Полк. Димо Станков, бивш зам.-шеф на ПГУ на ДС: Папата знаеше, че зад покушението стои “Светата Троица” – турските, американските и италианските служби

Няма да простя на предателите Желю Желев, Филип Димитров, Димитър Луджев, Алекс Алексиев, Косьо Мишев, Джон Паница, Атанас Семерджиев, Владимир Костов издаде всички наши агенти, включително и тези, които не бяха на дипломатическо прикритие <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Плащахме малко на шпионите си &ndash; по 100-200 долара, по 50 лири, бяхме бедни</strong></u></span><br /> <br /> <em>Димо Станков е полковник от резерва, бивш зам.-шеф на Първо главно управление на ДС &ndash; външното разузнаване. Работил е 7 г. под прикритие на дипломатическа работа в Лондон, бил е резидент на българското разузнаване в Париж. По това време е началник и на журналиста Владимир Костов, който е бил и офицер от ДС, когато през 1977 г. бяга във Франция. Станков е автор и на книгата &ldquo;След дълго мълчание, 42 години в българското разузнаване&rdquo;, в която дръзна да разкрие много тайни за разлика от колегите си, но някои остави за себе си. Именно за тях го пита в. &ldquo;Над 55&rdquo;.</em><br /> <br /> <strong>Полк. Станков, хвърлихте преди време една книга &ldquo;бомба&rdquo; в общественото пространство. Какво спестихте в разсекретените от вас факти? За парижкия период на Богомил Райнов се носят съмнителни легенди. Имаше подозрения и за Цветан Стоянов, починал мистериозно от апендисит. А Юлия Кръстева пък се води национална гордост. Бяха ли те агенти?</strong><br /> - Не. С Богомил Райнов се запознахме в Англия. Той никога не е бил шпионин. Просто бе културен човек с голяма слабост към антиките. Такава беше и покойната му съпруга &ndash; Лиляна Генова, дъщеря на Гаврил Генов. Цветан Стоянов и Юлия Кръстева също бяха интелектуалци, чисти и неомърсени. Е, малко объркани между материални и духовни ценности, но така става, като живееш на Запад. Та тези интелектуалци знаеха, че измяната е като смъртта, тя няма нюанси. Затова и не се сърдеха никому. <br /> <br /> <strong>Журналистът Владимир Костов сърди ли ви се?</strong><br /> - Каза, че не. Той беше офицер журналист и издаде всички наши хора, които знаеше, във Франция. А имаше такива, които не са в посолството, а на прикритие, бизнесмени. Ще ви кажа нещо интересно &ndash; ние нямахме право да вербуваме хора от комунистически партии. Затова твърденията на италианската комисия &ldquo;Митрохин&rdquo;, че ние сме обучавали италиански комунисти, е смешно. <br /> <br /> <strong>Занимавало ли се е нашето разузнаване с т. нар. &ldquo;остри мероприятия&rdquo; &ndash; мокри поръчки, убийства в чужбина?</strong><br /> - Това Владо го казва. Той твърди, че е имало отдел в ДС, който се е занимавал с изпълнение на смъртни присъди или подобни операции в чужбина. Такова нещо не е имало по мое време. Не може да не зная, ако е имало. Работил съм там 42 г. <br /> <br /> <strong>Странната гибел на Георги Марков имаше мощен международен отзвук също като атентата срещу папа Йоан Павел ІІ. От Националното следствие казаха, че случаят с Марков не е закрит и се знае как и от кого е убит. Докъде свършват легендите и откъде започва истината?</strong><br /> - Радвам се, че следствието е разплело истината, а тя е - Марков не е убит от &ldquo;свои&rdquo;. На мен ми водиха следствие за това. Дали не съм разпоредил аз. Когато се срещнах неофициално със зам.-директора на ЦРУ Роберт Столц през 1990 г. в България по поръчение на шефовете си, той ми каза: &ldquo;Г-н Станков, Андропов е умрял, Тодор Живков е под домашен арест. Защо не си признаете, че вие сте извършили покушението срещу Георги Марков, че сте участвали в атентата срещу папата, та всичко да свърши веднъж завинаги.&rdquo; Какво да признаваме, като не сме го направили?! Може ли едно разузнаване да прати своя организатор Сергей Антонов да наблюдава как става стрелбата на площада? <br /> <br /> Никой досега не е казал, че обвиненията за смъртта на Георги Марков дойдоха от английските вестници, а не от официалните британски власти. Тогава бях резидент в Лондон. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>За британците случаят Марков беше дребна работа </strong></u></span><br /> <br /> За нея нямаше защо да хабят средства и сили. Ние бяхме заинтересовани да го изясним, но те пък чакаха само на нас. Британците са спестовни хора. Не биха се охарчили за един нищо и никакъв емигрант. Там той беше никой. А ние никога не сме били популярни в империята им. Сами подхранвахме самочувствието си. Всъщност бяхме слаби и бедни. Те като са заинтересовани, защо не го доказаха и се дистанцираха от случая?<br /> <strong><br /> Бил ли е Марков сътрудник на ДС и имало ли е някаква зловеща фабрика за убийства под името Отдел 16, &ldquo;ОМ&rdquo;, или Остри мероприятия?</strong><br /> - Може да е бил Марков агент на други служби, не на моята. При него е ходил бившият шеф на Шесто управление, писателят Костадин Кюлюмов. А аз бях шеф на отдела за активни мероприятия. И пак ви казвам, ако имаше супертайна и свръхсекретна &ldquo;лаборатория&rdquo;, която наричат Служба 7, по-късно наречена Отдел 8, сетне пък Отдел 16 за убийства и в нея работели само 4-има души, пък после набъбнала до 7, щях да знам. Създадена била от министър Дико Диков, сетне я поел Солаков, че и ние с ген. Владо Тодоров. Не е била при нас, ако я е имало изобщо, в което се съмнявам. Изкарвате ни палачи. <br /> <br /> <strong>Но имало документ, в който някой бил написал на ръка: &ldquo;Кога ще разглеждаме тази работа на службата? Слаба е.&rdquo; Носел гриф &ldquo;Строго секретно&rdquo;. Било по времето, когато вътрешен министър е Ангел Солаков. Той уточнил, че зловещата служба е само за военновременни задачи. В списъка на набелязаните за ликвидация били избягал на Запад прфесор по очни болести и дори Папандреу. <br /> </strong>- Надценявате ни. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Ние не бяхме под креватите на хората, както е сега МВР </strong></u></span><br /> <br /> Казват, че имало документи за този отдел, създаден още през 1963 г. Аз не ги знам обаче и не сме се занимавали с никакви мокри поръчки. Ако беше така, щяхме набързо да решим случая Агджа и &ldquo;Сивите вълци&rdquo;. Ако трябва, с химически бойни вещества! Шегувам се. <br /> <br /> <strong>От думите ви излиза, че ДС съвсем не е била толкова могъща. Заради слабостта си ли допуснахме да ни замесят в атентата срещу папата? Вие бяхте главният двигател от българска страна срещу обвиненията, а основният ви опонент Али Агджа вече е на свобода. Не ви ли е яд? <br /> </strong>- Не ме е яд, Агджа все пак лежа в затвора. Това е най-голямата психологическа разработка срещу България в цялата й история. Гобленът от клевети бе така сръчно съшит, че дори руснаците повярваха. Само източногерманската ЩАЗИ ни помагаше. А папата беше ням свидетел срещу аутодафето на българската нация. Той дори не намери сили да каже &ndash; &bdquo;Антонов, когото превърнаха в развалина, не е виновен&rdquo;. Е, сега и двамата са мъртви. Защо не направи аудиенция на Антонов, докато човекът бавно полудяваше, а даде прошка на Агджа, след като всички знаят, че той дръпна спусъка! Йоан Павел ІІ не можеше да не знае, че зад покушението стои &ldquo;Светата Троица&rdquo; &ndash; турските, американските и италианските служби. Въпреки опрощението му на оня 24 май, за мен България винаги ще бъде половинчато оправдана. Папата прие майката на Агджа, но на Сергей Антонов &ndash; не. <br /> <br /> <strong>Има ли категорични доказателства за участието на ЦРУ?