Проектите за модернизация на армията може да бъдат отложени във времето. Това допусна министърът на финансите Владислав Горанов заради ситуацията с коронавируса.

В момента за два проекта - за нови кораби и нова техника за пехотата, има предвидени общо около 2 милиарда и половина лева. Финансовото министерство очаква "след няколко месеца, живот и здраве, ако се върнем към нормалния ритъм на живот", да се върнат към проектите.

„Модернизацията се бави, а парите от милиард и двеста милиона лева, определени като таван, няма да са достатъчни за Сухопътните войски”, смята гл. ас. д-р Георги Цветков от Катедра “Мениджмънт на сигурността и отбраната” във Военната академия „Г. С. Раковски” в София, предава БНР.

Основните сили, с които се представя България в международни учения, основните сили, които България разчита например при наводнение, земетресение и други бедствия са сухопътните. Модернизацията на армията закъсня много, признава Цветков.

„Има просто обяснение и по-сложно обяснение. Простото е следното. Този проект е най-сложният от всички. Буквално. Може би има някакво очакване, че това ще е евтин проект. Не, това ще е най-скъпият.

Освен всичко друго, в момента този проект обхваща част от силите на една механизирана бригада. Той е формулиран като 3 батальонни бойни групи. Давате си сметка, че Сухопътни войски не се състоят от три батальонни бойни групи.

Амбицията е да могат да формират поне шест такива средни батальонни бойни групи. С други думи, ако този проект бъде разширен върху Сухопътни войски като цяло, ще видим, че това е най-скъпият проект и най-сложният.

В случая със самолетите или с корабите говорим за доста ограничен брой машини, буквално - което ние трябва да придобием. Освен това говорим за конфигурации, които вече съществуват.

Производителят на F-16 ни предоставя не само платформата, а пакети, реално, от които ние, в зависимост от нашата нужда, може да избираме”, пояснява преподавателят.

„Ние трябва да направим пакета. Да формулираме точно какво ни е необходимо. В момента има една компания, която участва с наистина цялостно решение за единния тип машина - именно бойната машина на пехотата.

Те имат цялата конфигурация – с оръдието, с купола и казват „Това е нашата машина“. Във всички останали случаи говорим за, на практика, консорциуми от различни компании.

Имаме основен производител на машината, който ще я интегрира с комуникационно- информационната система. На практика цяла система за командване и управление. Същото е за куполите.

За противотанковите управляеми ракетни системи. За друго съпътстващо оборудване. Тоест, на практика се прави консорциум, който, освен всичко друго, отново ни предлага възможност да работим с един подизпълнител, друг подизпълнител, трети подизпълнител.

Проектът е много сложен и има още една огромна уловка в случая. 

Не трябва да забравяме, че разчетът, който беше направен и съответно финансовата рамка, която беше одобрена, се основава на оценки, които са от периода 2011– 2012 година”, коментира Георги Цветков.

„Може да си купим евтин вариант, който буквално да е бронетранспортьор, който да влиза в нашите финансови рамки. Само че ние нямаме в нашия проект нито един бронетранспортьор.

Ние имаме бойни машини на пехотата и специализирани машини. Всички тези варианти са доста по-скъпи от един бронетранспортьор. И тук се получава генералният проблем, който прави толкова трудно вземането на решение.

Ако финансовата рамка - около милиард и 200 лева остане водеща, ние няма как да намерим цялостно решение”, смята Цветков.

Всички ще ни предложат до тази цена неща, но няма да са пълните неща, които ние искаме?

„Точно така. Ние вече веднъж намалихме. Първоначалният брой беше над 200 машини. След това проектът беше допълнително намален на 150 бойни машини. 

90 бойни машини на пехотата с 60 специални машини. Но започва да се вижда, че и това число не може да бъде „побрано” в рамките на милиард и 200 милиона лева, ако искаме да бъде оборудвано и ако искаме да бъде заедно с доста скъпите системи за командване и управление”, допълни Георги Цветков.

Възможно ли е да се получи като при изтребителите - ние да кажем: финансовата рамка е в рамките на милиард и 200 милиона за Сухопътните войски и в един момент да се наложи да се дават например около милиард, милиард и половина лева?

„Има добър и лош вариант. Добрият вариант - проектът ще бъде разделен на части, но ще имаме гаранция, че сега купуваме част от оборудването, на следващия етап купуваме следващата част.

На практика ще имаме отделни проекти, но под един договор, с един производител. Защото ние, така или иначе, финансовата рамка ние не може да не я надхвърлим. 

При недостатъчна рамка ние няма как да измислим работещо решение. Разбиваме цялата програма на части - по-малки и по-евтини части.

