Със заглавие „Бой и гавра в БГ контингента в Кабул” излезе днес публикация в столичен вестник. Съществува мълчалив консенсус изданията да избягват коментари на публикациите си и аз ще го спазя. Но доколкото авторът Панайот Ангарев е изключително добър мой приятел, ще си позволя да изложа различна версия за станалото в Кабул.
Преди няколко месеца при мен дойдоха афганистанецът Мохамад Шах и неговата съжителка Мариана Спасова. Мохамад е на 52-години, завършил у нас химия, доктор на науките. В България е изживял половината си живот и естествено говори много правилен български език. Прави впечатление на интелигентен човек, което впоследствие потвърдиха от военното разузнаване. Държи се притеснено, тихо и плахо. Още в първите минути на разговора прави впечатление на деликатен човек.
Мариана Спасова живее с Махамад вече 20 години. Тя е инженер по професия, но от 16 години е безработна. Ако не се брои периодичният й истеричен смях и почти постоянна превъзбуденост, изглежда нормален човек.
Двамата ми донесоха куп документи, в които преобладаваха негови жалби до всички възможни институции и органи на държавата. От документите и разговора се очертаваше мрачна картина за втората му мисия с контингента в Кабул. През цялото време на мисията бил малтретиран: удрян с юмрук по главата, ритан по глезените, блъскан по стълби, счупена зъбна протеза, заливане със студена вода, докато спи... Но дали изложените факти са преекспонирани и доколко? Защото ако журналистът Панайот Ангарев беше погледнал внимателно „избитата” протеза, щеше да види, че тя се е крепяла върху абсолютно изгнили зъби и е щяла да падне сама, докато Мохамад Шах си дъвчел пържола.
За хора, имащи представа за порядките в армията, няма съмнение, че в разказа несъмнено има верни неща. Възможно е двама от сержантите наистина да са си позволявали издевателства над него. Но при направеното служебно разследване и петимата от групата са отрекли всички оплаквания на Мохамад Шах.
Старши националният офицер в Кабул по време на сакралната мисия полковник Стоян Бамбов (вече е в резерва) е преминал и школата в Ирак, ползваше се с изключителен авторитет сред войниците и офицерите. Мохамад Шах сподели, че на два пъти е разговарял с полковник Бамбов. А защо не е споделил за тормоза? Притеснявал се, страхувал се да не усложни ситуацията.
Публикацията издава, че в контингента Шах (с временно звание лейтенант) бил в състава на група на военното ни разузнаване, която дешифрира на български език прехванати радиоразговори. В нейния състав задължително влиза афганистанец, който владее не само местните езици дари и пащу, но и да е с добър български. Естествено е, че такива хора в България не са много, побират се на пръстите на едната ръка. (Пишещият тези редове случайно познава повече от половината.) От военното разузнаване споделиха, че Мохамад Шах бил най-добрият от тях, неговите преводи са се нуждаели от незначително граматично редактиране.
Мохамад Шах разказа, че към края на мисията командирът на разузнавателната група А.Б. му направил намек, че трябва да плати, ако иска да отиде за трети път в Афганистан. Разговарях с двама високопоставени офицери от военното разузнаване. Те честно споделиха, че службата има сериозен проблем с намиране на качествени преводачи, готови са да дават пари да ги намерят, а не да си искат рушвет от тях. И ако установят такъв случай, виновният ще бъде сурово наказан.
Защо никой друг от преводачите не се оплаква? Например Абдул Р., който е полковник от афганистанската армия и се стяга пак да отива? Вероятен отговор е в контраста между Мохамад Шах и останалите преводачи. Просто Мохи (както го наричат приятелите) не е тип мачо, не е мъжкар, а с маниерите си по прилича на университетски преподавател. Нашите сержанти не са завършили колеж за благородници, тези обаче са се случили по-първични. При срещата на две култури в армията по-примитивната често взема връх. Така е станало в случая.
Всеки разговор с Мохамад Шах оставя тягостно чувство – изключително свестен човек е попаднал в сложна житейска ситуация, а не може да му се помогне. „Безработен чужденец” в България е страшна комбинация. Но двигател на всичките му жалби по всички възможни инстанции всъщност не е той, а Мариана Спасова, която вече бе споменато, че от 16 години също е безработна. Парите от последната му командировка в Кабул са свършили, живеят под наем, а трябва да се яде всеки ден. „Ако трябва, ще се оплачем в НАТО” – заяви Мариана.
Двамата полковници от разузнаването обобщиха разговора така: „Много съжаляваме, че не можем повече да ползваме услугите на Шах в Афганистан, защото е в лошо здравословно състояние. А когато една разузнавателна организация загуби вяра във възможностите на свой служител, нищо не може да я накара да го командирова зад граница. Там той може да постави под заплаха не само своя живот, но и хората около себе си.”
Така че Мариана Спасова и Мохамад Шах ако ще и до Господ да се жалват, полза няма да има. В случая могат само да загубят - секретните служби дяволски не обичат да ги осветяват без нужда. Както в случая да излиза на яве какви разузнавателни групи имаме в Кабул.
„Не отсъждай, преди да чуеш и другата страна” – гласи римска поговорка. А Панайот Ангарев не потърси за мнение военното разузнаване. Ако беше го направил, връзката му щеше да бъде установена в рамките на десетина минути. Странно е защо не го направи, защото е изключително добър и перспективен професионалист, който отлично знае каноните на занаята. А след сглобяване на сложния пъзел на истината може би щеше да се замисли дали прави услуга на обществото или на самия Мохамад Шах.
Журналистът, истинският журналист, трябва да има един бог – ИСТИНАТА, цялата истина и само истината – но този път Панайот изневери на себе си.
Ганчо КАМЕНАРСКИ
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