</strong><br /> - Няма да си покажат плановете, я! Но спомнете си кои бяха активните в обработката на общественото мнение &ndash; Пол Хенци, човек на ЦРУ, вербуваната в Италия от ЦРУ журналистка Клеър Стърлинг, Марвин Кал, Алекс Алексиев, съветник на Филип Димитров, Джон Паница. На италианците им помагаха французи и германци. Следователят Иларио Мартела разпитваше Йозбей от &ldquo;Сивите вълци&rdquo; не в Италия, а в Германия. Турчинът обаче даде интервю по немската тв програма &ldquo;Монитор&rdquo;. В него заяви, че българите нямат участие и Агджа не е свързан с нас. Мартела пак отиде в Германия. Йозбей се отметна. Разбирам го. Имаше 12 обвинения за криминални престъпления. Държаха го в шах. От Германия правят опит да убедят за същото Орал Челик, Абдула Ачатлъ. Обещават им стотици хиляди долари. По това време двамата са във Франция. Отказват да говорят. През 2001 г. Челик разкри, че са го обработвали. Но не каза кой. Аз знам &ndash; френските служби. Тогава шеф на разузнаването бе Дьо Маранж. Къде е отишла тази информация?<br /> <br /> <strong>Каква беше връзката на европейските тайни служби с Ленгли?</strong><br /> - По това време <br /> <span style="color: #800000"><u><strong><br /> ЦРУ се командваше от много активен и голям професионалист &ndash; Уилям Кейси </strong></u></span><br /> <br /> Година преди атентата той пребивава в Италия. След това американците търсят от руски емигранти в Италия доказателства, че България е участвала в &ldquo;този заговор, организиран от КГБ&rdquo;. На мушка са взети Битов и Юрченко от КГБ. Италианците търсят начин да накарат Юрченко да ни обвини. Срещу много пари. После той отива да живее в САЩ, но след известно време се връща в СССР. Имаше опит да замесят и руски дипломат от Лондон, но Агджа объркал работата. Казал, че се срещал с него в Техеран и го описал като &ldquo;запъртък&rdquo;, а човекът се оказа богатир с волжки мустаци. Изобщо доста ни подцениха, но пък ние сме виновни, че не разнищихме по-късно нещата докрай, а се задоволихме с процеса и папското извинение. Ако въобще то може да се приеме за такова.<br /> <strong><br /> Защо са нарочили точно България?</strong><br /> - През 80-те години бяхме разграден двор. Тайните служби в Европа и Щатите знаеха, че у нас пребивават турски мафиоти, правят бизнес, разхождат се. Оттук минаваше Балканският път на наркотика, застлан със злато, а ние бяхме пречка. Италианските и турските наркотърговци дирижираха пратки за луди пари. Впоследствие се разбра, че Кутуло (шеф от Камората) е имал достъп до килията на Агджа и го е обработвал. След това той започна да се държи маниакално. Личеше, че е уплашен. Най-лесно на този фон се провежда активно мероприятие. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>И аз да бях, щях да го направя <br /> </strong></u></span><br /> Тогава България имаше външен дълг само 2-3 млрд. долара, което е нищо. Това дразнеше Запада. На пазарите ни също имаше стоки. Бяхме дръпнали. През това време Рейгън разработваше плана за ликвидиране на соцсистемата &ndash; през 1982 г. Операцията започваше с нас. В нея беше включена &ldquo;Солидарност&rdquo;, както и &ldquo;независимостта&rdquo; на Афганистан, която САЩ още не може да постигне, а пък &ldquo;Солидарност&rdquo; е само спомен. <br /> <strong><br /> Но ние изнасяхме оръжие и амфетамини.</strong><br /> - Не нелегално. Клеветите срещу нас за изнесеното оръжие и откраднатите високи технологии трябваше да докажат, че държавният тероризъм е част от официалната политика на България. През 80-те години католиците бяха 800 млн. Важно беше да се докаже, че България посяга на католическия глава. Тогава удариха и търговските ни дружества, разориха ни, започнахме да трупаме дълг.