Актьорът Николай Николаев на 76: Падал съм от сцена, креват, жена, магаре

&nbsp;Магистрала &bdquo;Драгиовци&rdquo; не е сред светилата на родната пътнотранспортна кръвоносна система. Тя не е обременена с асфалт, бетон и хоризонтална маркировка. Има само няколко пътни знака, но те засягат единствено актуални политически проблеми като например : &bdquo;Да живее международното положение и ЕС&rdquo;, както и указание, че ако не затънете в някои от кратерите по пътя, ще достигнете до &bdquo;Къщата на любовта&rdquo;, в която е заточен йеромонах Хормоний. Без много шум, почти самотен, тези дни, този скромен духовник и мъченик, който отрича поста, но не и молитвата, отпразнува 76-ия си рожден ден. <br /> <br /> Ако се вгледате в привидно хрисимата физиономия на духовника, и сте прекарали детството си в годините на социализма, ще открите в това лице нещо познато. И тогава без съмнение ще се досетите, че сте го срещали години наред в телевизионната сладкарница &bdquo;Захарно петле&rdquo;. Тя, разбира се, отдавна затвори, пометена от тежките, но за сметка на това скучни, политически предавания. Актьорът Николай Николаев обаче не се укроти и за миг. Като вещ в житейските фокуси той набързо се преквалифицира в лекар. А сега вече е професор д-р Коко, шеф на Детската клиника по смехо и психотерапия към &bdquo;Пирогов&rdquo;. Но високата му обществена позиция и известността не го спасява от порция юмруци, когато не слуша. Точно това се случи преди около месец на гарата във Вакарел. Тогава един съвсем нормален, порядъчно подпийнал български гражданин, най-човешки поискал от актьора да му предаде, но много бързо, портмонето, телефона, часовника си и друга някоя ценна вещ, ако има такава. Бате Николай обаче се възпротивил, не го послушал и съответно бил пребит, за което &bdquo;ШОУ&rdquo; първи информира. <br /> <br /> <strong>- Г-н Николаев, честит рожден ден. Как сте след побоя?</strong><br /> - Възстановявам се. Вече по-малко ме болят счупените пръсти на краката. Потрошените ми ребра също зарастват, психически обаче не мога да дойда на себе си. Аз не съм посягал на никого никога, а някакъв мъртвопиян изрод, затворник, брутално опря нож в гърлото ми и започна да крещи: &bdquo;Ще ти извадя грацмуля&rdquo;... Едновременно с това ме удря и аз не смея да мръдна заради ножа. Гърбът ми беше нарязан, бях в несвяст. Сега пък сънувам, че бандитът идва вкъщи, блъска вратата и крещи. Заплашва ме. И все пак не ме е страх, даже вратата не заключвам. А и имам куче Арго, което е по-високо от него.<br /> <br /> - Нападателят дойде ли да ви се извини?<br /> - Нито ще му го приема, нито искам да го видя. Три дни го държаха в ареста, сега събират доказателства и скоро ще се видим в съда. Аз съм известна муцуна, вестниците писаха много за нападението. Но ако беше някой друг, непознат пенсионер, нищо нямаше да се чуе. А оня щеше да продължи да си вилее, въпреки че във Вакарел направиха подписка срещу него. Казват дори, че посегнал с нож, за да ограби дори бременна в осмия месец. Бъдещата майка едва се отървала.<br /> <br /> <strong>- Кой е вашият фаворит от кандидатите за президент?</strong><br /> - Нямам. И няма да гласувам, въпреки че това е задължително. Никога българският народ не е бил толкова озверял, озлобял и отчаян. Сега имаме най-жалкия президент, откакто я има България. Държавният ни глава трябва да бъде човек умен, авторитетен, а не измъкната от ръкава на някоя партия политическа издънка.<br /> <strong><br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201611/20a1.jpg" width="520" height="348" alt="" /><br /> </strong><span style="color: rgb(153, 51, 0);"><em>Къщата на актьора е на повече от сто години</em></span><strong><br /> <br /> - Има ли у нас такъв човек сега?</strong><br /> - Има. Професор Чирков например, Юлиан Вучков, отричат го, защото им е неудобен, разбира се, писателят Антон Дончев. В момента България е най-бедната страна в Европа: първа по смъртност и трета по раждаемост, но отзад напред и нещо ужасно... начело по детски убийства и самоубийства. Ученици бият учителите си. Виждат в домовете си изнервени, объркани, отчаяни родители, вместо любов и целувки са свидетели на скандали. И в детското им съзнание се запечатва точно това.<br /> <strong><br /> - След толкова години в театъра, коя е върховата ви роля?</strong><br /> - Цар Борис Трети от пиесата &bdquo;Иван Кондарев&rdquo; по романа на Емилиян Станев. Режисьор беше Крикор Азарян. Три месеца я готвих. Рових се в киноархивите, за да копирам маниерите и походката на царя. Докарах ги 1 към 1. Три часа ме гримираха. Купиха ретро автомобил, който карам на сцената при срещата ми с Кондарев-Стефан Данаилов. На генералната репетиция най-много ръкопляскаха на мен. Прибирам се към гримьорната , един човек ме спира и целува ръка: Аз бях неговият шофьор. Ваше величество, това сте вие - казва. И аз съм на седмото небе. Виждам се с Димитровска награда. <br /> <br /> След малко започна обсъждането на спектакъла. Човекът от ЦК на БКП, цензурът така да се каже, много го похвали, но обяви, че сцената с царя трябва да падне. Съпругата на писателя Надежда Станева се хвана за главата, но така и стана. Моето участие бе само с един портрет на стената...