Тв звездата Жоржета Димитрова: Омъжих се за гей заради американско гражданство!

<em>Жоржета Пенкова-Дънкън, по-известна в близкото минало като Димитрова, е позната на зрителите като първата жена, която започна да води телевизионно предаване за аеробика преди 10 ноември 1989 г. Днес тя живее в САЩ, щата Кентъки. Собственичка е на четири вида бизнес в Америка и за кратко време си е в България. Има двама синове &ndash; Драго и Николай, и е баба на четирима внуци. 64-годишната днес Жоржета Дънкън прави единствено пред &bdquo;ШОУ&rdquo; своята уникална /и шокираща/ изповед: </em><br /> <br /> <hr /> <strong>- За времето си предаването, което водехте, беше много модерно и съвременно, новост. Как се случи подобно нещо в България преди 10 ноември?</strong><br /> - Водех курсове за отслабване още като студентка. Бях тогава бедна студентка от Плевен и ме покани моя преподавателка &ndash; доцентка от ВИФ, да я замествам в някои часове. Тя беше много доволна. Завърших, и понеже живеех на същата улица, продължих да водя тези курсове 10 години. Имах много упражнения, които изпълнявахме с музика, и водих много курсове. Дойдох в Америка да видя мъжа си и видях, че бяха пламнали нещата по аеробика там. Викам си: защо пък да не внеса това нещо в България, то си ми беше и професия и ми се отдава, що да не го направя... И започнах тук с курсовете, а след това си помислих: защо пък да не го направим като едно предаване!? Споделих го веднъж по телевизията, докато ми взимаха едно интервю &ndash; кой къде да попитам, къде да отида. И отивам и питам, но когато пък питаш, то и Господ помага. Питам портиера на телевизията тогава &ndash; към кого трябва да се обърна, и той ми казва &ndash; ей към този човек, който излиза сега. И аз направо го спирам и му казвам: &bdquo;Аз съм Жоржета...&rdquo;. А той: <br /> <br /> &bdquo;Картички нямаш ли?&rdquo;. И го питам: &bdquo;Искате ли да ви направя известен?&rdquo;. Той ме гледа и ми казва: &bdquo;Ами аз съм си известен&rdquo;. И го информирам: такова предаване ще ти направя, ще е най-красивото, секси, с красиви момичета, освен това всички български жени ще го гледат. Жените ще играят аеробика, а мъжете ще си пият ракията и ще си ядат салатката. Той ме гледа и ми казва: &bdquo;Имаш ли едни 15 000 лева, за да го направим?&rdquo;. И аз: &bdquo;Откъде толкова пари бе, човек?!&rdquo;. Това се случва 1982-1983 г. И му късам листче, пиша му моя телефон и му поръчвам: &bdquo;Ако решиш да го видиш, ела...&rdquo;. А аз, освен че водех курсове из страната, живеех в &bdquo;Лозенец&rdquo; и имах голям хол, където там се събираше елитът &ndash; курсове по 5 жени, по 5 жени, една част от тях - известни дами. <br /> <br /> Минаха два месеца и ми се звъни по телефона: &bdquo;Искаме да дойдем да видим какво правите&rdquo;. И идват двама оператори и той, а аз предварително предупредих жените, че ще имаме гости, но, спокойно, играйте си. И ние си играем часа и на тях много им харесва. И така започнах &ndash; да е било октомври-ноември, и през декември започнахме в зала &ndash; въртящата сцена на Младежкия театър. Стана едно красиво предаване, аз бях в страхотна форма тогава. За три часа през нощта снимахме с 30 млади мъже и жени, подготвени от моите курсисти. Прие се веднага предаването и така започнах. Само ми казаха &ndash; намали натоварването, че сред тоя народ да няма <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>смъртни случаи...</strong></span><br /> <br /> <strong>- Предполагам, че сте имали много фенове, напористи кандидати...?</strong><br /> - Лошото е, че не го организирах аз да си имам фен клуб. Аз се опитвах да пиша писма сама, за да им отговарям. Получавала съм най-различни писма &ndash; от интелектуални до... доста странни. Една жена ми пише: &bdquo;Другарко Димитрова, моля, помогнете ми, толкова сме смешни като двойка - коремът ми е напред, гъзът ми е назад, а мъжът ми - слаб като маркуч&rdquo;. Така сме се смели на това писмо! Един генерал ми пише: &bdquo;Другарко Димитрова, след вас може да върви цялата моя армия...