Името "Спринт" измисли композитор на Лили Иванова
Пейо Пеев е български барабанист, основател на групите &bdquo;Импулс&rdquo; и &bdquo;Спринт&rdquo;. Роден е през 1951 г. в София. Първата му група е &bdquo;Тонус&rdquo;, а след това работи и с &bdquo;Кристали&rdquo; и &bdquo;Звезди&rdquo;. През март 1979 заедно с Илия Кънчев и Васил Стоев-Ампега основават група &bdquo;Импулс&rdquo;, която е студийна група към БНР. <br /> <br /> Участват на фестивал &bdquo;Тракийска лира&rdquo; в Стара Загора, а първите им песни излизат на малка плоча. През 1981 музикантът основава група &bdquo;Спринт&rdquo;. През 1989 г. взимат участие във фестивала &bdquo;Рок за деморкация&rdquo;. През 1995 г. песента &bdquo;Кой си ти&rdquo; получава наградата на БНР в &bdquo;Златният Орфей&rdquo;, а на следващата година песента &bdquo;Няма как да ти кажа&rdquo; взима първа награда. През 1999 г. създава музикалната фирма &bdquo;The Sprint Projeckt&rdquo;. През 2007 г. създава продуцентската компания &bdquo;The Sprint Production&rdquo;. От 2008 г. е музикален директор на фестивала за нова българска поп-рок музика &bdquo;София&rdquo;.<br /> <em><br /> Пред &bdquo;ШОУ&rdquo; музикантът разкрива дълго пазени тайни от света на шоубизнеса!</em><br /> <br /> <hr /> <br /> <strong>- Пейо, казваш, че около причината за създаването на група &bdquo;Спирт&rdquo; има тайна, която ще разкриеш първо пред читателите на &bdquo;ШОУ&rdquo;. За какво става въпрос?</strong><br /> - През 1981 г. ние бяхме група &bdquo;Импулс&rdquo; - Стефчо Бъчваров, Виктор Грънчаров, Чавдар Панев, Илия Кънчев и аз. Записахме един албум, той беше готов и трябваше да тръгнем на турне. Минахме на комисия в &bdquo;Концертна дирекция&rdquo; и те го одобриха. Но ни поискаха документи за категория, а Илия Кънчев, пианистът, нямаше такива. Аз и Илия Кънчев сме създатели на &bdquo;Импулс&rdquo;. Името го взехме от Вили Кавалджиев. И ние тръгваме на турне под името &bdquo;Импулс&rdquo; без Илия Кънчев, защото няма категория, няма правоспособност. Докато пътуваме из страната, Стефко Мидата и Илия Кънчев отишли в Министерството на културата и <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>взели писмо, че те са група &bdquo;Импулс&rdquo; </strong></span><br /> <br /> Някой чиновник им подписал. Те отиват с това писмо и казват: &bdquo;Ние сме група &bdquo;Импулс&rdquo;! А в това време &bdquo;Импулс&rdquo; пътува... След като се прибрахме в София, аз отидох в БНР при главната редакторка Лили Цонева и тя ми каза: &bdquo;Вие не можете да бъдете &bdquo;Импулс&rdquo;! &bdquo;Защо?&rdquo;, питам я. &bdquo;Ами не може. <br /> <br /> Измислете си ново име!&rdquo;, отвръща ми тях. &bdquo;Ама как така не сме &bdquo;Импулс?!&rdquo;. &bdquo;Ето така, не сте! Иначе няма записи, няма нищо!&rdquo;. Започвам да мисля, идват четиримата вкъщи. Преценявам, че най-добрият вариант е да сменим името, защото иначе ще ни затворят вратите навсякъде. А като не те показват по радиото и телевизията, си Господин Никой. Измислих да сменим името, но при някакво условие. Отидох пак в радиото и казах: &bdquo;Да, ще сменим името, но какво ще получим в замяна? Защото с името &bdquo;Импулс&rdquo; ние се хранехме, ние не сме краставичари!&rdquo;. Тя ми отговори: &bdquo;Ами какво ще ви дадем? Да можете да записвате в радиото като звукозаписна група, ще ви дадем хляб!&rdquo;. Продуцентът Иван Калчинов, който беше пич и присъстваше на разговора, се намеси: &bdquo;Аз ще им давам клавирчета, песни...&rdquo; <br /> <br /> Тръгвам си аз, качвам се трамвая &bdquo;двойката&rdquo; и виждам Тошо Филков, тонрежисьор в радиото. Написал е много песни на Лили Иванова. Попита ме: <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> &bdquo;Какво, бе, копеле, какво си се умислил?&rdquo; </strong></span><br /> <br /> Отвърнах му, че трябва да мисля ново име на група. И му обясних случая. &bdquo;Вземи името &bdquo;Спринт&rdquo;, какво ще кажеш, чете се на кирилица, на латиница, интересно е...&rdquo;, предложи ми той. На другия ден обявихме името &bdquo;Спринт&rdquo;. Отидохме с Чавдар в радиото с нотариуса и сменихме името. <br /> <br /> Това никога не сме коментирали заради Илия Кънчев. Чак на погребението му преди 2 години Неси, вдовицата му, дойде при мен и каза: &bdquo;Ти си ме запознал с Илия, дай да направим нещо за него!&rdquo;. Тогава казах на Васо Ампега да възстановим &bdquo;Импулс&rdquo;. По едно време Неси се ядоса на Ампега, започна да пише против него, искаше да има права над името. Но аз нямам отношение към тия работи, аз съм си със &bdquo;Спринт&rdquo;.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201601/Tina_33/21_Peyo4.jpg" alt="21_Peyo4.jpg" align="baseline" width="500" height="333" /><br /> <strong><br /> - Добре ли тръгна кариерата ви като &bdquo;Спринт&rdquo;?</strong><br /> - Имаме записани над 300 синбека на знайни и незнайни воини. Работехме от 9.30 до 2.30 ч. почти всяка вечер в Първо студио на радиото и записвахме инструментални пиеси. След това идваха певци и записваха. Даже не знаехме на кого какво записваме. Александър Бръзицов носеше ноти, ние свирехме. Оказа се, че това е първият албум на Орлин Горанов. Оказа се още, че сме записали на Петя Буюклиева, на Веселин Маринов, на Лили Иванова, на Мишо Белчев песента &bdquo;Добри познати&rdquo; с Искра Радева освен това е по мой аранжимент... Така използвахме възможността да направим наша песен. Записахме няколко песни и за да могат да се въртят, ги пишехме на името на композитор. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Но тарикат пич не църка</strong></span><br /> <br /> Постепенно нещата започнаха да се подреждат. Излезе песента &bdquo;Без любов не може&rdquo;, дадохме я на един композитор, тя стана хит, започна да се върти. Взехме едно момче, пианист, Асен Драгнев, сина на композитора и шеф в &bdquo;Балкантон&rdquo; Константин Драгнев. За да не се повтори историята с &bdquo;Импулс&rdquo;, си регистрирахме нотариално заверено името &bdquo;Спринт&rdquo;.<br /> <br /> За да можем да се храним, се договорихме &bdquo;Спринт&rdquo; като акомпанираща група да пътува с Вили Кавалджиев и Росица Ганева от &bdquo;Концертна дирекция&rdquo;. И тръгнахме из страната. Вече песните ни се въртяха по телевизията и радиостанциите и като отидехме някъде, публиката ни познаваше. Роси Ганева тогава се конкурираше с Марги Хранова и без да има рок присъствие, тя притежаваше излъчване на рокаджийка.<br /> <br /> Поработихме с тях една година. Но минахме през школовката на &bdquo;Концертна дирекция&rdquo; и нямаше проблеми да минаваме на комисии. Започнахме да работим за реклама на групата. Излезе албумът ни &bdquo;Роботът&rdquo;. Срещнахме се в Казанлък с &bdquo;Импулс&rdquo;, когато и двете групи представяха първите си албуми. Нещата се уравновесиха. А и ние никога не сме се карали, не сме говорили за това. Но вече има 35 години давност... <br /> <br /> Ние продадохме &bdquo;Робот&rdquo;-а в много голям тираж. Измислихме една песен &bdquo;Две пътеки&rdquo;, която тръгна в радиото като ню уейв вълна. Бащата на Асен, Константин Драгнев, нямаше позиции в радиото. Първите му песни аз прокарах на комисия. Веднъж свирим в зала &bdquo;Универсиада&rdquo; и Данчо Стълбицата вика: &bdquo;Вие сте пълен ню уейв!&rdquo;.<br /> <br /> Но &bdquo;Тангра&rdquo; тогава имаха повече връзки в радиото, пуснаха &bdquo;Оловният войник&rdquo; и ни изпревариха. До 1986 г. тръгнахме по света като представителна група на България по света. Чул ни някой от антуража на Людмила Живкова и ни харесал.<br /> <br /> <strong>- Веднага след промените вие каните в София една руска група, която прави истински фурор...</strong><br /> - Обадих се на дисидентската руска група &bdquo;Агата Кристи&rdquo; да дойде в София. Те са ми приятели, казаха: &bdquo;Идваме, няма проблеми, само ни купете билетите!&rdquo;. Билетите бяха 40 рубли. Нищо работа.<br /> <br /> Концерта водеха Пепа Николова и Любен Лачански. В едни урни хората пускаха пари за дарение. В залата се събраха 10 000 души &ndash; стари, млади, идваха, въодушевени от демокрацията. Като изпразнихме урните, се събраха купища пари. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Пълнехме парите в чували и чанти </strong></span><br /> <br /> и ги носехме в дома на на проф. Абрашев (министър на културата в първото демократично правителство &ndash; б. а.) и на жена му Люлина Абрашева от Секция &bdquo;Музика&rdquo; в &bdquo;Подкрепа&rdquo;. Ние не се интересувахме от парите, ние искахме да стане демокрацията! Парите от концерта ги дарявахме за &bdquo;Подкрепа&rdquo; и СДС!<br /> <br /> Накрая трябваше Абрашев да ми даде парите за хотела на руснаците от групата, някъде 1000 лв. Жена му каза: &bdquo;Една вечеря ще им дам, нямам пари!&rdquo;. При стотиците хиляди, които събраха от даренията! Обърнах се към всички демократи, които се бяха събрали в Абрашеви, които впоследствие станаха много известни, и им казах: &bdquo;Вие сте по-лоши от комунистите!&rdquo;. Станах и си заминах. В този момент аз се отказах от тази дейност. Защото тези хора излъгаха всички...<br /> <br /> <hr /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Не мога да открадна &bdquo;Златният Орфей&rdquo; </strong></span><br /> <br /> Ние подготвихме фестивала &bdquo;Златният Орфей от - до миналата година с екипа ми &bdquo;Спринт продакшън&rdquo;, който прави Софийския фестивал за поп и рок музика. Помагахме на Дариана Генова. Нямаме никакви договори с нея, никакви документи. Поискахме да сключим договор, но те отказаха. В един момент се оказа, че няма пари. И фестивалът се провали. Тя ни обвини, че искаме да приватизираме &bdquo;Орфея&rdquo;. Но ние не можем да приватизираме нещо, което го няма &ndash; БНТ и НДК държат правата за фестивала 50 на 50. Ние издействахме БНТ и НДК да дадат разрешение на Дариана Генова да прави фестивала миналата година. <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />