Рано тази сутрин, българско време, в Нешвил, щата Тенеси, се състоя заключителният предизборен дебат между президента Доналд Тръмп и кандидата на демократите Джо Байдън.


Има едно неписано правило в американската политика и предизборни стратегии - първият дебат е предназначен за твърдия електорат, а заключителният трябва да звучи "президентски".

Това написа в свой коментар на д-р Борислав Цеков, Център за нова Европа, цитиран от Dariknews. 

Затова обикновено в първия дебат кандидатите са агресивни и дори крайни, а в последния са обрани в изказа и звучат обединяващо.

Така беше и в тази кампания. За разлика от хаотичната караница от първия дебат, в Нешвил видяхме остра полемика, но с далеч по-ниски децибели.

Кипящият от енергия Тръмп изгледаше смирено загрижен като стар мъдрец, който знае какво прави и какво предстои. Байдън пък направи максималното, за да изрецитира опорните си точки без да си забравя мисълта.

Дебатът се проведе в много притеснителна за демократите обстановка по две причини.

Първо, мълчаливото мнозинство, което избра Тръмп през 2016 г., сега изглежда не само още по-мотивирано, но има и редица белези, че се разраства в навечерието на вота.

Много сериозен индикатор за такъв процес е значителното нарастване в сравнение с 2016 г. на броя на регистрираните републиканци във всички ключови щати, които ще решат крайния изход от битката.

При демократите няма подобна тенденция.

На фона на всекидневните многохилядни и ентусизирани митинги и шествия в подкрепа на Тръмп, Байдън едва съумява да събира по две-три дузини симпатизанти. Шумно пропагандираната реч на бившия президент Барак Хюсеин Обама в подкрепа на Байдън се състоя пред полупразен паркинг с трийсетина автомобила симпатизанти.

Неслучайно прогресистко-либералните медии от типа на CNN, MSNBC или "Ню Йорк Таймс", които отдавна са погребали журналистическите стандарти и всячески участват в кампанията на страната на Байдън, не смеят да покажат кадри и снимки с публиката на предизборните прояви на кандидатите.

Второ, на финалната права на кампанията избухна корупционният скандал с фамилията Байдън.

Десетки имейли от озовалия се в ръцете на ФБР лаптоп на Хънтър Байдън - син на бившия вицепрезидент, уличават кандидата на демократите в незаконно използване на президентския пост за извличане на лични облаги за него и семейството му в размер на десетки милиони долари от сделки с Китай и Украйна.

Въпреки тоталното информационно затъмнение, което се опитаха да устроят прогресистко-либералните медии отвъд океана и преписващите ги в Европа, както и технологичните олигарси, цензуриращи социалните мрежи, гигантският корупционен скандал набира сила.

Тема номер едно е в най-гледаната телевизия в САЩ -  Fox news, както и в авторитетните независими и консервативни медии от типа на New York Post, Newsmax, The Daily caller и др., които имат многомилионна аудитория.

Нов етап от развитието на скандала започна часове преди предизборния дебат.

Тони Бобулински, който е изпълнителен директор на Синохоук Холдингс, бизнес партньорство между китайската енергийна корпорация и семейство Байдън, потвърди автентичността на част от имейлите на Хънтър Байдън и съпричастността на баща му Джо към корупционните сделки.

Очаква се Бобулински да бъде призован да свидетелства пред сенатска комисия идната седмица.

В хода на дебата Тръмп се възползаа умело от тези разкрития, за да рамкира опонента си като "корумпиран политик", който за 47 години престой във властта не е сторил нищо съществено за обществото, но за сметка на това се е облагодетелствал незаконно.

Информирани фактори от щаба на Тръмп твърдят, че има още по-скандални доказателства срещу Байдън, които може да бъдат оповестени преди изборния ден.

Опитите на Байдън да атакува Тръмп за коронакризата само дадоха повод на президента да припомни отличните икономически показатели, рекордно ниската безработица и данъчни облекчения от миналата година.

След което обяви, че изборът сега е между "суперикономиката на Тръмп и депресията, която очаква Америка с Байдън".

Динамиката на кампанията на финалната права става направо френетична.

Но в тази фаза политическото време е изключително сгъстено - всяка секунда е като цял ден. Затова единственото сигурно е, че интригата ще се запази до самия край.