Сребрина Гаджева бе дългогодишен телевизионен журналист, кадър на Българската национална телевизия. Там тя води бизнесновини, а по-късно преминава в Нова телевизия.
- Сребрина, къде се изгуби ? От известно време не те виждаме на екран?
- От 2006 г. имам PR-агенция – „Имидж медия плюс”. Поради тази причина от февруари миналата година вече не съм в Канал 1, след като там работих от 1991 г. В агенцията сме малък екип, само млади и амбициозни хора.
- Ако трябва да направиш PR примерно на мутра, как ще изглежда той?
- Ами слава богу нямам такива клиенти – мутри. Иначе как би изглеждал PR на мутра – зависи от самата мутра, но добре, че времето им вече мина. Ако трябва да правя все пак нещо такова – ще трябва да поработя по неговия имидж – интервюта и т.н. Трудна работа – общо взето това е черен PR. Всичките ми клиенти са в белия бизнес. Динамиката в новата ми професия е много голяма и сходна на журналистиката в голяма степен.
- Върху какъв проект работиш в момента?
- В момента работим по един проект с Маги Вълчанова, насочен срещу трафика на хора, като Маги основно прави цялата кампания. Пътуваме в пет големи града на страната и обучаваме родители, защото те в повечето случаи нямат време за децата си и не знаят в по-голяма част от денонощието къде са те. Изумителен е резултатът от изследване, което показва, че родителите общуват средно между 5 и 10 минути на ден с децата си.
- Имала ли си големи гафове по време на предаване?
- Ами имаше един период, в който още не беше толкова популярно аутокюто, и ми изчезваха листовете, по които трябваше да върви предаването.
- Не съм била потърпевша от злобата в телевизията, в интерес на истината. И гафове не са ми се случвали. Последните две-три години, в които водех бизнесновини в сутрешния блок обаче започнах да сънувах всяка нощ един и същи кошмар преди ефир. И този сън ме преследваше непрекъснато – че закъснявам за живото предаване и не мога да стигна навреме. Съвсем сериозно. И тогава реших, че вече трябва да се оттегля.
- А как попадна в италианската телевизия „RAI uno”?
- Отидохме с Тома Томов да правим филм за папа Йоан Павел II. Папата беше жив още. Това се случи преди посещението му в България. Филмът трябваше да се излъчи по Нова телевизия и аз понеже знам италиански и нямах работа, реших да отида и аз. Имах една приятелка, която работеше в „RAI uno” и аз отидох и се разбих от това, което видях. Супертелевизия, суперорганизация, суперпредавания, въпреки че са обществена телевизия. Тогава ми казаха, че са ме харесали, разбрали, че в България водя бизнесновини и ми предложиха да остана. Синовете ми обаче бяха малки – на 2 и на 3 г. и не ми се искаше да ги оставя сами. Ако ме поканят обаче пак италианците бих отишла.
- От доста време си семейна. Къде срещна съпруга си и като икономически журналист за банкер ли се омъжи?
- Мога да кажа, че при мене нещата стават много случайно, много бързо. Имахме тогава едно предаване 1996 г. – магазинно за икономика и политика и с Мария Михайлова го водехме двете. С мъжа ми се засякохме пътьом и така се случиха нещата много бързо. За един месец заживяхме заедно, а следващите две години се родиха Йоан и Марсел. В началото ни беше много трудно, но решихме, че е по-добре повече деца да имаме. Две-три години си стоях вкъщи докато поотраснат и се очовечат и 2000 г. започнах в Нова телевизия. Току-що я бяха купили гърците и в нея работеха само млади хора. Предложиха ми добри условия – да водя бизнесновини и да бъда в новините репортер и на мен след три години вкъщи това ми се стори най-хубавото нещо в целия свят.