При раждането съм се задушил, 24 часа са ме държали в кувьоз, докато започна да дишам
<em>Красимир Аврамов отново е в центъра на вниманието след премиерата на клипа към новата си песен &bdquo;Everybody&rdquo;. Парчето дори бе откупено от холивудска продукция и ще се върти във филма &bdquo;Спокойното езеро срещу Анакондата&rdquo;. Предстои му и азиатско турне, включително и поредица от концерти пред корейска аудитория в Лос Анджелис, Лас Вегас и Финикс. В поредния си пределно откровен разговор Краси вади факти от личния си живот, които разтреперват от емоция!<br /> <br /> Единствено пред &bdquo;ШОУ&rdquo; той отваря много болезнена тема, която не е споделял досега в публичното пространство.</em><br /> <br /> <hr /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201505/Tina_20/Krasi_vatre1.JPG" alt="Krasi_vatre1.JPG" align="left" border="0" hspace="9" vspace="0" width="320" height="446" />- Краси, пак си на върха на вниманието покрай новата песен &bdquo;Everybody&rdquo; - парче, което вече е откупено от американски филмови продуценти и е част от саундтрак листата на филма &bdquo;Спокойното езеро срещу Анакондата&rdquo;! Тази емоция си я живял, изживял си обаче и нейната пълна противоположност&hellip;</strong><br /> - Да, така е, но, знаеш ли &ndash; аз нямам някаква пряка намеса в това да участвам в този филм. За първи път аз бях този, който се изненада. Докато сме снимали клипа, режисьорът Фил Рот е разбрал, че американски филм на гиганта &bdquo;Сони Юнивърсъл&rdquo;, сниман в България, правят кастинг за музиката в самия филм. И, без да ме пита, изпраща песента, искал да провери дали ще стане нещо. Тя пък взела, че паснала директно. И много ме изненада, когато ми съобщи! Освен емоцията, която е огромна, ние ще получаваме и добра финансова награда за труда си &ndash; и то в продължение на години, не само в рамките на един хонорар. А другата новина, която също много приятно ме изненада е, че песента всъщност става основен саундтрак на филма. Аз все още получавам пари &ndash; след първия ми филм, който направих през 2000 г. <br /> <br /> <strong>- И какво се получава, като теглим чертата &ndash; чужденци са ти остойностили труда, финансирали са и продължават да плащат за таланта ти повече от подобаващо, а тук, в родната ти България, върху теб се изляха една след друга кофи с помия!&hellip;</strong><br /> - Ами да&hellip; точно така се получи в България. Правили са много пъти опит тук <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>да ме изхвърлят изобщо от сцената </strong></span><br /> <br /> но аз не отвръщам по този начин. Не отмъщавам. За мен е най-важно да си останеш човек, независимо от негативите или пък от това колко високо се качваш. Човек трябва да си знае собствената цена и да не се занимава с лошотиите. Всичко, което понесох от България, го оставих в книгата, която написах. И си отворих една нова история. И съм простил на абсолютно всички! Да, имал съм страшно трудни моменти&hellip; това да се доказваш отново и отново, независимо какви успехи си имал преди това, аз пак започнах от едно пеленаче &ndash; да показвам кой съм и какво мога. &bdquo;Ааа, ама той наистина може&hellip; Има хляб в него&hellip;&rdquo;- все едно говорят за някакво дете, 13-14-годишно, което се опитва да пее!... Минах през цялата болка! И жълтите медии повлияха до такава степен, че дори и на близки хора трябваше сякаш да доказвам кой съм! Но&hellip; нещата се обърнаха!<br /> <br /> <strong>- Добре, но не е ли малко обидно за теб?</strong><br /> - Обида е, да, но аз в един момент просто приех нещата такива, каквито са. Просто реших да започна отначало, да гледам напред. Първият път, когато ми се наложи да започна, изявявайки се в България, бяха 90-те години. Стигнах до върха и&hellip; изчезнах! Стигнах в една държава, чужда, огромна, и трябваше да вляза и да се доказвам на тази територия. И стигнах до висоти. След това си идвам отново в България &ndash; случват се всички тези неща, и аз започвам отново да се градя, и отново да се доказвам&hellip;<br /> <br /> <br /> Това е моят живот&hellip; но нещата си идват пак на мястото. Доказах, въпреки всичко! Мен не могат да ме сринат, защото аз знам кой съм! Знам, че гласът ми е даден Отгоре и това никой не може да ми го вземе, освен Всевишния. Още от съвсем малък съм научен така &ndash; бях 6-7-годишен, когато майка ми караше мен и брат ми да застанем на колене пред леглото от едната страна, гледайки към едни звездички към небето. И казваше така: &bdquo;Молете се какво искате в този живот. И се молете на дядо Господ!&rdquo;. Всяка вечер преди лягане. И с брат ми се молехме за нашето семейство, молехме се за нас. И колкото повече пораствах, толкова молитвите ми ставаха по-разширени, по-големи. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Винаги съм се молел на Господ да направи нещо с мен </strong></span><br /> <br /> което по някакъв начин да повлияе на света за по-добро. Някаква роля да изиграя, да направя нещо &ndash; и така се случиха нещата, че аз, от един мим, изведнъж опознах в себе си този вулканичен глас. И дори огромния скандал, който се случи през 2009-та, беше част от плана. Тази книга &bdquo;Между два свята&rdquo; иначе нямаше да я има. Всяко нещо си има причина. И най-големите негативи носят своята причина. Аз винаги съм бил малко глезеник до тази 2009-та. И смятам, че Бог, по един или друг начин, повлия, нашамари ме, трябваше да мина през всичко това, за да мога да се осъзная, да вляза в своя път и да започна наистина да градя. Той ме обича и затова ме вкарва в това! Ако не Му пукаше, изобщо нямаше да стигна дотук!<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201505/Tina_20/Krasi_10_brat_maika.JPG" alt="Krasi_10_brat_maika.JPG" align="baseline" border="0" hspace="0" vspace="0" width="500" height="375" /><br /> <span style="font-size: x-small;"><strong>Краси (вляво) с майка си Йорданка Койчева и брат си Деян</strong></span><strong><br /> <br /> - Губил ли си си гласа досега от стрес заради някаква шокова ситуация?</strong><br /> - Губил съм го, да. От една много силна алергия, която получих &ndash; това беше през 2004 г. Алергия от млечни продукти. Месеци наред ушите, гърлото и носът ми бяха запушени. Не можех да издам един звук. Мислех, че имам някаква ангина, че съм едва ли не болен. <br /> <br /> Започнах да пия антибиотици. Не минава. Ужасих се, че си губя гласа&hellip; беше страшно! И добре, че се свързах с един иранец, чиято сестра е хомеопат. Тя ми каза: пробвай 4 дена да не ядеш никакви млечни продукти. Спрях ги и всичко се върна обратно. В този период всичко, в което има протеини - яйца, месо&hellip; - нищо не можех да ям. Единственото, което можех да ям, беше банан, оризово и бадемово мляко. И така си изчистих цялата система за два-три месеца. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Отслабнах с близо 20 килограма </strong></span><br /> <br /> и от 95-100, станах 78 кг.<br /> <br /> <strong>- 100 килограма?! Ти?! Не мога дори да си го представя, гледайки те!</strong><br /> - О, да, да, така ме помнят и някои българи още. И затова, когато дойдох в България през 2009-та, бях съвсем друг Красимир. Много по-слаб, хората викат &bdquo;ама какъв е тоя&rdquo; - не можеха да ме познаят буквално. Хора, с които съм бил в една компания през 90-те години, ги виждам на парти, отивам при тях, казвам: &bdquo;Здравейте, как сте?&rdquo;, а те&hellip; ме питат кой съм! И като отвръщам: &bdquo;Аз съм Красимир Аврамов&rdquo;, реагират с: &bdquo;Да бе, да, сякаш не знаем кой е Красимир Аврамов!&rdquo;. И аз се обърнах и си тръгнах. Стана ми обидно, че не ме познаха.<br /> <br /> <strong>- Краси, ще те питам за нещо, което малцина знаят за теб, но което също е част от твоята житейска история, макар и преминало през душата и съзнанието на майка ти Йорданка. Когато е била бременна с теб, се е случило така, че тя е погребала първородното си дете&hellip;</strong><br /> -Да&hellip; Не е ставало дума за това досега. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Брат ми умира на 3 годинки, докато аз съм бил в корема на майка ми</strong></span><br /> <br /> И това е бил най-големият шок за нашето семейство тогава. Майка ми ми е разказвала, че, губейки своето първородното дете, си е мислела как не иска да живее повече. Но казва: &bdquo;Ти още тогава беше с характер в корема ми&hellip; В момента, в който ме усетиш, че изпадам в пълно отчаяние, плач, срив, ме изритваш с все сила отвътре&rdquo;. Сякаш съм й напомнял: ехо, какво правиш, ами аз?!&hellip; Майка ми ми е разказвала как е падала на гроба, отчаяна, съкрушена, плачеща, тотално срината, не е искала да живее &ndash; и в точно тези моменти аз съм я ритал отвътре, сякаш за да я свестя малко. &bdquo;Да ми напомниш, че не съм сама&rdquo;, са думи на майка ми.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201505/Tina_20/Krasi_vatre2.JPG" alt="Krasi_vatre2.JPG" align="baseline" border="0" hspace="0" vspace="0" width="500" height="321" /><br /> <strong><br /> - Ако позволиш да те попитам, какво е станало с братчето ти, та си е отишло така без време от този свят?</strong><br /> - Доколкото знам, лекарите са го осакатили. Докторът в сливенската болница тогава му бие погрешка инжекция. Взима му пункция от гръбнака, а той е бил на едва годинка. И, без да иска, вкарва иглата в друга дупка и му прекъсва движенията на гръбначния стълб. И главата му увисва. И говор му спира, и всичко&hellip; Родителите ми са решили обаче да го гледат такъв, какъвто е, независимо от всичко. Трябвало е да бъде в инвалидна количка, но майка ми ми е разказвала как лекарите са решили да го оставят в болницата &ndash; на 3 годинки &ndash; да си умре сам&hellip;<br /> <br /> <strong>- Как така да си умре сам?! Никой нищо ли не е направил?!? Това е чудовищно!</strong><br /> - Без храна, без грижи&hellip; ей така, просто го убиват. Това е истината! Влязъл е в болницата отново &ndash; с пневмония, и те, без да го хранят, без да му дадат дори вода&hellip; Казали са: тя е млада, ще си има дете пак, и брат ми си отива така&hellip; Чудовищно, да! Ами нали виждаш това, което е сторила тази акушерка с малкото бебенце! И това е чудовищно, но е факт. Това може да е било и тогава, в ония години&hellip; <br /> <br /> Но ужасът за майка ми не спира дотук. Продължава и с моето раждане. Преди да се родя, майка ми остава сама в болницата, през нощта. А аз се раждам точно в 6:00 сутринта. Била е съвсем сама на първия етаж, докторът е бил на четвъртия. Започнала да вика за помощ, защото аз съм излизал, но&hellip; не е имало никой, в отделението е било пусто. В 6 без 15 започва раждането, а доктори няма&hellip;?! Първоначално е излязла само главата ми, доктори все още не е имало, <br /> <br /> <strong><span style="color: rgb(128, 0, 0);">а майка ми е крещяла с пълно гърло за помощ</span></strong><br /> <br /> Вървяла е по коридорите някак, държала, прикрепяла ме е отдолу&hellip; нещо страшно е било! А аз съм се задушавал... Когато най-накрая идват и ме измъкват, аз съм бил задушен. 24 часа са ме държали в кувьоз, докато започна да дишам. <br /> <br /> Всичко в нашето семейство е било на цената на някаква голяма драма&hellip; И, знаеш ли, понякога даже си мисля дали не съм получил два таланта наведнъж &ndash; единият от брат ми&hellip; Защото съм мим, после се появява и гласът&hellip; след пълно мълчание. Странно е, но така си мисля. Той е бил невинно ангелче и си е останал ангел&hellip;<br /> <br /> <strong>- В теб бушуват хиляди емоции &ndash; и страшни, и радостни&hellip; Дори и само да започнем от момента, в който решаваш НЕсъзнателно, че ще ставаш мим&hellip;</strong><br /> - Наистина беше несъзнателно - исках да намеря как да мога да общувам с моя дядо. Той беше глух, но правеше много комедии, разсмиваше хората с изразителността, с изобретателността си. Правеше страшно много мимики, тип Луи дьо Фюнес (френски филмов и драматичен актьор-комик, киносценарист и режисьор, б.а.). Хората в завода, в който той работеше, умираха от смях покрай него. И аз от него попивах&hellip; И неволно си създавах свой &bdquo;език&rdquo; за &bdquo;разговор&rdquo; с него. Той говореше странно, но беше много забавен. Бил съм на не повече от 4-5 годинки. Гледах го и си изграждах мой език &ndash; така, както баба ми си имаше такъв изграден за общуване с него, и се разбираха. Така и аз успях, въпреки че бях малък. Правех пантомима, въображаема пантомима&hellip; без да знам, че така се нарича, какво точно е това. Идвало ми е отвътре да правя тези истории.<br /> <strong><br /> - И в кой момент разпозна пантомимата като своя професия?</strong><br /> - Във 2-ри и 3-ти клас помня, че разсмивах целия клас, учителките по коридорите. Бях малкият клоун на училището. И Василева &ndash; директорката на 8-мо основно училище, един ден влиза в кабинета с въпроса: &bdquo;Красимир тук ли е? Да стане!&rdquo;. Ставам аз. Тя идва и ме хваща за ухото &ndash; пред целия клас с думите: &bdquo;Ела сега да ти кажа какво направи ти!...&rdquo;. Аз гледам уплашено. Заведе ме до директорския кабинет, където ме чакаше една руса жена &ndash; Жана Димитрова. Оказа се, че това е режисьор по пантомима. А аз нито знаех тогава какво значи режисьор, нито пък пантомима&hellip; И тя се засмя, и ме пусна. Жана Димитрова ми разказа какво значи това, а аз отвръщам:<br /> <br /> &bdquo;Ами аз знам&rdquo;. А описанието й звучеше по следния начин: &bdquo;Пантомимата е изкуство, в което ти трябва да боравиш с въображаеми предмети. Само ти ги виждаш, но създаваш илюзията за нас&rdquo;. Така ми го обясни, че аз казах &ndash; това е моята професия! Три седмици по-късно тя ме включи в огромен концерт за празника на града &ndash; да правя пантомима за кмета, и станах най-популярното дете там още тогава.<br /> <br /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201505/Tina_20/Krasi_mim.JPG" alt="Krasi_mim.JPG" align="baseline" border="0" hspace="0" vspace="0" width="500" height="343" /><br /> <br /> - &hellip;докато години по-късно не идва големият глас!</strong><br /> - Да, така се случи&hellip; После в казармата аз започнах да имитирам певци и всякакви образи. И колкото повече имитирах певци, хората ми казваха, че настръхват на тези комедии, независимо, че е нещо смешно.<br /> <strong><br /> - Ще те върна пак към майка ти, защото нейната история е не по-малко забележителна! Всъщност, доколкото знам, тя е първата жена, обявила гладна стачка у нас&hellip;</strong><br /> - Да, точно така. Била е първата жена, която обявява гладна стачка. Искала е апартамент за нас, защото е работила 17 години в много тежки условия в &bdquo;Кремиковци&rdquo;. Студ, мраз, на три смени, с две деца &ndash; момчета, разведена. Само са й обещавали апартамент, и все празни думи&hellip; Обикаляхме от квартира на квартира, нямаше къде да живеем. Бяхме потънали в абсолютна нищета, докато ни одобрят в категория, която да ни дава право да получим този апартамент. И майка ми над 14 дена не яде и не пие дори вода!&hellip; Накрая е дотолкова изнемощяла, че <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>изпада в кома. На ръба на смъртта</strong></span><br /> <br /> Последното, което ми е споделяла, че е запомнила от онзи момент преди да припадне, как някакъв журналист стоял срещу нея, дъвчел кебапчета и й казал: &bdquo;Продължавай да не ядеш и с ковчега ще те изкараме оттука!&rdquo;&hellip; Майка ми го заплюла, но без плюнка, защото нямала дори въздух. Дошла линейката и я откарали във ВМА. Започнали да я посещават много политици, да я обявяват за &bdquo;герой на нашето време&rdquo;. А тя е била толкова слаба &ndash; и физически, и психически, че и дума не обелила. А една от медицинските сестри й казала след това: &bdquo;При тебе идваха много политици. Ама недей вярва, че е от съчувствие. Чакат да умреш, че да направят големия панаир&hellip;&rdquo;.<br /> <strong><br /> - Къде сте били през цялото това време ти и брат ти?</strong><br /> - По това време бяхме на море с брат ми. Изобщо не знаехме тук какво се случва. Били сме на по 17-18 години. Преди да тръгнем, видяхме майка, че е ведра, усмихната, а е било едва втория ден от стачката. И когато се върнахме, разбрахме целия ужас. Накрая тя все пак взе този заветен апартамент, с много мъка, болка, ужас. Буквално е жертвала живота си&hellip; Когато пък отиваме във въпросния апартамент &ndash; тристаен в кв. &bdquo;Суха река&rdquo;, се оказва, че него го бил заел някакъв поп, чиято жена също работела в &bdquo;Кремиковци&rdquo;. Настанили се и не искат да излизат оттам. Отново разправии, проблеми. Накрая дадоха на майка ми една гарсониера. И, въпреки всички тези трудности, Бог ни обича и ни води напред.<br /> <br /> <strong>- Знам, че, според майка ти, ти е трябвало да съдиш държавата след онази ситуация, при която барети нахлуват в дома ти. Защото случаят така или иначе остана безнаказан?!</strong><br /> - Така остана, да&hellip; Но, знаеш ли, аз бях наясно, че тук не мога да осъдя никого и нещата просто щяха да се потулят. По-скоро исках да получа след това някаква подкрепа като изпълнител - да пея, да имам концерти. И никой, абсолютно никой не ми помогна, отникъде! Единствено моят екип е този, който стои зад мен, ние правим и организираме всичко сами. От никого не съм видял никаква подкрепа, въпреки многото обещания&hellip;<br /> <br /> <strong>- Ти в момента правиш голям ремонт в дома си, а последният слух, който обикаля публичното пространство, гласи, че имаш планове да създадеш семейство&hellip; Може ли да им се вярва на тези слухове?</strong><br /> - (смее се) Истината е, че в началото нямах намерение да имам апартамент в България. После обаче ситуацията се промени. Реших, че искам да имам нещо мое в родината &ndash; исках задължително да гледа към Витоша, защото в Лос Анджелис аз години наред живях на високо и под краката ми беше целият град. В един момент това ми дойде в повече. А аз обичам планина. В апартамента си имам и нещо като зимна градина, в която ще има много растения, обичам зеленината. Сега, дали ще живея сам в този апартамент, аз трудно живея сам&hellip; Не искам да казвам големи неща, но понякога то не пита&hellip; Засега ремонт, пък после можем да мислим и за сватба. В края на краищата &ndash; такъв голям апартамент трябва да се напълни с нещо, нали така?! (смее се)<br /> <br /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201505/Tina_20/Krasi_dog.JPG" alt="Krasi_dog.JPG" align="left" border="0" hspace="9" vspace="0" width="320" height="478" />- Краси, при теб винаги ми е правило впечатление това, че, колкото и да са те обиждали, заклеймявали и какво ли още не през годините в България, ти не си реагирал, не си отвръщал, не си подавал нищо негативно от себе си &ndash; при все, че си имал основанието! Уповаваш се на философията, че някой друг работи вместо теб в такива моменти&hellip;</strong><br /> - Това е точно така, абсолютно вярно си ме преценила. Разчитам на Господ за всичко, на всичко над нас, което ни дирижира. Има един инженер и аз вярвам в тази сила, и й се уповавам. Няма ненаказано зло! Никога не съм нападнал някого, нито пък съм създал интрига, просто нямам този свят на взаимоотношения. В България обаче, на 90 % точно това ги вълнува &ndash; интригата е най-важното нещо! И всеки един &ndash; в моя случай &ndash; по една или друга причина получи своите падения, своите тежки моменти и уроци. Аз не мога да кажа, че съм гениален, нито че съм направил супер велики неща &ndash; <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>аз знам, че съм направил много грешки в живота си и съм си плащал за тях</strong></span><br /> <br /> И съм непрекъснато в търсене, с позитивното, не с интрига да спечеля нещо. Много хора смятат, че зад моя гръб стоят много богати хора, а всъщност всяко нещо, което доказвам, е следствие на страшно много труд. Не съм нито от богато семейство &ndash; даже напротив&hellip; <br /> <br /> И ще ти споделя и друго &ndash; благодарен съм на баща си, който не ми вярваше, че един ден аз ще бъда популярен, или изпълнител. Точно това, че той беше негативен, ме провокира да докажа и на него обратното! Мен негативното ме бута напред, без да го концентрирам в себе си.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Анелия ПОПОВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />