Най-голямата шпионска афера в годините на прехода се оказа въздух под налягане

<em>На 25 юни 2009 г. с решение № 522 Върховният касационен съд издава оправдателни присъди по най-скандалното дело за военен шпионаж. Така повече от 8 години (цели 100 месеца) след шумните арести Гешева и Янев са оправдани по всички обвинения и този факт не подлежи на обжалване. <br /> </em><br /> Секретна сводка № 00052 на военното разузнаване от 2001 г. става причина за избухването на тази най-голяма шпионска афера в страната след 1989 г. На 6 март 2001 г. о. з. полк. Яни Янев, бивш шеф на аналитичната дирекция на Разузнавателно управление (РУМНО), е арестуван пред вратите на руското посолство в София (според версията на обвинителите, а според друга &ndash; в автобуса на път за вкъщи) с чанта, пълна с материали с гриф &ldquo;Строго секретно&rdquo;. Почти по същото време в служба &ldquo;Военна информация&rdquo; на Министерството на отбраната (бивше РУМНО) е арестувана Лиляна Гешева, шеф на секретната секция на службата. <br /> <br /> Според армейското контраразузнаване кратката специнформация за военното състояние на няколко балкански държави е поредната тайна, която бившият шеф на военното разузнаване Яни Янев продава срещу 300 долара на чужди дипломати в столицата. Двамата са обвинени за разгласяване на държавна тайна, което можело да навреди на интересите на България. Бившият военен разузнавач бил подбудител и извършител на престъплението, ексшефката на секретна секция в МО Гешева - само извършител, понеже предала тайните документи. Наказанието е от 3 до 10 г. затвор.<br /> <span style="color: #800000"><u><strong><br /> Започва типична шпионска афера, в която има всичко - секретни документи, сексуална връзка, един агент 007 и, разбира се, щедри чужди агенти, които плащат добре<br /> <br /> </strong></u></span>Следват внезапни арести и шумен скандал. Тогавашният министър на отбраната Бойко Ноев е категоричен, че става дума за &quot;явен случай на шпионаж&quot;. Външното министерство обявява за нежелани у нас военния аташе Владимир Ломакин, помощника му Сергей Власенко и съветника в руското посолство Борис Смирнов. Невиждан скандал с Русия - България на практика за първи път след 9 септември 1944 г. гони руски дипломат. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Москва отвръща мигновено на удара<br /> </strong></u></span><br /> Нашият военен аташе там, ген. Иван Парапунов, заместникът му Иван Стоицев и съветникът Станислав Владов имат 4 дни на разположение, за да напуснат страната. <br /> <br /> За изгонването на тримата руснаци тогава България получава потупване по рамото от шефа на ФБР Луис Фрий. <br /> <br /> Но с това дивидентите за нас свършват, защото предстои да се докаже всъщност какви тайни са издавали &quot;шпионите&quot; Янев и Гешева<br /> <br /> Откритите документи, които о. з. полковникът е смятал да предава в руското посолство, са два броя сводки за военните конфликти в региона и общоизвестни планове на съседи за присъединяването им към НАТО, представени включително и на конференция. Те наистина са предназначени за ползване от военните поделения и от президента и други държавни мъже. Но са правени основно по извадки от медиите и по литература от публичната библиотека на военното ни министерство. В тях няма нито дума за български стратегии, намерения и прочее. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Освен това данните във въпросните сводки не са и много пресни &ndash; <br /> </strong></u></span><br /> датират от есента и зимата на 2000 г. А щели да попаднат в ръцете на чужди сили чак през март 2001 г., когато гръмна и скандалът?! А за обвинение в шпионаж се иска &quot;държавната тайна&quot; да се издаде на &quot;чужда държава или чужда организация&quot;. Или поне да се докаже, че това е била целта при събирането на секретните сведения. В материалите срещу Янев и Гешева няма и помен от подобно нещо. Тогава? Независимо че всичко по принцип е следствена тайна, делото отделно е