Излекувах се от шиповете с рецептата на ученик на Джуна
Димитровградчанинът Васил Николов - Маратонеца, от много години плаче за Книгата на Гинес. Отдавна си е извоювал славата на пътешественик и изследовател, на вдъхновител, церител или както той самият се определя &ndash; &bdquo;дарител на клинично, физиологично, психично, душевно и духовно здраве&rdquo;. Иначе е дипломиран експерт-счетоводител и регистриран одитор, като допълнение. Обиколил е света. <br /> <br /> По-скоро може да се каже - пробягал го е, защото има куп награди от различни маратони по цял свят. Многократно е преплувал река Дунав. Най-успешното му участие е в плувния маратон Галата-Варна през 2007 г. Продължава да печели първенства в маратоните, въпреки че вече е на 65 години. Бягал е в над 30 държави на 5 континента. <br /> <br /> <em>А преди дни му се налага да бяга от метежните събития в Турция. Това е поводът за разговора ни с него. </em><br /> <br /> <hr /> <strong><br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201608/Tina_37/38_5._________________________________.jpg" alt="38_5._________________________________.jpg" align="left" hspace="9" width="300" height="525" />- Г-н Николов, попаднали сте на най-опасното място по време на опита за преврат в Турция...</strong><br /> - Всъщност пътувахме за участие в маратона, който се провеждаше в Бурса, а кулминацията на това пътуване не се оказа маратонът, както си мислех. Съвсем неочаквано се озовахме в &bdquo;окото на бурята&rdquo;. Ако трябва да бъда по-точен - във &bdquo;веждата&rdquo; на опита за преврат в Турция. <br /> <br /> Пътувахме с редовна автобусна линия София &ndash; Бурса. Преобладаващата част от групата се качи в Пловдив, а ние с още един колега &ndash; в Хасково. Беше около 20.30 часа в петък, на 15 юли. До границата и преминаването й не се случи нищо необичайно. В турска територия спряхме за дежурната си почивка. <br /> <br /> &bdquo;Онбеш!&rdquo;, обяви стюардесата, тоест - 15 минути почивка. Да, но тези 15 минути се удължиха и след качването в автобуса реагирахме, че няма интернет. Последва странното обяснение на стюардесата: &bdquo;Не е по наша вина, а по вина на държавата&rdquo;. Аз лично го приех като неточност на изказа й, защото българският език на дамата не беше най-силната й страна. След известно време дамата пак обяви &bdquo;онбеш&rdquo;. Новите 15 минути станаха много пъти по 15, а ние все не тръгвахме! В даден момент се чу: <br /> &bdquo;Направен е преврат в Турция&rdquo;<br /> <br /> И след последвалите прозявки на стреснатите задрямали пасажери последва категоричното: &bdquo;Не, не се майтапя&rdquo;. Наскачахме и видяхме, че пред телевизора в близкото заведение се бяха струпали много изплашени хора и гледаха новините от екрана. Непрекъснато се въртяха кадри с танкове и развети знамена, показваха арестувани войници. Изведнъж проумяхме - определено не беше майтап, както си помислихме първоначално, и ни стана страшно!<br /> <br /> <strong>- Как реагирахте?</strong><br /> - Как да реагираме? - Разсънихме се окончателно и в главите ни нахлуха мисли от рода: &bdquo;Боже, а какво ще правим сега? Колко ли време ще останем в този капан?&rdquo; - Страшно неприятна ситуация &ndash; ни напред, ни назад. Блокирани!...Всеки от нас си беше предвидил тези 3-4 дни, а в България го чакаше работа, ангажименти, семейни задължения. Така изминаха около 30 часа и вече никой не мислеше за маратона в Бурса, където всъщност отивахме. Теоретически, да не говорим практически, беше невъзможно да прекосим целия Истанбул, да преминем по блокирания мост за Азия и да пристигнем в Бурса преди състезанието. И, кой би разрешил струпването на 300 състезатели на едно място по времето на пуч?! <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Оказахме се в ситуацията на пълен абсурд</strong></span><br /> <br /> Продължихме да стоим на този паркинг, времето за нас просто беше спряло, а напрежението беше достигнало връхната си точка. А близките ни в България навярно все още спяха спокойно и най-вероятно всеки миг телефоните ни щяха да се отпушат. С една дума &ndash; кошмар! На разсъмване дочакахме съобщението, че превратът е неуспешен. Качихме се на автобуса и тръгнахме. Истанбул беше на около 30 км от мястото, на