Защо руските ракетни комплекси „Искандер” тревожат НАТО?
Те практически не оставят на противника шанс за отразяване на удара
Полският военен министър вече нарече разполагането на ОТК „Искандер” в Калининградска област „неадекватна реакция” на действията на НАТО. Латвия усили наблюдението по суша, въздух и море.
От руското МО отбелязали, че транспортирането на ОТК не е укривано.
В рамките на националната военна стратегия на САЩ и популярната на Запад концепция за глобален мигновен удар (Prompt Global Strike) се създават средства за на нанасяне на обезглавяващ и обезоръжаващ удар по центровете за управление и ядрените сили на противника (Русия, Китай, Иран и КНДР). Предполага се ракетите от ответния удар да бъдат унищожени от от американската ешелонирана система за ПРО.
Комплексите „Искандер-М” са неуловими за съществуващите и перспективни системи за ПРО. Управляемите ракети могат да бъдат снабдени с ядрена бойна глава са способни от Калининградска област да долетят до Германия. Ето защо Алиансът е така развълнуван от плановия марш на „Искандерите” в руската Прибалтика.
На Запад малцина се съмняват във възможностите на Русия. Полетното време на „Искандер” от Калинниград до Варшава е само две минути, а Варшана се надява на американските войски и на „Томагавките”. На 500 км от Калининградска област е беззащитният Берлин. И френският Le Monde констатира: „Русия пак е сама против всички”.
Британският The Observer пише за „Искандерите” в Калининградска област: „Във военен план това кардинално променя разположението на силите в региона. И и в политическо отношение е заредено със сериозна дестабилизация. Това не е различно от Карибската криза в регионален мащаб, при това в случая Москва разполага ядрени ракети редом със западния лагер, придобивайки стратегическо преимущество.
Разполагайки ОТК „Искандер-М” край своите граници, Русия принудително отговаря на враждебността на Запада.
СПРАВКА БЛИЦ
ОТК „Искандер” е предназначен за поразяване с висока точност на малоразмерни и площадни цели на далечина до 500 км. По бойната си ефективност комплексът значително превъзхожда руските и чуждите аналози (Lance, ATACMS, Pluton) по съвкупните възможности на еквивалентен ядрен боеприпас.
Комплексът е интегриран с различни системи за разузнаване и управление, като е способен да получава информация за целта от спътник, самолет-разузнавач или безпилотен летателен апарат.
Ракетата има малка отразяваща повърхност (технология стелт), управлява се от газодинамични и аеродинамични кормила. Траекторията не е балистична и е трудно прогнозируема. Голяма част от полета преминава на височина 50 км. След старта и близо до целта тя енергично маневрира с претоварване от 20 до 30g, което затруднява контрола от космоса.
Комплексът може да използва два типа ракети: аеробалистични 9 М723, летящи по квазибалистична траектория, и крилати 9 М728 или Р-500. Първите се използват за поразяване на площадни цели (с новата глава за самонасочване отклонението й е не повече от 5 м), а вторите са за поразяване с висока точност (отклонението е не повече от 1 м). Те практически не оставят на противника шанс за отразяване на удара.
Публикацията е подготвена от екип на БЛИЦ
Последвайте ни
0 Коментара: