугата /опитът на Великобритания, Австралия, Канада, Нова Зеландия/; б/осигурителна институция, която разчита на задължителни осигурителни вноски - опита на много европейски страни; в/застрахователни организации, предлагащи застраховки за определени рискове /прилага се в САЩ, но едновременно действат и три добре финансирани държавни програми с бюджетни пари - за военноинвалиди, за бедни и за стари хора/. Фактът, че прекият потребител на здравната услуга плаща част от нея, а по-голямата част се поема от посредника – независимо дали това е осигурител, застраховател, или пряко държавата – е една от причините, която прави неприложим пазарния принцип и в същото време – затруднява намирането на подходяща форма за финансиране на услугата. Засега напредналите страни в това отношение са достигнали до два важни извода: първият е, че е неприемливо медицинските заведения да са стопански субекти, работещи за печалби, и вторият – че оценката на стойността на медицинската услуга не може да се прави пряко от пазара и конкуренцията. Търсят се други способи и много от страните са възприели създадения през осемдесетте години от учени от Йейлския университет в САЩ метод на диагностично свързаните групи /ДСГ/.

Нашата страна беше заявила пред ЕК, че ще приложи този метод от 2012 г. Това не беше изпълнено, но и напълно беше забравено. В момента не е ясно дали прилагаме метода на клинични пътеки при изчисляване цената на медицинската услуга за болниците, или се използва общият лимит на разходи, определян неизвестно как за всяко медицинско заведение. За да се промени тази противоречива практика, е целесъобразно в подробната управленска програма ясно да се разпишат по години следните възможни изменения: първо, болниците и медицинските центрове, които разчитат на договори със здравната каса, да престанат да са търговски дружества; второ, в края на мандата се въвежда в болниците разплащане на основа на принципа за ДСГ; трето, до тогава се използват определени общи лимити за разходи; четвърто, връща се законовата регламентация на общественото начало в ръководството на Касата, което беше отменено през 2010 г. чрез изменение на редица закони; пето, отделя се групата на разходите, която във всички страни се осигурява от държавните бюджети и включва разходите за ваксини, епидемии, поддържане на програми за опасни обществени рискове за здравето, профилактични програми относно здравето на населението и др. от подобен характер. В европейските страни всичко това се нарича обществено здраве и за него винаги се осигуряват бюджетни пари, като не се разчита на осигурителни или застрахователни дейности. Разходите за обществено здраве се осъществяват дори и с цената на нарастване на бюджетните дефицити.

В повечето европейски страни са приоритет независимо кой управлява. За съжаление нашата практика през последните десет години в това отношение е непоследователна и противоречива и дори опасна за оцеляването ни. Тази група разходи непрекъснато се прехвърляше ту към бюджета на Министерството на здравеопазването, ту към здравната каса, ту към различни агенции с неясни функции и организация. Подобен и също толкова вреден е и начинът, прилаган у нас спрямо разходите за спешна или бърза помощ. Тези разходи в европейските страни също се финансират от държавния бюджет. Измисленият у нас подход е сложен и предразполагащ към фалшификации и изкривяване на информацията, заплащането и цялостната организация. Наложително е това да се осмисли и промените да се отнасят за цялостно изменение на отношенията между Министерството на здравеопазването, отделните агенции за медицинска дейност и Министерство на финансите. Това включва и основно преструктуриране на Министерството на здравеопазването, чийто функции и бюджет трябва да се ограничи значително, при условие че се разгледат задачите на всички съществуващи агенции, осъществяващи дейност по организация, контрол и управление на здравеопазването.

Пенсии

В обявените програмни намерения, както се посочи в началото, новото правителство обещава до края на 2017 г. минималната пенсия за стаж и възраст да достигне 200 лв. Отбелязано е, че ще се правят опити за повишаване и на минималната социална пенсия. Както вече посочихме основното предизборно обещание на Патриотичния съюз за преизчисляване на всички пенсии е включено в програмните намерения твърде общо. То стана обект на коментари през последните дни поради идеята на народните представители от БСП всички пенсии да се преизчисляват още през тази година на основа среден осигурителен доход от последните години.

Трябва да се отбележи, че през 2015 г. правителството на политическа партия ГЕРБ в коалиция с партия АБВ успя да осъществи смислени изменения в пенсионната система, засягащи възрастта за пенсиониране, осигурителния стаж и редица други въпроси. Променен беше и размерът на ставката за осигурителни вноски за фонд ”Пенсии”, с което се намали през 2017 г. сумата, предоставяна от държавния бюджет за допълване на недостига във фонд ”Пенсии”. Заслугата за това беше на тогавашния социален министър Калфин и на неговия заместник, отговарящ за ДОО. Според нас програмата на правителството трябва да обясни как ще се изпълни обещаното преизчисляване на всички пенсии, разрешени след 2010 г. на основа средномесечния осигурителен доход за 2009 г. Нашето предложение е това да се осъществи от началото на 2018 г., като през настоящата година се направят всички промени в законовите разпоредби, които са свързани с тази промяна. Може да се спори защо предвиденото преизчисляване се основава на осигурителен доход за 2009 г. Размерът на средномесечния осигурителен доход през 2009 г. е 550 лв.

За месец февруари на тази година този доход е 770 лв. Средният размер на пенсията за стаж и възраст през 2009 г. е 254.92 лв.- 46 % от осигурителния доход. Средният размер на пенсията за 2016 г. е 332.16 лв. – 43 % от осигурителния доход. За периода от 2009 до 2016 г. средната пенсия се е увеличила с 30 %, а осигурителният доход е нараснал с 40 %. Посочените числа се отнасят за пенсии по чл.68 от КСО и са за трета категория. Преизчисляването спрямо 2009 г. приблизително би довело до нарастване на разходите за пенсии за осигурителен стаж и възраст с около един милиард лева. Тази сума е възможно да се осигури, като се избере един от трите възможни начина: а/ увеличава се процентът на осигурителна вноска за фонд "Пенсия"; б/ увеличава се трансферът от държавния бюджет с един милиард лв.; в/ недостигът се попълва от средствата от т.нар. сребърен фонд/променя се съответно законът за този фонд/. Идеята на ръководителите на Патриотичния фронт източник да бъдат спестените пари от евентуално реформиране на системата за инвалидни пенсии е непродуктивна и нереалистична. Икономическите интереси на страната ще бъдат защитени най-добре, ако за 2018-а и 2019-а се използват средствата на сребърния фонд. Наличността в този фонд от средства е около 2.5 млрд. лв.

Крайният резултат за икономиката, ако се приеме да се използва посоченият фонд ще бъде следният: Първо, ще се увеличат пенсиите за осигурителен стаж и възраст с около 15 %; второ, ще се увеличи паричната маса за 2018 г. с около един милиард, което ще благоприятства икономическия растеж. Нашият опит от годините, когато сме постигали повече от 8 % годишен реален ръст /2002 г. и 2007 г./ се основава на нарастване на парите в икономиката средно с около 6 млрд. лв. годишно; трето, ще се смекчат в благоприятна посока неравенствата в доходите, което винаги е полезно за общия бизнес климат; четвърто, увеличените пенсии със сигурност ще повлияят положително на приходите от данък добавена стойност.

Проф. Христина Вучева, финансист, вицепремиер и министър на финансите в първото служебно правителство /1994-1995/ на България след промените през 1989 г. 

Източник:БГНЕС