Детската шизофрения се проявява още през първата година от живота
<em>Известно е, че голяма роля за възникване на шизофренията играе наследствеността. Но през последните години се появи нова медицинска разработка по тази тема, наречена &ldquo;диатеза-стрес-уязвимост&rdquo;. <br /> </em><br /> <em>Американски психиатри първи обосновават тази концепция. В нейното наименование прави впечатление терминът &ldquo;диатеза&rdquo;, който обикновено се свързва с детско алергично увреждане на кожата. Оказва се обаче, че този термин има по-широко тълкуване и означава нарушена адаптация на организма към външната среда. В педиатрията се разглежда като гранично състояние, което може да се трансформира в болест под влияние на неблагоприятни фактори както от външната, така и от вътрешната среда. А по отношение на шизофренията е валиден терминът &ldquo;шизотипична диатеза&rdquo;, т.е. гранично състояние, а не още болест. Във връзка с писмото на нашата читателка и по отношение именно на тази нова концепция, ви предлагаме интервю със световноизвестната руска детска психиатърка, доктор на медицинските науки, проф. Галина Козловская, която има най-добрите разработки по темата.<br /> </em><br /> Редовно чета в. &ldquo;Доктор&rdquo;, но никога досега не съм попадала на информация за детската шизофрения. Моля да публикувате по-подробен материал на тази тема. И по-специално - непременно ли генетичната предразположеност означава, че детето ще заболее от нея? Съществуват ли признаци, по които да се разпознае тази болест в ранно детство? И въобще - всичко важно по тази тема. Благодаря предварително.<br /> Таня Иванова - по електронната поща<br /> <strong><br /> - Проф. Козловская, моля да обясните на нашите читатели какво представлява по своята същност тази концепция - &ldquo;диатеза-стрес-уязвимост&rdquo; и каква връзка има тя с шизофренията?<br /> </strong>- Към шизофренията съществува генетична предразположеност, както и към много други заболявания. Но ако човек се появи на този свят с такава предразположеност, това съвсем не означава, че непременно ще заболее. Може цял живот да преживее в състояние на &ldquo;диатеза&rdquo; и да не се стигне до шизофрения. Обаче преживян силен стрес е способен да отключи механизма на нейното развитие. В смисъл, този стрес сякаш &ldquo;разархивира&rdquo; заложената в гените програма. Стресовете, провокиращи развитие на болестта, често възникват още през първата година от живота на детето заради отношенията, които се създават между него и майката. Сред американските учени дори се появи една крилата фраза по този повод: &ldquo;Детето заболява от шизофрения върху коленете на майка си&rdquo;. Т.е. ако майката има шизофреничен начин на мислене, тя го предава и на своето дете. Дори е възможно да се зададе определен тон и механизъм на връзките между нервните клетки и те започват да работят в режим, приближаващ до болестта.<br /> <br /> <strong>- В какво се изразява този начин на мислене?<br /> </strong>- За шизофреничното мислене са свойствени т.нар. тактически заключения. Логиката на такъв тип мислене е съвсем различна от рационалната, нормалната логика. Такива хора стигат до някакви изводи извън всякаква връзка с определените предпоставки за умозаключения. И то съвършено неочаквано, импулсивно, основавайки се на някакви второстепенни признаци. <br /> <strong><br /> - Може ли да обясните по-образно как се проявява това състояние при майката? И как се отразява на бебето?<br /> </strong>- Знаете ли, в учебниците по психиатрия привеждат следния пример: ако зададеш въпроса &ldquo;какво е общото между моста и лодката&rdquo;, здравият човек обикновено би отговорил: &ldquo;лодката плава под моста&rdquo;, а шизофреникът би отбелязал: &ldquo;и двете са гърбави&rdquo;. Ето това е ярка илюстрация на своеобразната логика при такива болни. Между другото, в начален стадии, <br /> <br /> <u>докато още няма тежко разстройство на психиката, <br /> </u><br /> шизофреничният характер на мислене не изглежда така болезнено нелеп. То просто е нестандартно, оригинално, превзето, метафорично. Понякога такъв човек интуитивно прониква в същността на нещата, предлагайки нестандартно решение на едни или други задачи. Но все пак шизофреничното мислене много силно се различава от нормалното. Майката с шизофренично мислене възпитава детето си по необичаен, екстравагантен начин, който не се вписва в традиционните форми от битието, присъщо за даден етнос, култура и дори дадено семейство. Преживяването в такива условия на едно дете още от бебешка възраст е истински стрес, защото предполага и детето да се приспособи към шизофреничен тип поведение и логически обобщения. Така постепенно цялата структура на неговата личност придобива т.