засекретено, проведените заседания по арестите на двамата протичат при закрити врати, а защитата е подписала декларации да не разгласява нищо от материалите, част от историята се появява във вестниците. И става ясно, че запасният полковник <br /> <br /> Янев, който тогава е главен секретар на Съюза на офицерите и сержантите от запаса, е разработван няколко месеца преди задържането му<br /> <br /> Срещу него и бившата му подчинена Лиляна Гешева са използвани и спецразузнавателни средства - подслушване и филмиране. Наблюдението започва по сигнал, че бившият военен разузнавач предава сведения най-напред на Китай, а после и на Сърбия. Янев е шпиониран главно в кабинета си в съюза на запасняците, откъдето контактува с всички военни аташета у нас - включително на САЩ, Англия и Франция, както и с тези на Русия, Китай и Сърбия. Като главен секретар на съюза той е натоварен с международните контакти, организира форуми и срещи. През март е предстояла и съвместна пресконференция на запасняците с чуждите военни аташета. В кабинета му е ходела и Лиляна Гешева - двамата се познават от години от работата си в МО. Не са събрани данни контактите помежду им да са надхвърлили старото познанство и да са преминали в сферата на нежните чувства, както тръбят из пресата. <br /> <br /> Липсват кадри тя да предава на Янев нещо, приличащо на документ. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Няма и помен някой да връчва на някого пари за &quot;шпионската&quot; услуга <br /> </strong></u></span><br /> (по 200-300 долара за всяка информация). Връзката с Гешева е, че въпросните сводки са от нейното деловодство и носят гриф &quot;секретно&quot;. Тя обяснява, че услужила на о. з. полковника, неин бивш началник, който продължавал служебно да се занимава с подобни проблеми. Ексразузнавачът пък - че данните му трябват за доклади и предстоящата пресконференция. Никой от двамата не признава сводките да са предназначени за трети лица. <br /> <br /> И все пак, ако деловодителката е изнесла книжата с гриф &quot;секретно&quot; от службата, е извършила нарушение и може да бъде наказана - с уволнение. Което и е сторено. <br /> <br /> Но само толкова. От дисциплинарното уволнение до осъждането за &bdquo;издаване на държавна тайна&rdquo; обаче има много път. И трябват доста доказателства. Връзка с руснаците така и не е установена. С китайци и сърби - също. Затова пък в периода на наблюдението бившият разузнавач освен в сферата на международните контакти <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>развива активна дейност и срещу тогавашния проектозакон за досиетата, предвиждащ отваряне на архива на РУМНО и осветляването на разведките по всички линии <br /> </strong></u></span><br /> Становището му е, че така България е напът да провали ценни агентурни мрежи и да застраши живота на много хора.<br /> <br /> За да осъдят Янев и Гешева, съдиите би трябвало да открият недвусмислени доказателства за накърнения държавен интерес. Например, че попадането на книжата в чужди ръце би издало наши сериозни проучвания за намеренията и конфликтите у съседите. Брошурките трудно могат да наведат на такъв извод. <br /> <br /> И така повече от осем години размотаване по съдилищата. Най-после Висшият касационен съд казва тежката си дума &ndash; шпионите не са шпиони. Но остават двама души - окаляни, унижени и омерзени. <br /> <br /> Да виждате някаква прилика с това, на което сме свидетели днес - десет години по-късно? <br /> <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Това беше поръчка<br /> </strong></u></span><br /> Такива бяха думите на о. з. полк. Яни Янев. Открихме го на работното му място. Сега той е председател на Управителния съвет на Сдружение &ldquo;Българско войнство 21&rdquo; към Съюза на запасните офицери. Каза, че е добре, здрав, доколкото му позволяват годините, и отказа да говори за миналото. &bdquo;Всичко беше поръчано&rdquo; &ndash; бяха категоричните му думи. <br /> <br /> <em><strong>Ася ЧОБАНОВА</strong></em>