Наскоро изникна поредният повод за разделение на общественото мнение – спорът „за“ и „против“ участието на България в инициативата на Тръмп за глобален мир. Фактът, че възниква спор по такава важна тема ясно говори, че няма единно мислене по фундаментални въпроси, касаещи бъдещето развитие на България. Няма национална доктрина, възприета и следвана в държавата. Това пише в свой анализ Орлин Филипов, д.м.
Ето какво още казва той:
При това поредно противопоставяне, от една страна стои образът на лидера на здравото консервативно начало в света, Доналд Тръмп – човекът-институция, за когото защитата на добрият стар свят на демокрация, свобода и християнски ценности, който познаваме и който се топи пред очите ни под ударите на неолибералния фашизъм на Давос, отдавна се е превърнало в лична борба.
От българска страна „за“ инициативата на Тръмп застават представители на набиращата шеметна скорост българска консервативна десница – застъпниците за силна национална държава и дълбок патриотизъм в стил Орбан, за чиито неформален лидер все по-ясно се очертава Делян Пеевски, със своите действия и позиции.
Орлин Филипов
Против инициативата е втората страна в спора – „демократите“. Както е известно, те не са демократи в традиционния смисъл, а маскирани зад етикета на демокрацията крайно леви троцкисти и, както се описват от консервативните анализатори – без чувство за национална принадлежност и дълг към родина, с очевидна тежка зависимост от Лондон и Брюксел. За жалост, в България такива са в огромния си проценти деца на комунистически величия.
Как стана така, че децата на комунистите станаха най-яростните Урсули? Отговор на този феномен дава фактът, че след загубата на Студената война и началото на Прехода, едновременно с навлизането в България на чужди служби е реализирана програма за трайно подчиняване на страната, чрез поставяне в персонална зависимост от Запада на комунистическия елит. Това става с прилагането на една много проста и ефикасна схема – изпращане на техните деца да учат безплатно в университети в Западна Европа и САЩ, реализирано от западни фондации свързани с Джордж Сорос.
Настанени в престижни западни университети, много от тези млади българи в продължение на своето следване са умело индоктринирани с цялата палитра от неолиберални, глобалистки и крайно леви троцкистки ценности и отдаденост към Евроатлантизма, с изтриване на всякакъв патриотизъм и чувство за дълг към Родината.
Получили добро образование, и то най-често в сфери свързани с управление и контрол на държавата, като политология, икономика на управлението, журналистика и медийни науки, повечето от тези младежи, забравили за всякакъв патриотизъм и превърнали се в убедени евроатлантици и „граждани на света“, са върнати обратно в България, за да бъдат мощен стожер на западното господство над покорената им родина.
Това дава отговор на много въпроси – например, защо България се тласка да стане участник във войната срещу Русия, както и защо е тази яростна реторика против Тръмп, или защо е това медийно затъмнение на всеки опит за патриотична инициатива.
Разнопосочните мнения по фундаментални въпроси, свързани с геополитика и сигурност ясно показват, че няма единно мнение за бъдещето развитие на България. Причината за това е, че няма национална доктрина, възприета и следвана в държавата, а това е плашещо.
Бъдещето на България е в ръцете на силните на деня, независимо от мощното присъствие на чужди резидентури в управлението на държавата. Трябва да се направят максимални усилия от всички за постепенно заличаване на изкуствено насаденото от чужда пропаганда разделение и униние сред хората. Ключът към успеха е обединение, което минава през помирение. Трябва да има диалог и прошка.
Трябва да се поставят здрави стожери на националните приоритети във външнополитически и вътрешен план, незаобиколими жалони, които да се следват от поколенията – Национална доктрина. В рамките на Европейския съюз България е силно зависима държава с отнет суверенитет, но нещата се променят и днес трябва да се постигне нов обществен договор за генералните насоки на бъдещо развитие. Лансирането на истинска патриотична Национална доктрина няма да е по вкуса, нито по възможностите на брюкселските зеленчуци от ПП-ДБ, нито ГЕРБ или патерицата СДС. Тази грандиозна работа иска патриот с политическа тежест и решителност в стил Орбан.
Национална доктрина. На нашите предци принадлежат думите: „Всяко поколение е Длъжно да увеличава силата и величието на държавата с усилията на собствения си труд и е отговорно пред потомството“ (Из проект за нова Конституция на Царство България, 1935 г.).
Има важни аспекти, свързани с националната сигурност и бъдещото развитие на държавата, които веднъж възприети като генерална стратегия не трябва да се променят и трябва да бъдат неотклонно следвани, така че всяко поколение да гради и да предава в наследство на идните поколения съграденото. Това е пътят към устойчиво, многовековно развитие на една силна държава или империя.
За пример ще посочим, че за Мосад - една от четирите тайни служби на Израел, времеви хоризонт от 100 години се счита за средносрочен план за разгръщане на стратегии. България няма доктрина, ако не броим писаната в Брюксел „българска“ доктрина за национална сигурност. Управляващите живеят година за година и често всяко правителство премахва елементи на граденото от тези преди него, дори нерядко се започва от нулата, а това не е нормално за един от най-старите народи с хилядолетна история.
Базирано на ежедневно натрупваната фактология, много от нас виждат как цялата спойка на нация и държава е разбита и разкъсана, вижда се, че вече нещата отдавна са прескочили ръба и днес хилядолетната държава България се намира в състояние на свободно падане към пропастта и сега трябва спешно да се извърши правилен ход, който да изведе народа отново на платото.
Необходимо е България да има Национална доктрина, с хоризонт от минимум 50 години. Само безгръбначните държави нямат доктрина. Такава доктрина се създава от специализирани научни институти. Тъй като много от нас са влизали в научните институти на БАН, повечето превърнати в бездиханни музеи на социализма, знаем че това няма да е лесно, но трябва да се работи. От друга страна, понякога гласът на малките стига надалеч, затова ще си позволим да изложим някои виждания, с цел да се предизвика полемика и мислене в тази посока.
Националната доктрина детерминира конкретни културни, стопански, етнодемографски, геополитически и исторически цели и интереси на нацията и е константна през достатъчно дълъг исторически период, за да позволи непрекъснат и еднопосочен градеж на блага през поколенията. В една бъдеща Национална доктрина главният фокус трябва да бъде: българоцентризъм. Основни положения могат да бъдат следните, но и не само.
1) Единен народ, с всички етноси, слоеве и групи в страната - обединени около патриотизма и любовта към България, стоящи заедно под знака на България.
2) Поддържане на високо самочувствие на българина, чрез медийни и образователни стратегии, базирани на хилядолетната история и високите качества на народа ни.
3) Защита на семейството и стимулиране на раждаемостта, чрез построяване на държавен жилищен фонд с ниски наеми за млади семейства и осигуряване на нисколихвени кредити за закупуване на жилище. Създаване у хората на увереност и копнеж по семейното щастие, чрез подходящи медийни образи.
4) Лицензиране на медиите, на база програмна линия отговаряща на стратегията за здраво общество.
5) Гарантирана свобода на словото, с изключение на теми и изказ, които биха могли да навредят на обществения ред или националната доктрина.
6) Силна армия, със задължителна наборна военна служба и мирновременен състав от минимум 120 000 срочнослужещи, с разчет при първа мобилизация да достигне численост от 300 000, а при пълна мобилизация – 1,2 милиона. Мощни ракетни войски с достатъчно количество ракети с малък и среден обсег и придобиване на собствена технология за производството им. Разработване на военни технологии от ново поколение.
7) Държавен монопол върху важни за националната сигурност отрасли и структури, в това число: Телекомуникации – мобилни и стационарни; Електроразпределение; Транспортна инфраструктура; Добив на природни изкопаеми; Водни ресурси и водоразпределителна инфраструктура; Охрана на държавната граница; Археология и културно наследство. 8) Силна и централизирана държавна власт със здрава ръка в кадифена ръкавица, насочена към патриотизъм и въздигане на държава и народ, с разширени правомощия и независима от лобита и резидентури, способна да поддържа здрава нация с щастливи хора.
9) Държавна политика за обединение на властовите центрове около надпартийна личност или институция – „Обединение на клановете около престола на прадедите“.
10) Смъртно наказание за агенти на чужди държави. Мобилни групи за издирване на виновните в чужбина.
11) Високо ниво на индустриализация, подпомагане създаването на нови мощности, чрез: а./ Отпускане на държавни земи за индустриално строителство; б./ Минимизиране на бюрокрацията; в./ Премахване на неуместните лицензионни режими, г./ Премахване на регулаторни органи за бизнеса, които не са пряко свързани с контрол по отношение ефекта на производството върху здравето на населението, безопасността на труда, опазване на околната среда и националната сигурност; д./ Безлихвено кредитиране за индустрията; е./ Обвързване на университетите със задължение да подпомагат индустрията чрез предоставяне на технологии и способни специалисти; ж./ Протекционизъм на българските стоки. 3./ Политика стимулираща развитие на високотехнологични производства.
12) Аграрна политика за освобождаване на българската земя от чуждестранни капитали, чрез висок данък върху земеделската земя за фирми и нулев данък за български физически лица.
13) Демонополизиране на Здравна каса и разпределение на здравноосигурителните дейности между широк кръг частни здравноосигурителни дружества, с цел създаване на здрава конкурентна среда и оздравяване на здравната система.
14) Премахване на всяка излишна бюрокрация, като проява на леност от страна на държавната администрация.
15) Политика, стимулираща високо академично ниво на висшето образование, недопускане на гъбясали от семейственост и жалка посредственост елементи в академичните и театрални среди. Политика, подпомагаща внос, при необходимост, на доказани учени и специалисти, с които да се стимулират научния, културния и стопанския живот, както през епохата Фердинанд.
16) Строг регламент на ИИ, социалните мрежи и локалната политика на Google, с цел осигуряване на нормална конкурентна среда и за да бъдат невъзможни порочни практики на изкуствено създаване от няколко човека на фалшив имидж за някого.
17) Гарантирана съдебна защита от квалифицирани държавни съдебни защитници, с премахване на професията адвокат, като противообществена и неморална.
18) Участие на работниците в управлението и в разпределението на печалбата на предприятия, фабрики и аграрни кооперативи, чрез закон стимулиращ създаване на аграрни и индустриални работническо-мениджърски кооперативи (РМК), с регламентиране на данъчни облекчения за РМК.
19) Имуществен ценз за висшите политици. Съгласие за това, че либералният достъп до управлението на страната не дава оптимални резултати и е предпоставка за корупция.
20) Специален статут на Царя и Царското семейство, като важен символ на национално единение.
21) Предотвратяване изтичането на българска кръв и мозък към САЩ и Западна Европа, чрез: стимули за бизнеса за създаване на високоплатени работни места; задължителен минимален осигурителен праг за всяка професия, равен или по-висок от съответната й заплата в Германия; задължение за работа в страната през първите 7 години след дипломиране и висока такса за преждевременно напускане.
22) Задължение на гражданина да отстоява националните интереси и авторитет пред чуждестранни фактори.
23) Правна и материална помощ за български граждани изпаднали в беда извън пределите на България. Мобилни оперативни групи за издирване и спасяване на отвлечени или малтретирани български граждани по света, с възможност за пристигане на място до 24 часа.
24) Приоритетно изучаване на историята на България, като важен консолидационен фактор за нацията.
25) Изучаване на Вероучение в училищата, според религията на семейството на детето.
26) Спояващ обществото елемент е Православието – важен системообразуващ фактор, който консолидира основната част от обществото – християните, а едно обединено общество и силна демократична държава позволяват социална интеграция и на останалите религиозни общности.
27) Поддържане на учителската професия на висока почит сред обществото, наравно с тази на лекаря, офицера и общественика. Ото фон Бисмарк казва: битката се печели от учителите (буквално: „Битката при Садова (или битката изобщо) я спечели пруският прогимназиален учител“).
