Георги Минчев: Живях си живота и ядох, и пих, и по жени ходих, даже успях и да попея!

<strong>За поредна година в навечерието на лятото София поднесе своето &quot;цвете&quot; на незабравимия рок музикант Георги Минчев. Южният парк се превърна в център на рок вселената, приютявайки на лятната си сцена рок-блус фестивала &quot;Цвете за Гошо&quot;. Стотици фенове от всички възрасти се събраха на поляната пред сцената в &quot;Южния парк&quot; да се насладят на страхотни блус и рок парчета. Енергичен и много пленяващ, баладичен и носталгичен, рокът тази вечер беше различен, но за публика и изпълнители най-важното бе, че беше истински, изсвирен с душа и сърце, уникален и докосващ.<br /> </strong><br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201606/32-gosho.jpg" width="520" height="219" alt="" /><br /> <br /> Тазгодишното издание на Рок&amp;Блус фестивала &quot;Цвете за Гошо&quot;, посветен на големия музикант Георги Минчев, бе организиран от Столична община, а по решение на Организационния комитет партньор бе Фондация &quot;София блус&quot;. <br /> <br /> В програмата участваха изявени български рок музиканти, както и изпълнители от младото поколение, като всеки представя на сцената и песен от репертоара на Георги. Така фестивалът събра на една сцена групите &quot;Мечо Пух&quot;, &quot;Сточна гара&quot; и Камен Кацата,&quot;Непукист&quot; - Тутракан, Full Circle, Тома, Crush,&quot;Бараби блус бенд&quot;, Милена, Вал-Ди, Христо Деянов &amp; Son, &quot;Асамбленд&quot; - Пловдив, Rocka Rolla - Пазарджик, Jenny Jo &amp; The Black Stars - Габрово, Der Hunds, Звезди и &quot;Аналгин&quot;, &quot;Силует&quot; - Бургас, &quot;Подуене Блус Бенд&quot;, Развигор Попов, Лъчезар Кацарски - Джуниър и Минчев. <br /> <br /> И ако на някого случайно хрумне да хвърли сянка върху паметта на този светъл човек, Гошо Минчев ще намигне оттам - отгоре, и ще повторим думите от негово интервю: <br /> <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>&ldquo;Никога не съм искал да пробивам ей така - с главата напред. Аз съм на принципа &ldquo;Отмини простака с презрение&ldquo;</strong></span><br /> <br /> Ние не сме от това поколение, което се занимава с бизнес. Будали сме, ентусиасти. Мен не ме интересува материалната страна на живота. Просто съм над нещата. &quot;Блудният син&quot;, скитникът без компас, се превърна в национална кауза. &quot;Бяла тишина&quot; кънти, а късните гларуси летят и още търсим любовта в топлината на устните. Вечните парчета на Георги Минчев са издигани в култ от всяка следваща генерация. Неслучайно се оказа, че ако нещо въобще може да обедини нацията, това е рокендролът.<br /> <br /> Аз съм един търсещ ерген, който не е намерил сродна душа, изповядва рок легендата в свое интервю. Между Георги Минчев и творчеството му имаше тотален знак на равенство. Каквото изпя Гошо, това и изживя. Той сам откровено признаваше &ldquo;Живях си живота така, както малко хора у нас са успявали да го живеят. И ядох, и пих, и по жени ходих, даже успях и да попея!&rdquo;. <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201606/32-8-2.JPG" width="520" height="381" alt="" /><br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><em>Първата рок група в казармата, Бисер Киров е в средата с китарата, отляво е Георги Минчев, отдясно Васил Попвасилев, 1962 г.</em></span><br /> <br /> <br /> <br /> Роден на 9 април 1943 г. в София, певецът по паспорт е Георги Куртев. Но преди години решил да приеме артистичен псевдоним и така станал Георги Минчев. Завършва специалност &ldquo;Външна търговия&rdquo; във ВИИ &ldquo;Карл Маркс&rdquo; (днес УНСС). Като студент печели &ldquo;Златният Орфей&rdquo; с прочутата песен на Борис Карадимчев &ldquo;Бяла тишина&rdquo; в акомпанимент на &ldquo;Щурците&rdquo;. Друг негов хит от онова време е &ldquo;Снегът на спомена&rdquo;.<br /> Никога не съм си мислил, че създавам история! Това недейте да го забравяте никога! Никога не съм си въобразявал, че ще ме пишат в енциклопедии и не съм го правил заради това. <br /> <br /> Просто - кеф ми е да си пея!, беше казал Жоро в едно от последните си интервюта. С неговата смърт българската рок музика завинаги загуби един от най-великите си творци. Георги Минчев беше сърцето на рока в България през дългите години на комунистическа цензура, а след промените от 1989 г. застана начело на трезвомислещата българска интелигенция и се отдаде на &ldquo;свободната българска култура&rdquo;. <br /> Първите му солови изпълнения датират от началото на 60-те години. По това време Жоро Минчев пее дует с Бисер Киров, солист е на &quot;Студио 5&rdquo; и свири заедно с рок бандата &ldquo;Бъндараците&rdquo;, която се приема за първата българска рок група. Тя носи името на британския лорд Бънди, който представя Обединеното кралство в Тристранната съюзническа комисия, формирана след 9 септември 1944 г. Основават я братята Димитър &ldquo;Бъндарака&rdquo; и Иван &ldquo;Вачо&rdquo; Милеви, като в състава са още