което ни бяха спрели. В града всъщност започна истинската ни Голгота. Магистралата беше задръстена, автомобилите едва пъплеха. Минаваха от време на време по няколко метра, и спираха задълго. <br /> <br /> Обичайна гледка беше рейсовете да загасят двигателите си, а хората да излизат и да прескачат мантинелите, за да се облекчат в храстите на близките хълмове. Много леки автомобили, след упорити маневри се включваха в аварийните ленти за връщане обратно. За автобусите, даже и при добро желание, обръщането беше невъзможно. Заваляха и обажданията от разтревожените ни роднини в България, жегата се усилваше. Кошмарът от напрежението, безсънната нощ, ситуацията и неизвестността моряха всички ни. А пред очите ни се изреждаха най-различни картини: арестувани мъже, носилки с ранени и окървавени хора, изплашени майки бягат с деца на ръце. Така, след мижави прибежки и припълзявания, <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> стигнахме до моста на Босфора </strong></span><br /> <br /> Минахме го отново с тази охлювна скорост, като задминавахме танкове, въоръжени мъже. Направи ни впечатление, че повечето от тях, всъщност всичките, бях цивилни. Съвсем накратко &ndash; за около два часа изживяхме ужаса на неуспелия преврат. Не знаехме какво може да се случи с нас, около нас, а и с онези хора, които бягаха, за да се спасят&hellip; На следващия ден картината категорично се промени. <br /> <br /> Изключително впечатляващо беше дефилирането на непрестанно надуващи клаксоните автомобили, обкичени с плакати и стърчащи от прозорците, размахващи знамена, млади хора. Дефилето на автомобили и хора се активизираше след около 17 часа и продължаваше почти цяла нощ. Призивът на Ердоган за масово излизане на улицата се изпълняваше едно към едно. Иначе връщането ни в България беше почти безпроблемно. На митницата здраво ни поровиха в багажа, но на фона на преживения кошмар обратното ни пътуване беше поносимо.<br /> <br /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201608/Tina_37/38_________________________________________________2.jpg" alt="38_________________________________________________2.jpg" align="baseline" width="500" height="336" /><br /> <br /> - А имаше ли всъщност състезание в Бурса? </strong><br /> - Това беше 11-ото издание на своеобразния 9-километров кънтри крос, което се проведе на десетина километра от Бурса, в живописна местност около село Казанджи. Но беше много тежко състезание заради голямата денивелация и жегата. Класирах се първи във възрастова група 65+, но поради грешка на организаторите, в протокола бях отбелязан като 3-ти в групата 60-64 години. <br /> <br /> По принцип аз съм маратонец с постижение 42.195 километра, а на по-малки дистанции се пусках инцидентно. В края на месец юли миналата година реших да участвам в &bdquo;Изпревари лифта&rdquo; в Драгалевци. Тръпката ми беше участието на Кирил Николов &ndash; Дизела. Непосредствено след лифта следваше кънтри крос 10 километра. Хареса ми тръпката и перфектната организация и запленен от атмосферата, продължих да участвам в редовните съботни и неделни бягания в Пловдив, София, Варна, Бургас, и на различни други места в страната. <br /> <br /> Тъй като всяка събота от тогава насам пътувам до Пловдив за редовните 5 километра, бях поканен от колеги да бягам непосредствено сред 5-те километра и кросове, организирани от Движението &bdquo;Спорт за всички&rdquo;. Така малко по малко се натрупаха известен брой участия, включително и в пробега от 22 километра Съединение-Пловдив. Така придобих право да участвам във въпросния крос в Бурса. И както вече ви казах, победих. Пак&hellip;<br /> <br /> <strong>- А каква е тайната на вашата издръжливост? Зад гърба си имате 120 000 пробягани километра...</strong><br /> - Тайната ми е много простичка. Нарича се билков препарат брей за мазане. Рецептата е на известния народен лечител Димо Манолов, ученик на Джуна. С този билков препарат излекувах шиповете в коленете и петите си, и сега бягам без проблеми. Бай Димо вече е покойник, но ми завеща рецептата си. С нея съм помогнал на много хора да излекуват шиповете си&hellip;<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Тодорка НИКОЛОВА, Димитровград<br /> <br /> </strong><br /> <br />