<br /> <strong><br /> - Звучи невероятно. Публиката не е видяла най-добрата роля, която сте изиграли.</strong><br /> - Така беше. По време на премиерата, седях в гримьорната, смачкан, и чаках за банкета, на който ще дойде и Тодор Живков. Седнах на най-крайната маса. Азарян стана и каза: &bdquo;Предлагам да пием за Николай, който три месеца се поти над ролята на цар Борис&rdquo;. Настъпи неловко мълчание, която наруши Живков: &bdquo;Абе Николайчо, не може да има двама царе в България, нали така ха-ха-ха...&rdquo; Това беше.<br /> <strong><br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201611/20c1.jpg" width="520" height="382" alt="" /><br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><em>С колегата Дидо Мачев и кучето Арго</em></span><br /> <br /> - Преди осем години ви откриха рак на дебелото черво. Сега, на 76, сте изключително жизнен и пушите по две кутии цигари на ден.</strong><strong> Стъписа ли ви диагнозата, когато я чухте за първи път?</strong><br /> - По това време поставях един смешен мюзикъл във Велико Търново. Получих криза, лекарите ми казаха веднага да лягам за операция. Отвърнах им, че ще почакат, предстои ми премиера. След седмица се оперирах. Честно казано, като чух рак, не го взех насериозно. Това ме спаси. Казах си, че това е решение на Господа и ако той иска, ще ме спаси. Освен това баба Ванга ми бе казала някога, че ще живея до 81 години. Така че имам още пет-шест. Тогава създадох клиниката по смехо и психотерапия в &bdquo;Пирогов&rdquo; и се заклех до края на живота си да помагам на малките болни. Не знам какво се случи от тогава. Какво аз давам на децата и те какво на мен, но по-късните ми изследвания показаха, че нямам кьорава разсейка.<br /> <strong><br /> - Коя е най-сложната житейска задача, която съдбата ви е поставяла?</strong><br /> - Да намеря себе си. Аз успях. Животът ми е пъстър, шарен, смешен, пълен с победи и неуспехи. Падал съм от сцена, креват, жена, магаре. Имал съм четири щастливи брака и толкова развода. Останаха ми много деца и едно куче. С първата си жена, режисьорката Маргарита Димитрова, се взехме като студенти. Тогава Тодор Колев, с когото бяхме в един клас във ВИТИЗ, ми завидя и се ожени за колежката ни Адриана Палюшева. Жените ни бяха красиви, с дълги крака и с по една глава по-високи от нас. За да се изравним, си купихме меки шапки, бомбета. Една вечер в трамвая двама започнаха да задяват булките ни. Тодор отиде при тях и сериозно им каза: &bdquo;Момчета, извинявайте, но това са нашите съпруги&rdquo;. Тогава ония взеха, че ни нахлупиха бомбетата до врата. Трамваят спря. Дойде милиция. Арестувайте ги, настоявахме, а униформеният отвърна: Как да ги арестувам като това са шампионите по бокс братя Ставреви.<br /> <strong><br /> - Кое &bdquo;бяло петно&rdquo; е по-страшно за актьора - на сцената или в живота?</strong><br /> - Веднъж ми се събраха и двете. Играех шута в &bdquo;Крал Лир&rdquo;. В същото време течеше разводът ми с Маргарита, от която имам три деца: Деница, Стефан и Ралица. Тъкмо ще тръгвам за представление и жена ми казва, че Ралица ,нищо че носи името ми, не е мое дете, а на приятеля ми Ангел. Направили са го, докато съм бил в Канада. Останах като гръмнат. На сцената всичко започна нормално. Във втората картина бягаме с краля - Георги Черкелов, през една гора. Мен ме пробождат, потича кръв, всъщност червена боя, и предстои страхотният монолог на шута в брилянтния превод на Валери Петров. И тогава - щрак: бяло поле. Сетих се какво ми каза жена ми и не мога да продължа. Минаха минути. Не зная къде съм, накрая паднах по очи. Черкелов влезе. Хвана ме, започна да ме влачи навън от сцената, като си говореше: &bdquo;Шуте на тебе зле ли ти е ...Шуте&rdquo;. Това е най-страшното. <br /> <strong><br /> - Ражда ли се талантът или се създава?</strong><br /> - Баща ми беше директор на театъра във Варна. Там направи и опера. Покани маестро Петър Райчев за художествен ръководител. Срещу театъра имаше бръснарница. Двамата всяка сутрин ходеха там да си поприказват и освежат. Бръснарят, млад мъж, сапунисва, точи бръснача и пее ария на Фигаро от &bdquo;Севилският бръснар&rdquo;. Един ден Петър Райчев му вика: &bdquo;Абе, момче. Ти много хубаво пееш. Искаш ли да те вземем в операта. В хора&rdquo;. Това &bdquo;момче&rdquo; стана един от най-добрите тенори в света и се казва Никола Николов. <br /> <strong><br /> - Коя е ролята, за която мечтахте, но така и не можахте да изиграете?</strong><br /> - &bdquo;Хенрих IV&rdquo; на Пирандело. Някога с нея открихме камерната сцена на четвъртия етаж на Народния театър. В главната роля - Апостол Карамитев. Велико изпълнение. Аз бях един от слугите. Днес само за тази роля бих се качил пак на сцената. Мога да я изиграя различно от Апостол. И после пак в &bdquo;Пирогов&rdquo;.<br /> <em><strong><br /> Интервю на Исак ГОЗЕС</strong></em>