<br /> <strong><br /> Има версия, че разузнаването е подпомогнало изнасянето на хазната и натрупването на външния дълг с цел дестабилизация срещу перестройката.</strong><br /> - Глупости на търкалета! Вече бяхме слаби през 90-те години. А следата към папата хептен ни срути. Следата не беше българска, има версия, че е била ватиканска и е свързана с банките им. Винаги е имало сили, на които Светият отец пречи. Предшественикът на Йоан Павел ІІ &ndash; Йоан Павел І, умря загадъчно, месец след като зае престола. Близко до ума беше, че папа поляк не случайно е избран в момент, в който в страната му започват промени, които ще префасонират изцяло Средна и Югоизточна Европа. Могъщият Ватикан можеше да обърка много политически и икономически сметки. За това пише немската журналистка Валеска фон Роск. Фон Роск бе кореспондент на &ldquo;Дер Шпигел&rdquo; и добре познаваше работата на ЦРУ. Тя тълкуваше вътрешните противоречия на Ватикана. Журналистката първа разкри, че папата е имал близки отношения с КГБ, за не допусне съветски танкове в Полша. Книгата й не бе преведена у нас. Тежко на държава, която не защитава поданиците си. Подобен на случая Антонов бе този с медиците ни в Либия.<br /> <strong><br /> Казвате, че предателството ви е съпътствало цял живот. Какво беше неговото лице?</strong><br /> - &ldquo;Колегиално&rdquo;, както винаги. Единият, за когото се сещам, беше Първан Чернев, разузнавач в Англия. Той бе въплъщение на това как жената може да издигне един мъж, но и да го провали. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Съпругата му разказваше навсякъде какво той споделя вкъщи &ndash; всичко </strong></u></span><br /> <br /> Домът им се подслушваше и чухме, че плюят всичко българско. И англичаните тогава решиха, че Първан ще им играе по гайдата. Не успяха, той не стигна чак дотам. Върнахме го в България. Обяснихме, че не идва на явки в Лондон, защото придружава жена си по пазарите. Също като Соколов по-късно. Чернев го крепяха високопоставени държавници, които още са на власт. И до днес са силни с парите и връзките си.<br /> <br /> <strong>Той ли ви издъни в Англия?</strong><br /> - Не. Предателят беше Трайчо Белопопски &ndash; студент в Оксфорд. Той ме разкри пред англичаните, предаде школата ни в Москва. Издъни двойния ни агент Артур Бекс - от него получавахме информация за НАТО. <br /> <br /> <strong>Малко сте му плащали....</strong><br /> - Да, правехме икономии. По 100-200 долара на човек. По 50 лири. Бяхме бедни. И от нас никой не забогатя. <br /> <strong><br /> На предателите във вашия живот простихте, но на нашите партийни &ldquo;предатели&rdquo; &ndash; не.<br /> </strong>- Да, така наричам Желю Желев, Филип Димитров, Димитър Луджев. Няма да простя на съветниците Алекс Алексиев, Косьо Мишев, на &ldquo;българомразеца&rdquo; Джон Паница, на Атанас Семерджиев. И на други. Разбиваха ни отляво и отдясно. Бриго Аспарухов уволни 15 перфектни разузнавачи. Стоян Ганев също извърши престъпление, което остана скрито. По негова заповед Външното министерство вече не можеше да бъде прикритие на разузнавачи. А по цял свят то е такова точно. Така се стига и до либийския случай. И сега сме незащитени. Не може без разузнаване. ДАНС ли ще го замени? Новите управляващи трябва да решат има ли нужда от разузнаване или не. Няма държава без разузнаване, но да обмислят кой да поставя задачите и кому да докладват. Министрите на икономиката и на финансите също би трябвало да имат пълномощия, свързани с фирмите и банките, за да не крадат. <br /> <br /> <em><strong>Едно интервю на Ваня ПАНКОВА </strong></em>