Смъртната присъда за британските наемници в ДНР беше шок за Лондон, където все още не могат да вземат решение за тактика, пишат западни медии.

Някои служители уверяват, че "всички канали" ще бъдат използвани за преговори, а други наричат процеса "цирк". Във всеки случай британското правителство има добри шансове да спаси своите граждани и ето защо.

„Желанието и на тримата подсъдими е да обжалват тази присъда, тъй като не бяха готови да чуят днешното налагане на смъртно наказание“, каза адвокатът на двамата британски наемници и един мароканец. Съдът на ДНР призна клиентите му за виновни и издаде радикална присъда предната вечер.

Формулировката „не бяха готови“ изглежда неудачна, но разбираема. В съвременния свят смъртното наказание се е превърнало в екзотика дори в Африка.

Само една четвърт от държавите, включително непризнатите, са запазили такава мярка за наказание, а само 20-30 извършват екзекуции, като тези страни са предимно ислямски. Има много малко изключения: Китай, САЩ, Япония, Северна Корея, Виетнам (в последния - изключително рядко), а в Европа - само Беларус и ЛНР и ДНР.

Следователно присъдата ще впечатли не само британците, но и мароканците, където последната екзекуция беше извършена преди 30 години (и тогава по изключение - тогава беше екзекутиран полицай на име Табет, по време на кариерата си той извършва петстотин доказани изнасилвания и, вероятно, повече до хиляда недоказани).

Смъртната присъда на собствен гражданин в чужда държава е изключителна ситуация за по-голямата част от планетата. Тези наемници обаче имат добри шансове да оцелеят. Дори приоритетни.

Няма съмнение, че процесът срещу това трио беше показателно. Основната му цел е да изплаши или по-точно да вразуми потенциални и съществуващи наемници, така че да стоят далеч от бойната зона в Украйна и по този начин да не удължават времето на спецоперацията.

Това също е в техен интерес. Неучастието спасява животи и на двете страни. Съединените щати и Великобритания едва сега започнаха да осъзнават, че украинците лъжат за истинското състояние на нещата на фронта, като многократно подценяват загубите и надценяват възможностите на ВСУ.

Поне тази гледна точка се изразява в англосаксонските медии от официални лица и „източници“. Но не трябва да забравяме, че западните елити подтикнаха украинските власти към съпротива на всяка цена, обещавайки подкрепа, и сега, когато невъзможността за „преодоляване“ е очевидна за твърде много, те просто започват да търсят виновните в Самата Украйна.

Британците коментират процеса в ДНР по такъв начин, че той е „фиктивен“ и като цяло „цирк“, който „ще продължи дълго“. В същото време има намеци, че Лондон не трябва да се меси в това, за да не влоши положението. .

Но е по-рационално да се вслушаме в други намеци - не тези в "източниците", а тези в Донецк. Те са готови за преговори с британците за съдбата на осъдените, което по същество би означавало признаване от британските власти на правосубектността на ДНР, което в Лондон не биха искали да правят.

Но размяната на военнопленници, както и оставането в такъв статут, има определена правна форма. Това не е пазар на роби. Донецк трябва да реши кой въпрос би бил приоритетен за него на преговорите. Въпреки това има разумно усещане, че в този случай интересите на Русия и нейните въоръжени сили ще бъдат изцяло взети предвид.

На първо място, тези руски военнослужещи, които бяха своевременно осъдени в Украйна, уж за военни престъпления, трябва да бъдат сред „компенсациите“.

Най-вероятно с помощта на такива „бързи“ процеси украинските власти се опитаха да създадат „резерв“ за обмен на „азовците“, които масово се предадоха в Мариупол. Руската страна изчерпателно даде да се разбере: няма да има стандартна размяна за неонацистки батальон, а първо процес и присъди.

Но изваждането на нашите е, повтаряме, само минимумът. Не трябва да се ограничаваме до това, че у украинските власти да не се затвърждава мнението н, че вземането на заложници за по-късна размяна е нормална тактика и че Украйна може да бъде превърната в нещо като Кот д'Ивоар от колониалната епоха.

В подкрепата си на ВСУ британските власти стигнаха доколкото е възможно, донякъде дори по-далеч от американците. С други думи, те имат значително място за отстъпление.

Нека Кремъл и Генералния щаб да решат в какво направление. Лондон ще има време да помисли. Самата смъртна присъда съдържа достатъчен психологически и информационен ефект - и няма нужда да се изпълнява сега. Строго погледнато, дори няма законова възможност за това.

Първо ще има обжалване, пак съд и дело. Това може да отнеме месеци. А между присъдата и нейното изпълнение, дори в онези държави, където изпълнението е правна норма, понякога минават години, дори десетилетия. ВСУ няма толкова време. Проблемът с украинската армия очевидно ще бъде решен преди дългогодишния (може да се каже дори вечен) конфликт между Москва и Лондон.

Ако при цялата подкрепа, която британците оказват на украинците, не се създаде ситуацията, при която украинците са готови да вземат предвид интересите на Лондон и да се откажат от нещо за освобождаването на британските граждани, това означава, че политиката на правителството на Нейно Величество спрямо Киев е дори по-бездарна, отколкото изглеждаше преди.

Отделна история е Мароко. Тази държава не наложи санкции срещу Руската федерация, въпреки значителните връзки с Европа. Освен това те се държаха толкова прилично, че привлече вниманието на президента Зеленски, който смени посланика от там, обяснявайки, че не работи достатъчно старателно.

От друга страна, там има много потенциални наемници: регионът е вестернизиран, но не твърде богат, пренаселен на места, „мъжки“ (както навсякъде при арабите), със стар конфликт за Западна Сахара. Сега броят на желаещите да спечелят допълнителни пари в Украйна ще намалее, а мароканското правителство, ще бъде по-сговорчиво от британското, така че нищо чудно, ако мароканецът бъде помилван.

Британците също по-скоро ще бъдат помилвани, отколкото не. С всички претенции, които остават у съда и в обществото, те са много по-полезни живи отколкото мъртви- както в средносрочен, така и дори в дългосрочен план .