Обвиняемият бизнесмен Иво Прокопиев атакува прокуратурата. Тази новина днес вече не учудва никой. Медийният бос от години води битка с неудобния му Цацаров просто защото кръгът „Капитал“ не успя да овладее държавното обвинение.

За разлика от съда например. Техни хора са Калоян Топалов, шеф на Софийски градски съд и Лозан Панов, ръководител на Върховния касационен съд. Тези разкрития направи лично лидерът на ГЕРБ и тогавашен премиер Бойко Борисов преди малко повече от година.

Прокуратурата, обаче, все още не се поддава на натиска. Нещо повече – обвинителите дори повдигнаха обвинение на свещената крава Прокопиев. И отговорът към тях и лично към Цацаров не закъсня.

Групата около Прокопиев спретна активно мероприятие по учебник. В него участват всички герои от стенограмите (където обсъждаха начина си на действие и създаването на нов политически проект) плюс Съюза на издателите – организация на подсъдими издатели и техни приятели – Прокопиев, Огнян Донев и Сашо Дончев. Най-вероятно скоро ще се изявят на сцената и други членове на контролирана от Прокопиев структура – Съюза на съдиите. Техни представители са във Висшия съдебен съвет.

Почти сигурно на следващия пленум на ВСС ще чуем дежурната тирада от Лозан Панов или Калин Калпакчиев (автор в Клуб З – сайта на подсъдимия фармацевтичен бос Огнян Донев).

Като казахме сайтове и издатели – колко от тези медии отразиха стенограмите, в които Прокопиев, Христо Иванов и приятели обсъждаха създаването на новата им партия? Проверих внимателно – нито една медия, нито една новина. А в „Дневник“ по казуса Дончев/Цацаров за два дни бяха публикувани 15 новини.

А колко от тези медии отразиха срещите на Калин Калпакчиев от ВСС с Христо Иванов? Отговор – нула

А колко от тези медии отразиха посещенията на Лозан Панов, шеф на ВКС в офиса на мастития адвокат Иван Тодоров? Отговор – пак нула.

Христо Иванов потърси ли отговорност от Панов за нерегламентираните му срещи, поиска ли му оставката, колко декларации написа по темата? Отговор – нула.



Нека потърсим отговорите и на други въпроси. Те идват след разкритието на Сашо Дончев,че той и въпросният Съюз на (подсъдимите) издатели са потърсили среща с президента Радев.

1. В качеството си на член (или пратеник) на този съюз ли се срещна с Цацаров? Прокопиев ли го изпрати там?

2. Нали не обичаше да се среща с личности, които са натоварени с институционална тежест? Оказва се, че само в рамките на две седмици иска да се среща с Главния прокурор и президента на Републиката, намиращи се меко казано високо в държавната йерархия.

3. Осъзнава ли Дончев, че влезе в ролята на Мирослав Найденов при Борисов от 2013-та? Беше ли се оплел в кабели като Найденов при срещата с Цацаров и Гергов?
Или просто „Иво му възложи да говори по темата“. Така както прочетохме, че е възлагал на бившия депутат от РБ Мартин Димитров.

В крайна сметка не е кой знае каква новина, че подсъдими олигарси скачат на прокуратурата. Няма бандит, който да харесва репресивните органи на държавата.
Съвсем не е новина, че Христо Иванов и антипрокурорската му партия подхождат с различен аршин – търсят сметка на Цацаров, че се е срещал с Дончев и Гергов, но не търсят сметка на Лозан Панов за визитите му в кабинета на адвокат Иван Тодоров.

Проблемът е, че отчаяният Прокопиев отново прилага едни и същи номера на ГЕРБ и Борисов. След като не успя да си гарантира политическо влияние поради изборния провал на Христо Иванов, днес той удря с всички сили, за да покаже на бъдещия премиер колко е силен. За да го рекетира за пореден път. За да го принуди да се съобрази с интересите му.

Така както беше през първия и втория мандат на ГЕРБ. Така започва и третият. Лично от Борисов зависи дали ще поддаде на натиска и шантажа. Дали наистина ще пожелае приятна игра на „Агнешките главички“ или изнудването на Прокопиев и приятели ще даде резултат. Дали обвиняемият бизнесмен пак ще успее да назначи свои хора на ключови позиции, с достъп до ресурси, лостове и инструментите на властта.

И все пак – за партията на Борисов (ГЕРБ) гласуваха близо милион и двеста хиляди българи.

А за тази на Прокопиев („Да, България) – едва сто хиляди.
Дано бъдещият премиер съзнава това.