&rdquo;. Това наистина беше голям комплимент за мен. Имаше в онези години една еуфория. <br /> <br /> - Имахте ли проблеми със съпруга си в онези години, той ревнуваше ли ви?<br /> - Не, тогава аз бях сама. Бях преподавател във ВИФ, получавах постоянни телефонни обаждания. При това от екрана на телевизията аз изглеждах по-млада. А те се обаждаха млади момчета: &bdquo;Другарко Димитрова, може ли на среща...&rdquo;. Какви ли не обаждания имаше! А аз: &bdquo;Съжалявам, моите момчета...&rdquo;. Един беше казал: &bdquo;Другарко Димитрова, от Пловдив съм, ще си построя вила до Ихтиман, само за една среща, да ви покажа...&rdquo;. Глупости! <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Моят бивш съпруг &ndash; това е голямата ми любов!</strong></span><br /> <br /> Видях го в института и първото нещо, което си казах, беше: той ще е! Просто беше любов от пръв поглед. Знам, че я има, защото в момента, в който го видях, си казах: тоя човек, женен ли е или не, той е моят човек. И обикновено жената избира мъжа, те си мислят пък обратното. Двама хубави синове имам от него. Бяхме много млади, много незрели &ndash; аз бях на 19 г., а той - на 23 г. <br /> <br /> <strong>- Колко дълго продължи вашият брак?</strong><br /> - 12-13 години и две години бяхме заедно преди това, но много лоши условия бяха тогава &ndash; живеехме в 46 квадрата с майка му и баща му. Сега ги разбирам хората, но на онова време млад човек &ndash; знаете как е. И на него му беше трудно, защото майка му бе с характер &ndash; македонка, и аз не съм вероятно много лека за живот. Но сме в добри отношения, чуваме се и понякога с часове говорим за нашите деца. <br /> <br /> <strong>- По онова време какво можехте да си купите с парите, които изкарвахте от телевизионното предаване?</strong><br /> - Бях много добре. Моята заплата като старши-асистент във ВИФ беше 180 лева. И с допълненията сигурно 200 лв. правех. А за едно предаване получавах 500 лева. Отивах и правих четири предавания наведнъж и те се излъчваха за един месец. Къде са 200, къде са 2000? Положението обаче при мен е, че когато аз имам &ndash; целият народ има, всички са гладни... и така. <br /> <br /> <strong>- Как преди 10 ноември 1989 г. ходихте в Америка, при положение, че това е било направо невъзможно за един обикновен българин?</strong><br /> - Мъжът ми отиде там да работи в цирка и аз ходих лятно време да го видя. Обаче очи, като не се видят, се забравят. И той се влюби в млада, красива шоугърла. Аз още не правех аеробиката, връщах се и гледах децата. И последния път като отидох, той ми каза: &bdquo;Това е положението!&rdquo;, върна се и се разведе с мене. И аз, толкова амбициозна си казах: <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>целият народ ще ме иска, ти ще ме поискаш, но няма да ме имаш! </strong></span><br /> <br /> Това го имах в главата си и просто Господ ти дава това, което искаш в един момент. Ти само го проектираш и сега го вярвам, че е така. Казваш го в пространството и се връща. После дойде шоуто. 35-годишна бях, когато го започнах, а се разделихме, когато бях на 32-33 г. Животът е сложен, но и прекрасен!... <br /> <br /> <strong>- Тогава апартаментите са били доста евтини, купихте ли си няколко?</strong><br /> - Тогава не можеше да си купиш апартамент. И да имаш пари, не можеше да си купиш няколко. Имаш право на едно жилище, но имахме право и на ателие. И аз си построих ателие, в което и сега, като си дойда в България, живея. Ателието е 120 квадрата, много е красиво и се намира в квартал &bdquo;Лозенец&rdquo;. На два етажа е, нещо като мезонет, с вита стълба. И това ми е останало от шоуто.