нар. субпатологичен характер. Дори е възможно да се зададе определен тон и механизъм на връзките между нервните клетки и те започват да работят в режим, приближаващ до болестта. Между другото, това, за което говоря, засега е само хипотеза. Фиксирани са немалко случаи на развитие на детска шизофрения и при напълно нормални и благополучни отношения между родителите и детето.<br /> <br /> <strong>- Значи отклоняването от традициите задълбочава ситуацията?<br /> </strong>- Да, значително я задълбочава. Ако детето има предразположеност към шизофрения, безусловно за него е много полезно да бъде възпитавано по традиционния начин, далеч от каквито и да било експерименти. Дори нещо повече - простотата и яснотата на условията за възпитаване, спазването на режима, предсказуемостта на поведение на близките - всичко това може да послужи като профилактика на шизофренията при такова дете.<br /> <strong><br /> - Какви други стресове освен този неминуем стрес от общуването с такава майка могат да провокират развитие на болестта?<br /> </strong>- Ако например детето се изпрати в детска градина, без да е подготвено за това. Или пък раждането на малко братче или сестричка. Децата с т.нар. шизотипична диатеза са с повишена чувствителност, затова в ранна възраст дори незначително събитие може да предизвика стрес у тях. Да допуснем, че родителите са изхвърлили любимата му играчка. Тя може да е била стара и мръсна, но то е привързано към нея. За децата с шизотипична диатеза, също както и за аутистите, е <br /> <u><br /> характерна привързаността към стари вещи<br /> </u><br /> Представете си, че такова ранимо детенце се окаже в болницата без майка си - бели стени, бели престилки и халати, лица в маски и т.н. Ще ви приведа конкретен случай от живота на мой малък пациент, тогава още нямаше и годинка. Когато лежеше в операционната, на пода падна някакво метално капаче. То обаче издрънча доста звънко, а детето и бездруго се намираше в силно психическо напрежение. Ето това се оказа достатъчно то да развие психоза, а по-късно и детска шизофрения.<br /> <br /> <strong>- Какви признаци на тази шизотипична диатеза се проявяват в ранно детство? На какво следва да обърнат внимание родителите? <br /> </strong>- Признаците се проявяват буквално през първите месеци от живота на детето. При това могат да бъдат от двете крайности. Едни от децата с предразположеност към шизофрения са невероятно спокойни, което обикновено радва родителите. Такова бебче ще се нахрани и заспи, събужда се, нахранят го, преобуят го и то си лежи спокойно с отворени очички, без да претендира за никакво внимание. Други пък точно обратното - те са много неспокойни. Поспят 10 минути, след което дълго време плачат, пак малко поспят и отново се задъхват от пищене. А понякога тези две крайности се сменят една с друга при едно и също дете. Друг характерен признак е нежеланието на бебето да гледа в очите. Нормалното детенце към края на първия месец от живота си, а понякога и по-рано фокусира погледа си върху лицата на близките, дори се усмихва. Това е задължителна ответна реакция при психически здраво дете. Детето посреща света с усмивка. А бебе с шизотипична диатеза не е склонно да се усмихва на света. То по природа е мизантроп, винаги е намръщено. Обаче ако човек съумее да го разсмее и възбуди, тогава неговата усмивка, сиянието на очичките му са просто прекрасни. Емоционално това дете е съхранено, но неговите емоции са скрити много дълбоко.<br /> <strong><br /> - Това прилича на реакция на аутист.<br /> </strong>- Аутистите са доста по-отчуждени от действителността. При шизотипичната диатеза са <br /> <u><br /> възможни само леки прояви на аутизъм, <br /> </u><br /> но те бързо се коригират. Просто е нужно колкото може по-рано да се открият тези особености и да се вземат съответните мерки. <br /> <br /> <strong>- Моля ви да разкажете как се откриват тези особености?<br /> </strong>- Например по време на преглед при педиатъра бебето е много пасивно: спокойно позволява да го разсъблекат, не реагира по никакъв начин на това, че го обръщат ту на едната, ту на другата страна, равнодушно гледа встрани. Има много слаб, понижен мускулен тонус, слаби ръчички и крачета... Но при стимулация, при леко потупване, поглаждане, побутване бебето изведнъж се стяга, сякаш става нормално. И се оказва, че то може да си държи главичката изправена и дори да седи, може да се усмихва и да гледа възрастните в очите. Ако се общува усилено с такова бебе, ако се занимават с него, ако привличат вниманието му към околния свят, то ще се научи да реагира нормално. Ако обаче всичко се остави така, както е, шизотипичните особености могат да се задълбочат. <br /> <br /> <strong>- Но много родители вероятно не виждат нищо патологично в такава пасивност на бебето си?<br /> </strong>- Дори точно обратното. Много от тях ги устройва такова поведение, детето им е спокойно, послушно. Не всички родители разбират, че здравото дете не може да бъде невъзмутимо-спокойно. То се развива, иска му се да научава всичко, пипа навсякъде. Затова изисква общуване и внимание към себе си. За шизотипичната диатеза са характерни страховете, и то необичайните страхове. Например детето може да се страхува от белите пелени или от храна с определен цвят. Характерни са и странните игри - с парчета от счупени играчки, с листчета, с връвчици някакви. По принцип такива игри се отнасят към примитивния тип - манипулативния. Но тъй като децата с такова поведение обикновено имат висок интелект и често изпреварват умствено връстниците си, вероятно влагат в тези примитивни игри дълбок смисъл. Такива деца започват да говорят рано, и то доста сложно. Те употребяват &ldquo;възрастови&rdquo; фрази, което предизвиква възторг у околните. Те рано започват да определят фигурите по форма и цвят, бързо се научават да мислят логически. Както вече споменах, те са много способни и надарени. <br /> <u><br /> Тези деца трябва да бъдат възпитавани много деликатно<br /> </u><br /> <strong>- Нима тези способности винаги пропадат?<br /> </strong>- Разбира се, че не. Но тези деца изискват особено предпазливо отношение, за да може да се реализира потенциалът им. За съжаление малко хора знаят за това и се замислят. Например такива деца не трябва да бъдат изкарвани от семейната среда и изпращани в детска градина. Не бива без предупреждение да им се поставят инжекции и въобще да им се правят някакви неочаквани манипулации. Те не понасят твърдо и рязко общуване. Импулсивните постъпки ги плашат и могат да предизвикат срив. Тъй като са много рационални, е нужно да ги приканвате към разум, повече да им обяснявате, а не да ги командвате, както са свикнали много възрастни. <br /> <br /> <strong>- Доста поговорихме за бебетата. Как стоят нещата при по-големите дечица, в предучилищна и училищна възраст? Какво трябва да изостри вниманието на техните родители?<br /> </strong>- Особените, различните страхове трябва да направят впечатление на техните родители, както и силната избирателност в храненето. И още: прекаленото увлечение по абстрактни, &ldquo;възрастови&rdquo; интереси, например палеонтология, археология, история. За такива деца е характерен превес в логическото мислене, някаква неразбираемост и обърканост дори. Те често задават сложни, &ldquo;научни&rdquo; въпроси. Друга особеност - пристрастни са към страшните приказки и играчки. А в днешно време усилено се предлагат такива играчки. Наскоро видях шоколадче във формата на скелет. <br /> <br /> Дори и за мен, възрастния човек, това беше стрес. Как можеш да вземеш в ръце човешки скелет и да го изядеш?! Родителите трябва да обърнат внимание и на прекаленото увлечение на детето към компютъра и телевизора, особено към рекламите. И децата с шизотипични особености, и аутистите много обичат рекламите. Само като чуят сигнала, са готови да се откажат от всичко, да се залепят за телевизора като вързани и стотици пъти да гледат един и същи клип.<br /> <br /> <strong>- А какви са в общуването тези деца?<br /> </strong>- Много избирателни. По принцип предпочитат по-големи деца, отхвърлят общуване с малките. Повече ги привличат възрастните, лесно влизат в контакт, но във всичко това има някаква неадекватност, гротескност в разсъжденията и маниерите, липса на всякакви бариери. Незнайно защо възрастните често поощряват такива деца, издигат ги дори на пиедестал с тези техни необичайни способности, изкарват ги вундеркинди. На всичкото отгоре детето действително може да порази със знания по някой предмет. Рано се научава да чете и т.н.<br /> <br /> <strong>- Какъв трябва да бъде подходът към тях в тази възраст?<br /> </strong>- Тъй като при тези деца рано се проявяват едни или други способности, родителите често ги натоварват със занимания - записват ги в какви ли не кръжоци и клубове. Но те правят сериозна грешка, която може да доведе до влошаване състоянието на детето. На него това не му е нужно, точно обратното - <br /> <u><br /> нека си живее нормално детство <br /> </u><br /> Стимулирайте детското поведение у него, предлагайте му нормални играчки, свързвайте го с връстниците му, научете го да се забавлява по детски. Тъй като за тях е свойствено да се отчуждават от реалния свят и да се потапят във виртуалния, полагайте всички усилия да ги приобщавате към ежедневния живот. Например да си рисуват върху блокче, а не на компютъра. Много е важно да се стараете да им помогнете да преодолеят страховете си - от високото, от самотата. Карайте ги да играят подвижни игри, от които често се страхуват, но вие ги насърчавайте. Под един или друг предлог намирайте начин да ги въвличате в общите игри, да ги хвалите, да им давате ролята на лидер. Такова дете не може само да осъществи връзка с колектива. Но ако му се помогне, то постепенно ще престане да се страхува. <br /> <br /> <strong>- В началото на нашия разговор казахте, че при децата с предразположеност към шизофрения нарушенията засягат и емоционалната сфера. Как се изразява това?<br /> </strong>- Много своеобразно: детето може да се разплаче, четейки разказче, а към страданията на живите хора да се отнася равнодушно. При него някои понятия са емоционално разместени, или по-скоро смесени: виртуалното изображение за него е по-живо от реалността. Но ако се работи с такова дете, то може да промени емоционалния си вектор - да свикне с игрите, с куклите, да се привлече вниманието му към театралните постановки, където произвеждат конкретна ситуация и т.н. За децата, склонни към шизофрения, е характерно бурното фантазиране, което се характеризира със затвореност и монотонност. Непременно трябва да ги изкарате от това съостояние и да им покажете същинския живот, за да не се потапят във фантазиите. За тях е много важна смяната на впечатленията. Но имайки предвид тяхната повишена чувствителност, впечатленията все пак трябва да са по-равни, по-спокойни, а не бурни. Понякога дори посещението на театър може да се окаже прекалено емоционално натоварване.<br /> <br /> <u>Трудно се адаптират в училище <br /> </u><strong><br /> - А какви трудности ги очакват в училищна възраст?<br /> </strong>- Отначало възникват проблеми с адаптацията към училището. Такова дете от детството е свикнало със своята необичайност и изключителност. Когато попадне в клас, на него му отделят по-малко внимание, отколкото у дома и това предизвиква емоционални проблеми. То се опитва по своему да ги реши: например изкрещява нещо от чина си, привличайки внимание, и попада в числото на нарушителите на дисциплината. Въпреки външната си отчужденост то е крайно чувствително към това как се отнася към него обществото. Затова когато го наказват и го превръщат в аутсайдер, за него това е истинска трагедия. Дотолкова сериозна, че често се налага да премине на домашно обучение. Към такива деца се изисква индивидуален подход. Но в същото време непременно и постоянно трябва да се въвличат в детския колектив. Желателно е да им се даде възможност да проявят своите знания, да се усетят като лидери, но така, че да е в интерес за всички. Не забравяйте колко са раними. Учителят не трябва да им повишава глас, с тях трябва всички да се отнасят с уважение, като с възрастни. С всичката си интелектуалност тези деца са много по-инфантилни от връстниците си. Например невинаги умеят сами да се облекат и да си завържат обувките. В началното училище често са объркани, но в същото време при тях рано се проявява личността, на тях им е изострено чувсвото за собствено достойнство. Затова е нужно да им се предлага избор, да им се поставят сложни, но посилни задачи, които могат да ги увлекат. <br /> <br /> Критиката не помага, точно обратното, затова ги уверявайте, че всичко ще бъде наред, и дори им помагайте. Развитието на моториката им помага да се стегнат. Те трябва да се занимават с физически упражнения от ранна възраст. Но тъй като са с понижен тонус и слаби стави, не изисквайте от тях спортни постижения. Тук е нужна лечебна физкултура, плуване, танци и прочее.<br /> <br /> <strong>- Моля ви да отговорите има ли шансове да се излекува шизофренията, или единствено е възможно да се компенсира състоянието на болния?<br /> </strong>- Разбира се, че има шансове. В редица случаи състоянието може да се компенсира. В 30 на сто от случаите се получават добри резултати, съпоставими с успехите в лечението на другите хронични заболявания. Много мои пациенти успешно завършват училище, учат в института, някои от тях вече са семейни и имат деца. Които, между другото, най-често са напълно здрави.<br /> <br /> <br /> <br /> <em><strong>Ирина НИКОЛАЕВА</strong></em>