Една суховато представена информация за визитата на Кирил Петков от сръбските медии говори, че това е една формална среща в навечерието на изборите, които предстои да се проведат в Сърбия. Не е ясно защо се избърза с тази визита и защо въпросът със Западните покрайнини, който е основен в нашите двустранни отношения, беше неглижиран, пише БГНЕС. 

Звучи несериозно един 100-годишен проблем, какъвто имаме между нашите две страни заради системното нарушаване на правата на българското малцинство, да бъде решен през следващите два месеца с телефонни разговори между Петков и Бърнабич.

Най-малкото защото последната не се ползва с никакъв авторитет в сръбското общество и е малко вероятно тя да остане премиер след изборите. За съжаление, проблемите на българското малцинство се превръщат в камък на шията на българските и сръбските политици, които сега ще си прехвърлят топката или поне докато са на власт тези хора.

Премиерът Петков провъзгласи отношенията ни със Сърбия за стратегически, но от думите му не стана ясно в какво точно ще се изразява това стратегическо партньорство – създаването на единен газов пазар, събирането на мозъците или нещо друго, за което се е разбрал с Бърнабич по време на преговорите на четири очи.

Не е ясно и кой има повече нужда от такъв вид отношения – ние или сърбите. Още по-малко е ясна перспективата на така заявеното стратегическо партньорство след предсрочните избори. Опозиционната преса не обели и дума за визитата на Петков, още повече за нейните резултати.

В какво ще се оглежда стратегическото партньорство със Сърбия, може би в жп линията Ниш-сръбска граница, или както още някои го наричат Димитровград, вместо Цариброд?

Другото стратегическо партньорство сигурно е отсечката на магистралата между двете страни, която сърбите вече се похвалиха в типичния си стил, че са приключили и чакат българите да свършат своята работа.

Третият елемент на стратегическото партньорство сигурно ще е КПП, намиращо се някъде в района на Видин и Зайчар. Без коментар повече за стратегическото партньорство.

Не трябва да забравяме, че стратегическото партньорство на Сърбия в момента е с Русия и Китай, а България е член на Европейския съюз и НАТО. За какво стратегическо може да става дума тук?

Кирил Петков обеща рамо на Сърбия за ЕС, но тук трябва да му се напомни, че Белград през последните две години беше замразил преговорите си с ЕС. От 35 глави той е отворил 22 и от тях само 2 са временно затворени, т.е. не са напълно затворени.

Става дума за главите свързани с наука, култура и образование. За каква безусловна подкрепа става дума, след като Сърбия не е свършила нищо в преговорите с ЕС.

Когато българските високопоставени делегации отиват в Сърбия трябва да се отстояват въпросите с правата на българите, които се свиват. В тези райони няма български инвеститори, няма въобще никакви инвестиции.

Благодарение на тази политика беше създадено и понятието „сезонни работници“. Това са хората от Цариброд, които всеки ден минават границата и отиват в България, за да изкарват прехраната си. Стратегическото партньорство не предвижда ли българското малцинство да бъде включено в него?

Трябва да се създаде и фонд, с който да се финансира популяризирането на културата на българите от Западните покрайнини под формата на книги, филми и др. Трябва да се съхранява българският език и да се върне образованието на него, както беше в миналото.

За съжаление, тези важни въпроси за българите се прехвърлят в ръцете на Бърнабич, която ще е премиер още два месеца. Това означава, че българският въпрос е пренебрегнат.

Нанесена е една обида на българите в Западните покрайнини и техните очаквания и желания да се отстои техния език, култура и идентичност. Дори се стигна до разпространяването на една измислица, че ако бройката на българите спадне от 18 хиляди на 12 хиляди след преброяването, те ще загубят статута си на малцинство. Има закон за малцинствата и Конституция…

Българските политици се излагат в Белград, след като не разбират проблема между България и Сърбия и не са се запознали достатъчно добре с него.