„Южен поток“ – между бизнеса и политиката
София, България
23 Май 2014, 08:47
6325 прочита
0 коментара
Само преди няколко месеца надали някой си е представял, че проектът „Южен поток“ ще се радва на такава популярност. Ежедневно в България излизат десетки статии относно проекта, а в Европа и Русия са стотици. За добро или лошо, тази „популярност“ не се дължи на самото естество на проекта – ползите от него, предназначението му, начина на експлоатация и др., а на опитите той да бъде употребен за политически цели.
С лека ръка, в разгара на кризата в Украйна, Европа припозна Русия, като главен виновник за размириците в бившата съветска република и наложи редица икономически санкции, включително и да замрази действията си по „Южен поток“. Комерсиалният проект за една нощ стана политически. Но, кой печели и кой губи от тази промяна на позицията на ЕК по отношение на „Южен поток“? Не се ли ощетяват и някои страни-членки на Европейския съюз от политизирането на проекта? Ще повлияе ли настоящата политическа ситуация на бъдещите търговски отношения между ЕС и Русия? Дискутирането на подобни въпроси започна толкова масово и едновременно в цялото европейско медийно пространство, че човек трудно може да не се усъмни в спонтанността на дискусията.<br />
<br />
В България, проектът е основно предизборно упражнение на всяка една от водещите политически партии. Част от политиците са за по-бързо стартиране на строителните работи по „Южен поток“, те носят етикета „проруско настроени“, а другите са за пълно съобразяване с позицията на нашите партньори от европейската общност, към която принадлежим. В цялото това категоризиране и политиканстване като, че ли изчезва темата за ползите, която България и редица други европейски страни ще имат от този проект. Наскоро дори към „Южен поток“ се присъединиха Австрия и Италия, което веднага води и до нов статус на проекта. В Русия отчетоха това като търговски успех, а в Европа като политически ход. А дали истината е, че в Русия просто не вярват, че европейците ще се откажат за дълго от работата по „Южен поток“ и просто предвижват задачите по проекта напред? Руснаците не спират да говорят как строителството на проекта започва още това лято, водят журналисти от цяла Европа да видят произведените вече тръби за морската част от трасето, продължават срещите си с правителствени и бизнес представители на страните, през които ще минава газопровода и с една дума, въобще не приемат думите на ЕК на сериозно.<br />
<br />
Част от медиите в Европа коментират, че България и в частност нашето правителство се е превърнало в говорител на Русия и на моменти се усеща и леко обвинение в нелоялност към позицията на ЕК. Така говорят политиците. Но да погледнем нещата и от друг ъгъл, този на фактите. България ще получи над 3,5 млрд. евро преки инвестиции от строителството 540 километра тръбопровод на територията на страната ни. По време на този строеж ще бъдат ангажирани над 5 000 души. Българската икономика ще избегне настоящата си свръх зависимост от страна на Украйна. Тази констатация може да учуди някой, затова ще поясним: над 95% от доставките на газ за България минават през Украйна, която от години е разкъсвана от корупция, граждански вълнения и много трудно плаща задълженията си за доставките на газ. През 2009 г., доставките бяха прекъснати и България остана без газ. Да не си припомняме как един по един представители на българското правителство тогава се срещаха с властите в Русия в своята безизходица да обезпечат нуждите на националната икономика. Ситуацията тогава, спокойно можем да кажем, че беше политическо говорене породено от икономически проблем, който може да бъде избегнат в бъдеще именно с построяването на „Южен поток“. В този ред на мисли, възникват въпросите: „Какво грешно има в това да защитаваш икономическия интерес на страната си?“ и „Защо ЕК не разбира, че по-бързото изграждане на „Южен поток“ ще е икономически изгодно не само за България, но и за редица други страни членки на ЕС?“<br />
<br />
Политизирането на проекта поставя под въпрос изначалния замисъл за този проект – именно икономическата полза за ЕС от газопровод, който директно доставя газ от Русия. Разбира се, Европа разчита и добрите търговски отношения с Русия, които дори и Студената война не наруши, да се запазят и развиват в положителна посока. И тук се появява още един въпрос: „Защото Европа не коментира настоящите доставки на газ, но е твърде „принципна“ относно „Южен поток“?“ Остава усещането, че Европа пренебрегва интереса на една от страните членки на ЕС, именно тази, чиито доставки на газ са най-зависими от Украйна – България. И няма как усещането да е друго, щом за едни търговски отношения, каквито са газопроводите „Северен поток“ и „Дружба“, се прилагат икономически критерии, а за други, какъвто е „Южен поток“, се прилагат политически критерии.
Последвайте ни
0 Коментара: