Пеех от високо, от крана, а всички колеги работници се събираха да ме слушат
<em>Стоянка Бонева е певица в Ансамбъла за народни песни на Българското радио, а по-късно в &bdquo;Мистерията на българските гласове&ldquo;. Записва десетки песни от своя роден край за фонотеката на БНР, снима филми в БНТ, издава грамофонни плочи. Заедно с Янка Рупкина и Ева Георгиева създава вокално трио &bdquo;Българка&rdquo;, в което пее алтовата партия. С трио &bdquo;Българка&ldquo; и група &bdquo;Балкана&ldquo; осъществяват поредица успешни турнета по света, издават самостоятелна плоча във Великобритания, правят записи с Кейт Буш. Стоянка Бонева има дуети с тракийския певец Груйчо Дочев и шопската певица Павлина Горчева. Тя е първата изпълнителка на песента &bdquo;Лудо, младо&ldquo;.<br /> <br /> Щастливо омъжена е за Стоян Бонев, инженер черна металургия. Има двама сина. Големият е оперен певец, а малкият е с интереси в полиграфията.<br /> </em><strong><em><br /> </em>- Как открихте народната песен?<br /> </strong>- Родена съм в село Марикостиново, Благоевградско. Израснах в многолюдно семейство с шест деца. Закърмена съм с песните на майка ми Гюрга, на която дължа много за израстването ми като певица.Марикостиново е далече от голямата сцена...<br /> - В началото на 50-те години на ХХ век започнах работа в пернишкия металургичен завод &bdquo;Ленин&rdquo; като кранистка. Но носех песента в сърцето си. Пеех от високо, от крана, а всички колеги работници се събираха, за да ме слушат. Един от моите началници научил от радиото, че е обявен конкурс за попълване на Ансамбъла на радиото и телевизията. Дойде при мен и ми каза, че тази работа не е за мен, че моят глас трябва да звучи по радиото. На следващия ден ме заведе на прослушване. Одобриха ме и през 1955 г. вече бях в редиците на Ансамбъла на националното радио.<br /> <br /> <strong>- С какво започнахте?<br /> </strong>- Една от първите песни, която записах, е от майчиния ми репертоар - &bdquo;Ой, ела ми, либе ле&rdquo;. И след това се заредиха прекрасни години, изпълнени с творчески успехи. Създадохме и трио &bdquo;Българка&rdquo;. Разнасяхме песенното богатство на България. С думи не може да се опише как ни посрещаха по света.<br /> <br /> <strong>- Малцина знаят, че една от емблематичните ви песни, &bdquo;Лудо, младо&rdquo;, е авторска и ви е подарена.<br /> </strong>- Песента е на Богомил Гудев, а композиторът Димитър Пенев я аранжира за мен. Не зная как стана, но след мен я запяха на &bdquo;ке&rdquo;, а аз я пея на &bdquo;ще&rdquo;, защото така е оригиналът. Ако трябва да бъда откровена, не харесвам как я изпълняват. Никой не ме потърси. Никой не ме попита как трябва да звучи. Всеки си я пее, както му е удобно. <br /> <strong><br /> - Има ли нещо, което ви притеснява?<br /> </strong>- Притеснява ме, че вече не звучат записите на Хора на радиото. Не мога да си обясня кой и защо с лека ръка сложи кръст на гласовитите българки и техните автентични песни. Болно ми е, че в предаването на Юлия Цанкова се намира време да звучат различни версии на вече споменатата песен &bdquo;Лудо, младо&rdquo; и не се намира време да се чуе оригиналът в мое изпълнение. Така е и с много други емблематични български народни песни. <br /> <br /> <strong>- С какво се занимавате в момента?<br /> </strong>- Моят съпруг е прекрасен човек. Подкрепял ме е и продължава да ме подкрепя във всичките ми начинания. Той е от пловдивското село Долна махала. Работя с тамошната фолклорна група. Участвам в репетициите и при участието им по различни форуми. А чисто в личен план съм на вълна грузинска музика. Слушам я с удоволствие, защото обичам мъжкото групово пеене. Животът ми е минал с песните. И да ми е тъжно, пак пея.<br /> <br /> <br /> <em><strong>Станислава ГАВРИЛОВА</strong></em>