"Стремителният крах на построената от Америка афганистанска държава е трогателно напомняне, че държавите далеч не са единствената форма на политическа организация. Въобще не са. В първите десетилетия на 21 -ви век има доказателства за разпадане на държавата в целия глобален юг.

Кризата засегна и страните от развития свят - дори най -исторически стабилните държави, включително САЩ и Великобритания. В много държави, засегнати от кризи, авторитарните лидери дойдоха на власт, за да защитят реда от непосредствената заплаха от колапс: те реагират на страховете на най-привилегированите бенефициенти на днешните институции". Така започва анализ на американското списание Foreign Policy. 

Ето какво гласи той, в превод на "Фокус".  Тънката, но научна книга на Сумит Гуха „Племе и държава в Азия двадесет и пет века“ предоставя необходимия контекст за разбиране на една от най-мощните форми на политическа организация, противопоставена на държавата: племето. Гуха е историк и социолог от Южна Азия.

По собствените му думи той се интересува от „политическата екология на племенния живот“. Той твърди, че климатът и топографията овластяват местните и децентрализирани форми на обществена организация в периферията на империите и държавите. Групите в тези региони оцеляват благодарение на семейните връзки и привързаността към земята си. Те се съпротивляват на мощните нашественици и творчески се адаптират към широко разпространените промени в политиката и икономиката.

Последната точка е силната страна на Гуха: тя показва, че племената в никакъв случай не са останки от отдавна изгубено минало, а напротив, динамична адаптация към заплахите и стимулите на съвременния свят.

Той предлага отличен преглед на примери от азиатския континент, включително племената от долината Суат в Пакистан, етническите малцинства в Китай и регистрираните племена в Индия. Всяка от тези групи е реагирала на могъщите държави около тях, като е променила племенната си идентичност, за да оцелее.

В Индия например племената са се възползвали от индийската демократична система, за да претендират за квоти за държавни работни места и университетско образование, докато техните колеги в съседен Пакистан се съпротивляват на държавата и подкрепят паравоенни групи, които редовно преминават границата с Афганистан.

Талибаните са модерен продукт на племената в Пакистан, които понякога си сътрудничат с държавата в Исламабад, а понякога й се противопоставят. Гуха критикува начина, по който учените, журналистите и политиците говорят за племената. Те са описани статично, в термини, които неизбежно са обременени с предразсъдъци за културната малоценност.

Ако държавите са рационални и иновативни, тогава племената се представят като нещо замразено, обвързано с традициите. Американците с всякакви политически възгледи не могат да се отърсят от убеждението, че са по -знаещи от представителите на афганистанските племена, които се опитват безуспешно да организират в съвременна военна и държавна бюрокрация в продължение на 20 години.

Гуха не описва алтернативна вселена от племенни утопии, но опровергава твърденията, че държавата може да замени племената в Афганистан и другаде. И докато мощните държави се опитват да наложат своите ритуали и цели, племената се адаптират и се съпротивляват с невероятна изобретателност. И там, където децентрализираните пасторални общности са облагодетелствани от политическата екология, те имат предимство.

Гледахме тази динамика в Афганистан цели две десетилетия - и с много брутален край. Талибаните са много по -подходящи за племенната структура на Афганистан и Пакистан, отколкото САЩ: затова те оцеляха при многократни атаки.

Талибаните със сигурност ще срещнат съпротива от редица племена, особено на север, но те няма да се опитат да построят централизирана бюрократична държава като САЩ. Гуха пише за „възраждането на племената“ в Азия и други континенти. Комуникационните и военните технологии могат да помогнат за развитието на тази политическа екология: те помагат на местните мрежи да се самоорганизират и да се противопоставят на силите на по-големи, но далечни сили.

Разбира се, Гуха отбелязва също, че възраждането на племената по никакъв начин не възпрепятства възраждането на империи - например Китай - които се разширяват и придобива богатства благодарение на същите комуникационни и бойни технологии.

Мотивационният въпрос за блестящото изследване на Гуха е: могат ли проекти за изграждане на държава да намерят място между племенните структури? Дали съвременната държава, основана на интеграцията на различни племена в общо самосъзнание и бюрокрацията, е в упадък? Разделят ли се държавите, по думите на Гухи, на „племена със знамена“?

Гуха пренебрегва национализма като явление в книгата си, макар че в Китай, Русия, Индия, Бразилия и много други етнически хетерогенни общества, той изглежда силен както винаги. Напротив, проблемите, поставени от суб-държавните участници, доведоха до войнствено завръщане към реториката на националното превъзходство и правото да властват над другите. Расата като критерий „приятел или враг“ често се вписва в тези националистически изчисления.

Въпреки че расата може да бъде свързана с племе, тя обикновено се изразява в по -широк национален контекст. Днес държавите отново прибягват до идеята за расово превъзходство, за да оправдаят изгнанието и дори геноцида - от Руанда и бивша Югославия до Крим, Синдзян и други гранични райони.

Колкото по -безмилостна е държавната власт, толкова повече е атакувана. Книгата на Гуха ясно показва, че държавите далеч не са единственият играч, въпреки че те остават основните градивни елементи за повечето от нашите модели и институции. Племената са също толкова модерни, рационални и иновативни. Те се конкурират в рамките на държавите и извън тях.

И те заслужават внимание не като остарели явления, които трябва да бъдат премахнати, а като съставни елементи на съвременната глобална политика. Тези прозрения са изключително важни за ежедневния анализ на политиката. Дипломатите трябва да знаят повече за активните племена.

Политиците трябва да подхождат към тях като към сериозни партньори в преговорите. Лидерите трябва да признаят, че предпочитаните от тях институции далеч не превъзхождат алтернативите на племената. Добре утвърдените местни практики често са най-модерните и най-подходящи за гражданите. Как този подход би променил положението в Афганистан през последните две десетилетия?

Човек би могъл да се опита да намери алтернатива на опитите за изграждане на афганистанска държава. От първите дни след поражението на талибаните в края на 2001 г. американските политици осъзнаха сериозния проблем с обединяването на пуштуните, таджиките, хазарите и много други племена в единен политически съюз.

Въз основа на американската история лидерите предполагат, че това все още е предпочитаният резултат, но анализът на Гуха сочи в обратна посока. Съединените щати можеха да се опитат да създадат отделни политически институции за различни племена, които да отговарят по -добре на техните специфични изисквания.

Чрез тенденциозно разсейване на влиянието на САЩ извън Кабул и сред племенните области и подчертавайки регионалната автономия вместо националната интеграция, Вашингтон можеше да изгради по -силни отношения. Такъв подход би отхвърлил надеждите за демократизация и развитие от гледна точка на Запада, но би насърчил племената да си сътрудничат със САЩ, а не с талибаните и други групи.

Дали племенният подход към Афганистан би сработил по-успешно от американския държавен проект, ние няма да узнаем. Книгата на Гуха поставя основите за задълбочено, макар и провокативно проучване на тази алтернатива. САЩ няма да спрат да влияят на други държави, но трябва да действат по -успешно, отколкото в Афганистан.

По -задълбоченото разбиране на племената като съвременни политически играчи ще бъде от съществено значение за сериозна политическа реформа. Изследванията на Гуха могат да предложат много на външнополитическата общност. Сега пишем, така да се каже, докладите от аутопсията на Афганистан, а точно тази книга наистина си заслужава да бъде прочетена за специалистите по външна политика.