Хитмейкърът Живко Колев: Киркоров ни дължи над милион!

Кичка Бодурова остана единствената от българските певци, която категорично отказва да ни плаща отчисления за концертите си

30 Ян. 2015, 17:28 34624 прочита 9 коментара

Хитмейкърът Живко Колев: Киркоров ни дължи над милион!

Живко Колев и Йордан Караджов (на волана) в Египет

Кичка Бодурова остана единствената от българските певци, която категорично отказва да ни плаща отчисления за концертите си

Поетът Живко Колев е роден на 23 август 1954 г. в София. Завършил е право. Автор е на текстовете на около 1000 песни, на стотици сценарии на телевизионни шоупрограми и концерти – &bdquo;Мелодия на годината”, &bdquo;Телевизионна дискотека” и мн. др. Режисьор на многобройни вариететни програми. Сценарист и режисьор на тричасовите програми през 90-те в култовото заведение &bdquo;Блек кет“. От 1999 - 2001 г. Илия Павлов го кани да режисира програмите, конкурсите за песни и &bdquo;Мис“ в Шведския хотел във Варна, както и купоните на семейството. Колев е носител на десетки призове от най-престижните наши конкурси в областта на музикалното и литературното творчество, между които Големите награди на: “Златният Орфей” за “Ключ от чужда стая” - Илия Ангелов, 1995 г., “Мелодия на годината” - “Накъдето ми видят очите” - &bdquo;Ритон“, 1989 г.. “Сребърен Ерос” - &bdquo;Джалма” - &bdquo;Ритон“, 1996 г., “Мелодия на годината” – &bdquo;Междучасие” - Васил Найденов, 1984 г., “Мелодия на годината” – “Да чукна на дърво” - Братя Аргирови, 1986 г., “Бургас и морето” – “Летя” - Силвия Кацарова и Васил Найденов, 2009 г., и др. Един от създателите на трио &bdquo;НЛО“ и автор на 107 от изпълняваните от тях песни. Продуцент на над 30 албума на наши изпълнители. В периода 1994 - 1999 г. е главен консултант на фестивала &bdquo;Златният Орфей“. Член на журито на повечето фестивали и конкурси у нас. Автор на текстовете на хитовете: “Джалма” /“Ритон”/, “Накъдето ми видят очите” /”Ритон”/, “Големият кораб минава” /Силвия Кацарова и LZ/, “Клоунът” /Васил Найденов/, “Рали” /”Със сто километра в час...”, Васил Найденов/, “Бързаш, няма време”, “Сбогом” /”Сигнал”/, “Ключ от чужда стая” /Илия Ангелов/, “Междучасие” /Васил Найденов/ и мн. др. <a href="https://www.blitz.bg/article/40782" target="_blank">В уникална изповед единствено пред “ШОУ”, стартирала в предишния ни брой, </a>Живко Колев разказа за именитите си приятели Илия Павлов и Иван Славков, Чочо Попйорданов, за страховете си, разкрива неизвестни факти от живота си. А ето и продължението: <hr /> <img src="/documents/newsimages/editor/201501/Tina_12/Jivko_vatre_1.JPG" alt="Jivko_vatre_1.JPG" align="left" border="0" hspace="9" vspace="0" width="320" height="400" />- Живко, кога продуцентите у нас ще се научат да си плащат авторските права? В много случаи това са самите певци, имаше доста скандали… - По-точно казано е, да се научат да спазват закона! Най-нашумелият случай е с Филип Киркоров. Той пее 3 песни по мои текстове – “Джалма”, ”Изповед” на “Ритон”, на която руският вариант е “Мечта”, и третата песен е “Концерт” пак на “Ритон”, руският вариант се казва “Не смотри ты на часы”. Историята е такава – Филип Киркоров взема 21 български песни, на някои директно си взема плейбеците от “Балкантон”, други са му дали “Ритон”, върху тях прави руски текстове и започва да си ги пее, без да иска разрешение от авторите и без да им заплаща необходимите отчисления за тиражите на плочи или на дискове, за “въртене” по радиа и телевизии, за концерти и т. н. По този повод четирима композитори заведоха дело срещу него Вече три години се води следствие срещу неизвестен извършител, въпреки че е ясно за кого става въпрос. Става въпрос за много пари – над милион, тъй като звездата има 28 албума, повечето в милионни тиражи. По Закона за авторското право дори певецът да си промени текстовете, аз, като автор на оригинала, получавам 100 процента от правата. Получавам така от Литва, от Латвия, от Русия... отвсякъде, където се пеят песни, чийто оригинален текст е мой. Самият певец реално не трябва да плаща нищо. Плаща продуцентът, а не изпълнителят. Но в повечето случаи Киркоров е и продуцент. През това време Киркоров идва 2-3 пъти в България и даде по този повод интервюта, които бяха, меко казано, смехотворни. Един път каза: “Тези песни не са на авторите, те са на Господ, аз им правя услуга, че ги правя известни в Русия”, и такива неща… Бях 5 години в Управителния съвет на “Музикаутор”. Кичка Бодурова остана единствената, която от българските певци категорично отказва да си плаща отчисления за концертите си. Кичка е изпълнител, но тя си организира сама концертите в НДК, значи тя е и промоутър. Тоест, тя е длъжна да си плати около 9 процента от брутоприхода, които с отстъпките стават около пет процента. Тя обаче категорично отказа. Бяха големи разправии. После каза, че ще плати, но се скри и си замина за Америка Ще стане така, че тя ще отиде на съд от “Музикаутор”, както е сега ситуацията с други промоутъри. Друг начин няма. И няма да има никакви шансове в съда, има си закон. Казвал съм й: “Абе, Кичке, ти, ако живееш в Албания, както и да е, но ти живееш в Америка, а оттам е тръгнало всичко с авторските права, там може и в затвора да влезеш за такова нещо, тъй като деянието е инкриминализирано”. Ако, например, Кичка получава 100 000 лв. за концерта си в НДК, 5 процента са някакви 5000 лв., за които тя се пазари! А тези пари са за близо 90 автори, защото тя пее някъде 30 песни, а всяка песен има поне трима правоносители! Ами нали Иван Пеев й е написал няколко хита, с които някога стана известна! Кичка продължава да ги пее, той не трябва ли да получи пари за това! Казусът между Лили Иванова и Митко Щерев е същият, между Стефан Диомов и “Тоника” – също! Той им е написал всичките песни, а не получава пари... Случаят с “Големият кораб минава”, песен на 34 години! Не искам да гадая колко са милионите, които Силвия Кацарова е взела! С нея стана звезда! Аз съм взел еднократно 30 лева от “Балкантон” - така плащаха навремето, като влезе една песен в плоча! Сега получавам някакви стотинки от радио и телевизия, но не и от участията й. Разбира се, това не е проблем на Силвия, а на “Музикаутор”, с нея сме в прекрасни отношения. Ако така продължава всичко, не съм далеч от мисълта в един момент да си спра всичките песни – и на Васил Найденов, и на “Ритон”, и на всички. Аз един месец не съм спал, създал съм шлагер, а не мога да си платя парното! В света един автор с един хит храни 4 поколения! Навсякъде по света, авторите са много по-богати от певците. Тук обаче не е така. Закон има, но не се спазва, а санкциите са рядкост. За музиката в заведенията, положението също е трагично! - Ти какви доходи получаваш като хитмейкър в попмузиката? - Моята цена за текст на песен е 1000 лв. В чужбина практиката е да не се плаща еднократно за музика и за текст на песен, парите се получават от авторски права. В България всеки композитор и автор на текст си има цена, за да се гарантира, че все нещо ще получи за труда си! - Написал си текстовете на толкова култови песни. Как се правят хитове, каква е рецептата? - Питат ме винаги коя ти е музата, Вержи ли /съпругата му – б. а./, някоя друга ли?! А истината е различна. Когато имам поръчка, сядам и пиша. Никой не работи така, да седне и да чака музата му да дойде! Най-големите шедьоври в изкуството са създадени по поръчка на някого. И Моцарт, и Микеланджело, ако искате, са творили така. Повечето текстове се пишат по готова музика. Въпреки че, примерно, “Големият кораб минава” и “Клоунът” са стихотворения, които съм дал на композиторите. Думите обаче ограничават повечето автори на музика. Те предпочитат с “на-на-на” да си измислят мелодията, дават го на мен и аз започвам да напасвам думите. Това пък мен ме ограничава, защото трябва да направя много компромиси. Това е като лепене, като ваенето на стомна от грънчаря. После певецът взема песента и той иска да му правя промени, защото, например, не може да разпее някоя гласна. Затова аз казвам понякога, че ние сме по-скоро занаятчии, отколкото творци. Това не се учи никъде, просто е майсторлък, който се придобива с времето. - Известен си като голям бохем. Бил си много близък и с Иван Славков-Батето... - С Батето бяхме много близки. Били сме заедно стотици пъти, последните години не сме пропускали рожден ден на съпругата му Валя. Тя е на 8 август, два дена след Илия Павлов. На рождения ден на Илия винаги седяхме на една маса – аз и Вержи, Валя и Батето. Винаги след рождения ден на Илия отивахме на нейния. Тя си правеше партитата на Слънчев бряг. Написах за Батето едно велико стихотворение “Като знаме на полк”, по което почти светкавично се родиха четири различни песни. На два конгреса на футболния съюз, Славков започваше изказванията си с цитати от него: “Който иска да ме сваля, по-добре да сваля Валя" Батето беше неповторим, несравним с никой, уникален! Щедър човек, голямо сърце и душа, приемаше живота като на шега, беше дисидент, колкото и чудно, дори абсурдно да звучи, главно с това, което направи в телевизията. Имаше приятели най-обикновени хора, държеше се като равен с всички, а те го обичаха, заради това, което е, не заради неговия сан. На един негов рожден ден, на 11 май, в Дипломатическия клуб в Горна баня имаше 4000 души! От 7 часа започна да посреща гости и да получава подаръци. В 9 му стана лошо да стои прав и се прибра за половин час в една стая. После церемонията продължи, опашката се виеше на стотина метра. Аз си тръгнах към 12, още имаше хора да го поздравяват! - Лесен характер ли си? Май не?... - Имам труден характер и само жена-героиня може да ме издържи. Страдам от психическа лабилност страхувам се от височина, от летене със самолет, което почти преодолях, имам хипохондрия. Малко съм мързелив и не помагам много-много в къщи, започнах да живея по-затворено и по-рядко да се срещам с приятели. Това са само тези недостатъци, които аз забелязвам, а сигурно има и още, които виждат хората, но от някаква куртоазия ми спестяват. Но Вержи още ме търпи. Съзнавам, че това, което казвам, няма да ми донесе позитиви, но истината си е истина... Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА