Решението на "Има такъв народ" да напусне властта е добро за страната. Най-вече защото, благодарение на това напускане, станаха ясни механизмите, по които е управлявана България през последната половин година.

Това заяви в своя коментар в предаването "Политически НЕкоректно" журналистът Петър Волгин. 

Ето какво още казва той:

"Продължаваме промяната", основната партия в управляващата коалицията, през цялото време ни убеждаваше колко прозрачно и принципно управлява, какви великолепни реформи готви. А какво се оказа на практика?

Някой да е виждал някаква ключова реформа в който и да било сектор?

Въпросът е риторичен, разбира се, тъй като реформаторските усилия останаха единствено в полето на въображението. А що се отнася до постоянните приказки за прозрачност и принципност, достатъчно е да споменем единствено името Република Северна Македония, за да ни стане ясно, че от страна на премиера всичко по тази тема е било извършвано на тъмно и без знанието на Министерството на външните работи.

Кирил Петков дори се е обзавел със собствен външен министър с основната цел да изпълни колкото се може по-бързо основната си "адженда", т.е. да свали българското вето върху Скопие.

На практика това е предателство срещу българските национални интереси. И би било крайно нелогично хора, които са се ангажирали с подобна "адженда", да продължат да ни управляват.

Тук, разбира се, ПП и техният медиен и политологически антураж ще викнат гороломно: "Ама ако не са Кирил и Асен, кой ще управлява!? Ако има предсрочни избори, може да ги спечели ГЕРБ или, не дай Боже, дори "Възраждане" може да ги спечели. Страшно ще стане!".

Така, нека да не изпадаме в истерия и да разсъждаваме логично. Първо, нищо страшно няма в едни предсрочни избори. Тъкмо обратното. Това е най-добрият механизъм за разрешаване на политическите кризи. Така работи демокрацията.

Второ, много глупав подход е да плашиш хората с хипотезата, че някоя точно определена партия можела да спечели изборите. Ами ако избирателите гласуват за нея, ще ги спечели. Дори и тази партия да се казва "Възраждане".

Споменавам тази формация, защото прапагандистите от телевизорите най-много с нея плашат чувствителните либералстващи души. Аз пък никак не се плаша от вероятността "Възраждане" да спечели изборите. Може би защото душата ми не е достатъчно либералстваща, а може би защото знам, че вотът на хората трябва да бъде уважаван.

Струва ми се, че напоследък често се налага да си повтаряме базисните правила на демокрацията. Едно от тези основополагащи правила е, че когато партия не се справя с управленските си отговорности, тя бива сменяна посредством избори.

"Продължаваме промяната" спечели последните парламентарни избори и съвсем логично започна да управлява. Само че, както всички добре виждаме, не се справя добре с тази задача. Защо?

Ами защото да управляваш държавата не е като да продаваш пробиотици, да си финансов анализатор или помощник в адвокатска кантора. Да, някой може да е бил много чевръст в намирането на точната папка за много кратко време, друг може да е отличен продавач на предмети или услуги, трети може да е великолепен НПО-активист, обаче това изобщо не означава, че такива хора ще бъдат добри министри, шефове на парламентарни групи или на парламентарни комисии.

А когато ти липсват и основни познания от областта на вътрешната и външната политика, нещата стават съвсем неспасяеми. Трябва доста книги за политиката да си прочел, да си разсъждавал дълго за политическите процеси, ако искаш да бъдеш сериозен политик. Не става само с назубрянето на някой кратък харвардски наръчник по политология. Ако разчиташ единствено на това, няма как да бъдеш друго, освен посмешище.

А между другото, постоянно повтаряните апели на фронтмените на ПП към депутати от други парламентарни групи, най-вече към тази на ИТН, да им осигурят нужното мнозинство в парламента, са доста съмнителни от гледна точка на принципността.

Подобни стремления се приближават опасно близко до практиката за купуване на депутати. Да, това беше често срещано явление в редица предишни парламенти. Обаче нали "Продължаваме промяната% дойдоха на власт, понеже се кълняха, че ще скъсат с всички порочни практики от миналото. А какво се оказва на практика?

Оказва се, че клетвите за принципност и морал вършат чудесна работа в предизборната кампания и бързо биват заключвани в шкафа след влизането във властта. Ето защо накрая пак ще се върна към едно основополагащо правило на демокрацията. Когато някоя управляваща партия забравя предизборните си обещания, те не само може, тя трябва да бъде извадена от управлението.