съученикът на Вачо Кирил Маричков и приятелят му от махалата Петър Цанков. Заедно с тях Гошо Минчев изпълнява песните на Клиф Ричард, Джери Лий Луис, Елвис Пресли и Литъл Ричард. Родителите на Кирил Маричков са тясно свързани с комунистическия режим и остро не одобряват групата, която повсеместно бива приета като &ldquo;бунтарска&rdquo;. През 1966 г. &ldquo;Бъндараците&rdquo; се разпадат, а още на следващата година Маричков и Цанков основават нова група, която по-късно е наречена &ldquo;Щурците&rdquo;. <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201606/2323.jpg" width="520" height="293" alt="" /><br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><em>Георги Минчев и &quot;Щурците&quot;</em></span><br /> <br /> Като студент през 1967 г. Георги Минчев е удостоен с Голямата награда на авторитетния навремето международен конкурс &ldquo;Златният Орфей&rdquo;. Песента, с която печели, е обявена за Мелодия на годината '67 и отдавна се приема за evergreen - &ldquo;Бяла тишина&rdquo;. Автор на песента е прочутият композитор Борис Карадимчев, а акомпаниментът е на &ldquo;Щурците&rdquo;. В края на 60-те по радиата в страната зазвучават и песните &ldquo;Снегът на спомена&ldquo; и &ldquo;Сребърни ята&quot; в негово изпълнение. <br /> <br /> През 1968-69 г. той свири заедно с &ldquo;огнените момчета&rdquo; от групата &ldquo;Сребърни гривни&rdquo;, създадена през 1964 г. от Валентин Стефанов - &ldquo;Вальо Гривната&rdquo;. В началото на 70-те Георги Минчев заминава за Белгия, където следва кино- и телевизионна режисура в IAD Брюксел. След дипломирането си през 1977 г. музикантът напразно търси поле за действие в спокойното време на 80-те години в България. В последното си интервю, дадено за списание &quot;Жената днес&quot;, Георги Минчев говори с гордост за това, че успя да издаде един албум, измислен преди десетилетия. През 1974 г. пише нотите за &quot;Утрешният свят&quot;. Иска да издаде албум, но тогава му се струпват по-важни проблеми.<br /> <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>Тогавашната ми съпруга се беше влюбила безумно в друг и аз хукнах да спасявам любовта си </strong></span><br /> <br /> Аз съм най-обикновен мъж. Изобщо не съм сваляч - това е една роля, която съм си измислил и продължавам да играя. Всъщност - доста срамежлив съм! Видя ли жена, в повечето случаи се изприщвам или поне се изчервявам. Спомням си Радио София през 1994 г., точно след появяването на песента &quot;Сам на бара&quot;, в която се пее &quot;...ех, мама му стара...&quot;. Обади се някаква възрастна жена да протестира защо съм &quot;псувал&quot;! Тя, горката, не беше чула все още &quot;Уикеда&quot;! Да не говорим пък за &quot;Хиподил&quot;, които съществуваха от няколко години и хич не си поплюваха. Аз все пак нещо отговорих, но вече съм забравил какво, споделяше Гошо.<br /> <br /> Заема се с журналистика и между 1980 и 1982 г. води радиопредаването &ldquo;Песни на седмицата&quot; по Радио София. Водещ е и на телевизионния конкурс &ldquo;1 от 5&rdquo; през 1982-84 г. и Младежкия конкурс за забавна песен от 1980 г. по БНТ. В края на 80-те Георги Минчев най-сетне успява да издаде дебютния си албум - &quot;Българският рок&quot;. Сред парчетата в него са &quot;Урок по рок&quot;, &quot;Почти полунощ&quot;, &quot;Есен в Созопол&quot;, &quot;Какви времена&quot;, които отново изкачват името му на върха на музикалните класации у нас. До края на живота си издава още 4 албума - &quot;Рокендрол ветерани&quot; от 1989-а, &quot;Равносметка&quot; от 1995-а, &quot;BG рок&quot; от 1995-а и &quot;Бяла тишина&quot; от 1997-а. През 1991 г. с П. Гюзелев създава групата &ldquo;Стари муцуни&rdquo;, а през 1998-а заедно с Развигор Попов - групата &quot;Полезни изкопаеми&quot;. Особено нашумява с песента &ldquo;Блажени години&rdquo;, която е кавър на американска кънтри мелодия. <br /> <br /> &ldquo;Бардът на демокрацията&rdquo;, както го нарекоха медиите, си отиде от този свят на 18 февруари 2001 г. след дълга и неравна битка с рака. Китарата си музикантът завещава на своя приятел, рокаджията от зората на промените Васко Кръпката, който прави с нея поклонение пред гроба на Джими Хендрикс в Сиатъл. Той е и сред основните организатори на ежегодното музикално събитие, посветено на Георги Минчев - &ldquo;Цвете за Гошо&rdquo;. На него почитта си към изключителния български рок музикант отдават десетки групи, тръгнали по пътя на рока под звуците на неговите песни.<br /> <br /> Той до последно не загуби страстта си към музиката, жените и солените вицове. Разредил беше концертите, но не защото не му се пееше или защото се чувстваше зле, а защото не виждаше смисъл от изявите на сцена. За съжаление, не му провървя да запише &quot;Утрешният свят&quot; чак до 2000-ата. Едва тогава откри музикантите, с които можеше да работи денонощно - Иван Лечев и Ивайло Крайчовски. В главата си имаше стотици песни. Чакаше с нетърпение приятелите си от ФСБ, за да влезе в студио и да запише нови парчета.