<br /> <strong><br /> - Тогава колко струваше такова нещо за сравнение?</strong><br /> - Понеже беше частно строителство и мен ме нямаше, изграждането му продължи доста дълго. Струваше 3000-4000 лева, тоест изкарах го от предаванията, които водех за два месеца само. После с плочките и други неща се закръгли на 6000 лева. Но най-важното беше, че къщата, която купихме с мъжа ми тук, в България, в &bdquo;Лозенец&rdquo;, струваше 8000 долара. Като се разделихме с него, аз си спомням, че трябваше да му платя 11 000 лева, за да задържа къщата. След това, ако знаех, ако някой ме беше посъветвал, за бизнес да я оставя, но много емоции бяха с отглеждането на децата... Молиха ме за нея да ми дадат три апартамента, магазини, аз казах &ndash; не! Това се случи след промените &ndash; един строител дойде при мен лично. Каза ми &ndash; елате, госпожо, ще ви покажа къде строя, как строя... <br /> <br /> Над мен живееше една жена, също сама, и какво ми разбира главата тогава, пък и бях вече в чужбина, и не се навих на замяната. 10 или 12 години бях там и къщата започна да се руши, затова аз реших да я продам. Продадох я за 90 000 долара и понеже беше купена за 8000 долара, аз мислих, че голям бизнес съм направила. А то се оказа, че от къща в &bdquo;Лозенец&rdquo;, 140 квадрата, можеше въобще да се пенсионирам... Ако само тази сделка съм направила и нищо друго, щях да бъда много добре. Но тъй като не знаех, се убедих през годините, че животът е един експеримент. Учиш се, падаш, ставаш, важното е да не останеш по гръб... ставаш и продължаваш! Даже и да паднеш, и да не успееш, ти ще бъдеш щастлив! Най-накрая виждаш фактически, че всичко е суета...<br /> <br /> <strong>- Кога решихте, че отивате в Америка и &ndash; край - оставате там? Все пак, това е едно много тежко решение... били сте много популярен човек в България и ставате никой в Америка?</strong><br /> - Да, това е едно голямо решение. Започнах от нулата &ndash; продавах захарен памук в цирка. Език не знаех никакъв. Майка ми дойде, видя и каза: <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&bdquo;Ти луда ли си, разсипа живота на децата си!?<br /> </strong></span><br /> Тука беше на такава почит!...&rdquo;. Казвам й: &bdquo;Майко, почакай, нали трябва от някъде да тръгна?! Чакай да си стъпя на краката и то ще си покаже&rdquo;. Това се случи през 1989 г., майка ми дойде 1990 г., а аз емигрирах 40-годишна. Сега съм на 64. Животът е една борба за оцеляване в повечето случаи, но има духовни закони, които, ако човек ги знае, ще е друго. Учат ни на всички физични закони, а духовните закони никой не ги знае. Ако спазваме духовните, много бързо ще излезем от нищетата, от негативността, и може би Америка ми беше дадена или аз я намерих, за да работя върху себе си. Значи тук в България работих върху всички, а имах нужда да работя върху себе си. <br /> <br /> Отидох там и още си се чудя, сигурно съм била авантюристка, защото бях на 40 г. и имах всичко, пък отидох там, дето нямах нищо и бях никой. Трябва да си призная, че четири години много се чудих дали не съм сбъркала, обаче не можеш да се върнеш. Викам си: може да съм сбъркала, но не, все отнякъде ще дойде... Имах вяра някак си. През това време продавах захарен памук и понеже винаги съм била много амбициозна, си знаех, че ще успея. То не знаех дори езика, те ме питат къде е тоалетната, пък аз им казвам: &bdquo;5 долара&rdquo;. Трагедия откъдето и да го погледнеш! Обаче не си знаел, че е трагедия, то било комично даже отстрани. Тръгнах с двете си деца &ndash; големият ми син беше на 19 години, а малкият - на 15. Разбрах, че по закон, ако е над 21 г. няма да мога да взема големия и затова трябваше да избързам. Изкарах много курсове по психология за собствено развитие, но и за да разбера всъщност защо направих това и откъде изкарах тази смелост тогава. <br /> <br /> Основното накрая се оказа, че е било, макар и да изглежда много прозаично, да докажа на мъжа ми, че и там ще бъда по-добре, отколкото е той. Какво нещо е амбицията! При мен беше дива амбиция! Иначе пред хората, пък и сама се лъжех, че съм авантюрист и обичам новите неща, достигнала съм своето ниво в България и трябва да намеря нещо ново като изява. Казвах още, че търся път за децата си. <br /> <br /> <strong>- Как все пак вие и децата успяхте да станете американци?</strong><br /> - Мъжът ми, след като се влюби и ме остави, един негов познат Майкъл Дънкън започна да ми пише писма. Те понеже са много морални, той пишеше: &bdquo;Мъжът ти постъпи много неморално, некоректно...&rdquo;. Аз преди това съм била две години в САЩ и там съм работила в ресторант, а той беше шеф на ресторанта. Обаче човекът е гей. И той ми пише писмо: &bdquo;Ако искаш да останеш в Америка, давам ти шанс - омъжи се за мен&rdquo;. Викам си: не, бе! Въобще бях така отчаяна, оставена, коя &ndash; тя, толкова прекрасна, такава готина... и просто ми беше много наранено самочувствието. И се чудя как може да съм толкова добра, пък оставена... И най-накрая, минаха две-три години, пък си казвам &ndash; защо не?! А той продължава по едно писмо на година ми пише. И Майкъл дойде декември и подписахме брак. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Така и си остана нашият брак неизконсумиран</strong></span><br /> <br /> Подписахме и аз му викам: &bdquo;Майкъл, нормален брак ли е това или не?&rdquo;, пък той: &bdquo;О, не, не, не, аз само ти правя услуга!&rdquo;. А в България вече бях известна, мисля, че бях искана от много хора и си казвам: каква ирония на съдбата - да си искана от толкова хора, пък да се омъжиш за гей! Това беше моят път към Америка и беше по-безболезнен от всичко друго. <br /> Четири-пет години работех в шоуто, трябваше да минат три години да бъдем женени.<br /> <br /> <strong>- Правеха ли ви изненадващи проверки емиграционните власти в Америка истински ли е вашият брак?</strong><br /> - Имаше проверки и аз му казвам: &bdquo;Майкъл, ти носиш бяло бельо, аз нося черно&rdquo; - ако ни питат. Последно сме били на ресторант с него и неговата шефка. Това е първата и последната ни &bdquo;среща&rdquo;. Като влизах в Америка, някой ме е издал, че съм била комунист. <br /> <br /> Предварително ме предупредиха от посолството тук, секретарката беше наш човек &ndash; на ректора беше жена, тя вика: &bdquo;Няма да пишеш, че си комунист&rdquo;. Това беше първият път, в който излизах. Тя ми каза, че ще пуснат след мен хора и не мога да се отърва. То така и е останало при тях в документите. Та като отивах сега женена в Америка, ми казват: &bdquo;Вдигни си ръката и обещай, че ще кажеш истината&rdquo;. И аз се заклех. Въпросите бяха някакви много странни: пиеш ли, проституирал ли си, бил ли си болен от сифилис, криминално проявен ли си... И един от въпросите беше: <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&bdquo;Бил ли си член на комунистическа или друга терористическа организация?&rdquo; </strong></span><br /> <br /> И аз, както отговарям на всичките останали въпроси с &bdquo;не, не, не&rdquo;, им казвам: &bdquo;А, комунист съм била!&rdquo;. И мъжът, който ме питаше, само каза: &bdquo;Стоп!&rdquo;. И ми казва с един такъв зверски глас: &bdquo;А защо сте излъгали тука?&rdquo;. Ами, викам, защото не искам да ме следят хора тука. Казвам му: &bdquo;Аз съм станала комунист на 35 г., не съм на 18 г. Когато те поканят, не можеш да кажеш &bdquo;не&rdquo;!&rdquo;. И той казва: &bdquo;Защо, пистолет ли ти сложиха на главата?