Съответно за по-дълъг период от време, да кажем до 2032-а. Накрая идеята е да имаме цялостно решение за тези две бригади. Естествено сумата няма да е милиард и 200, естествено сумата ще бъде 3-4... Разбира се, тук вече говорим не за период до 2024-а, а за по-продължителен период.”

По-лошият вариант според доц. Цветков е да се започне с малък проект и той да не бъде последван от други. „Това означава, че в сухопътния ни компонент, който е дълбоко във Варшавския договор, ще имаме една малка и красива натовска кръпка.”

При лошия вариант 150 машини остава ли бройката?

„Не съм убеден, че ще остане вариантът от 150 машини. Единият вариант е да се намали бройката.

Как намаляваме цената?

Първо, намаляваме бройката и второ - бройката остава същата, но намаляваме характеристиките.”

„Доколко е пълно оборудването, което придобиваме? Въпросът въобще в случая не е толкова експертен. Свързан е с политическо решение, защото става въпрос за финансова рамка. В крайна сметка със самолетите, когато се взе политическо решение, финансовата рамка беше променена.”

Сигнал ли ще бъде дали вървим към добър или лош вариант политическо решение за увеличаване на сумата?

„Доброто и цялостно решение изисква увеличение на финансовата рамка. Ако нямаме такова увеличение, тогава естествено ще бъдат правени компромиси. Компромисите мога да бъдат правени с или броя на машините, или се отказваме от част от оборудването.

Между другото, сещате се, че в случая с F-16 също имаше спорове дали пакетът от оборудване, който е предвиден, е достатъчен. Това не е единственият проект за бойни машини, който се реализира в Европа.

Напротив, от 2005-а, особено след 2010-а година, в Европа имаме цяла поредица проекти за нови бойни машини. Навсякъде се срещаме с, на практика, идентични проблеми. В Белгия въоръжените им сили са донякъде подобни на нашите. 

В белгийския проект няма бойни машини на пехотата.

Има някои машини, въоръжени с артилерийско въоръжение – 90, 105 мм. А основният брой машини са в конфигурацията БТР, тоест картечно въоръжение. Това е именно намаляване на оборудването. В другия вариант - с намаляване на бройката - прибалтийските държави последният проект, който беше реализиран, взеха решение да придобият само 80 машини. Всичките от тях в конфигурация бойна машина на пехотата. Във вариантите с Румъния и Полша - там предпочетоха да реализират многомилиардни програми.”

Относно условието за придобиването на нова сухопътна техника част от производството да бъде в България, Георги Цветков отбеляза, че индустриалното сътрудничество е възможност.

„Това индустриално сътрудничество е важна отделна част от проектите. Не трябва да се заблуждаваме, че е много лесно да се установи тежко машиностроене в България.

Става въпрос за производство в големи количества на относително по-просто оборудване. В нашия случай, в момента с България, става въпрос за малко количество доста сложно оборудване.

Факт е, да кажем в случай с „Патриа“, най-сериозните производствени мощности на „Патрия“ са в Полша. Ама полската армия най-големият клиент на „Патрия“. Ако ние искаме да поръчаме 900 бройки, да кажем, искаме да имаме три бригади с по 300 машини - 900 бройки, давате сметка че това ще е проект за около 9 милиарда...”

С този проект за модернизация на армията, със 150 машини, които имат някакъв шанс да бъдат дори и намалени, има ли как да се случи сериозно индустриално сътрудничество в България, която и да е фирма да спечели конкурса?

„Реалистичният вариант е да има български подизпълнители. Давате си сметка, че производството на бойни машини е доста по високотехнологично, отколкото производство на автомобили, да кажем. Тъй като наскоро имаше такъв проект за производство на автомобили, инвеститорът прецени, че капацитетът на страната не е достатъчен.”

Дали скоро Сухопътните войски ще имат възможност да се качат на модерна машина?

„Ако сега се вземе решението, тоест 2020 година, вероятно първите машини ще започнат да бъдат доставяни не по-рано от 2022-а, а самият проект ще приключи вероятно към 2026 година.

Искам обаче да обърна внимание на следното - не става въпрос само за един проект. Ако бъдат превъоръжени три групи на Сухопътните войски, ние не можем да оставим останалата част от Сухопътни войски в 1970 година.

Ще има огромен дисбаланс между възможностите на тези превъоръжени формирования и останалите, които ще бъдат с много остаряла техника. Аз съм сигурен, че привлекателността на военната професия ще зависи, и сега зависи, включително от оборудването, което ще се използва.

Давате си сметка, че Българската армия не е много конкурентен работодател. Ако се знае, че това е една модерна армия, която се управлява по един модерен начин, това ще повиши значително престижа на институцията и нейната привлекателност като работодател.”