&rdquo;. Викам: &bdquo;Живели ли сте някога в комунизма, аз бях преподавател, аз бях водеща личност... ти не можеш да кажеш не, защото ще си загубя цялата професия, ще загубя всичко&rdquo;. И той изведнъж се успокои и вика: &bdquo;Достатъчно!&rdquo;. Повярва ми, просто поиска да знае и да му обясня нещата по човешки. <br /> <br /> И така си остана &ndash; станах американка и децата ми също станаха американци. <br /> <br /> <strong>- Колко време просъществува този брак между теб и гея Майкъл?</strong><br /> - 10 години. Той никога не ме занимаваше с разни неща. Почина преди време. Аз се разведох &ndash; 9 години и половина имахме брак, не знаех тогава законите, че ако 10 години сте живели, получаваш наследство и пенсия. Никога не съм се интересувала от това нещо. Разведох се, защото човекът беше много добър, но той беше по шоуто. Останах в Кентъки и купих едно жилище, след това още едно. <br /> <br /> Казаха ми &ndash; можеш да купуваш каквото искаш, но ако решиш да го продаваш, трябва и той да подпише. И аз трябваше да го търся за всичко. Разведох се, за да не се бъркаме икономически. Човекът после дойде в България и в България умря. Можеш ли да си представиш?! Той тука си имаше един приятел, после дойде тук, пя в цирка, после с ресторант се занимаваше и почина. И се наложи аз да се прибера в България той като умря, защото от посолството ми казаха: &bdquo;Мъжът ви почина&rdquo; - и аз дойдох, какво да правя...<br /> <br /> <strong>- Освен с продажбата на захарен памук, с какво още се занимавахте и какво работехте в Америка?</strong><br /> - В САЩ растеш по професия &ndash; започваш, например, като мен да продаваш памук в цирка по местата, след това ти дават щанд, най-накрая в тази компания завърших като шеф-организатор на пуканките. То затова останах толкова там, защото ти получаваш много &ndash;10 процента от това, което продадеш. Накрая за теб работят 10 маси и правиш добри пари. Не искам да казвам тук сега цени, за да не плаша хората. Веднъж бяха изядени пуканки за 246 000 долара за 25 дни в &bdquo;Медисън скуер гардън&rdquo;. Е, как да не останеш там!? И чрез тази професия видях доста свят &ndash; два пъти съм била в Австралия, в Порто Рико, в Южна Америка... Те те водят, защото две-три шоупрограми вървят по света и имаха един и същи собственик. Настаняваха ни в първокласни хотели. Първият ми мъж работеше в друго шоу, но никога с него не сме се засичали. Аз може би исках да работим заедно, за да може децата да са около него и да растат, но те нямаха този шанс. Но сега той се интересува много и компенсира по някакъв начин липсата си отпреди години. <br /> <br /> След като пообиколихме, казах на децата, че трябва някъде да останем и да направим дом, тъй като стават големи, ще имат семейства, че не може постоянно с цирка да се движим само. Започнах да чета информации, за да търся къде точно и в кой щат да се установим. Кентъки ми хареса много. Първо, защото е красив щат, има годишни времена като в България, тя ни липсваше много. Второ, като отидеш да емигрираш, чакаш по осем часа, а там няма никой. Нямаше никакви чужденци тогава. Това са &bdquo;червени вратове&rdquo;, ако знаеш какво значи това (селяни-фермери &ndash; б.а). Ако си роден извън Луивил, си чужденец, пък аз съм си направо от &bdquo;Междузвездните войни&rdquo;! И много трудно ми беше в началото, защото те не те приемат. Интересен си им, обаче &ndash; дотолкова... <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Живка АНГЕЛОВА </strong><br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> ..............................................</strong></span><br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><em><strong>За интересните истории на Жоржета Димитрова в САЩ, за фалита на бизнеса, за работата й с американски затворници и пророчествата на мъжа, с когото живее, четете единствено в следващия брой на вестник &bdquo;ШОУ&rdquo;.</strong></em></span><br />