Кирил Варийски не можа да преодолее зависимостта си от алкохола и си отиде.
Пиянските изцепки на звездите придобиват все по - застрашаващи размери – Максим Стависки уби човек и прати в кома красавицата Мануела Горсова; Иван от “Сблъсък” предизвика жестока катастрофа, бившият вътрешен министър Любомир Начев си поркаше с манекенки, докато мутри разстрелваха негови служители; Кембъла си отиде след запой…
По този повод се срещнахме с шефа на Клуба на анонимните алкохолици Николай Дюлгеров - Бате Ники, за да ни разкаже за ада, през който преминават и вип-ове, и “простосмъртни”. Тези от тях, които твърдо са решили да се простят с чашката, се събират всеки четвъртък от 18 часа в едно помещение на бл. 73 в столичния ж.к. "Слатина".

- Как възникна идеята да създадете Клуб на анонимните алкохолици?
- Идеята възникна съвместно с доцент Соня Тотева, която работеше в психодиспансера на Четвърти километър, а сега е директор на Суходолската клиника. Това стана някъде през 1988 година на едно екскурзионно летуване, което тя организира. Бяхме в Родопите около 20 човека с алкохолна зависимост. По време на една почивка между преходите се повдигна въпрос, че в света има такива клубове на анонимните алкохолици. Ние го създадохме на 5 декември 1989 г.

- Колко човека членуват в клуба днес?
- Той е много динамичен и няма установена бройка. Едни идват, други си отиват, но днес сме много повече. Ако човек е решил да живее трезво, му се помага, но, ако продължава да си употребява алкохол, ние такива ги наричаме самоубийци. Те не могат да си помогнат и ние не можем да им помогнем.

- Какви хора членуват при вас?
- Всякакви. Има лекари, инженери, учители, техници, артисти, художници, спортисти... всякакви хора и особено много интелектуалци. Изобщо, анонимните алкохолици, са много умни и много добри хора. Когато прочета във вестника "Алкохолик, убил майка си" много се ядосвам, това не може да стане при нас. Това са хора, пияници, а не алкохолици! Има разлика.
За съжаление загубихме няколко човека от клуба, които не можаха да се възстановят.

Така си отиде Кирил Варийски, който беше член на нашия клуб, но не можа да преодолее зависимостта

и не успя да се привърже към нас. Спомням си, че баща му дойде един път при нас и като видя улицата - "А-у-у, тука в тази кал, как джапате и как ходите?". Хората, които желаят да се възстановят, не им прави впечатление калта и останаха трезви вече 10-15 години. При нас жените са едно към четири. Общо в България алкохолиците са вече към 100 хиляди, а над 400 хиляди злоупотребяват с алкохол. Злоупотребата е нещо съвсем различно от алкохолизма.

- Вярно ли е, че Цветана Манева и Явор Милушев са били някога членове на този клуб?
- Няма такова нещо, съвсем други са. Сава Хашъмов сме канили, той не е никак добре. Сега се знае и за Стефан Мавродиев, но не е идвал. Те имат проблеми, но дали са алкохолици, не мога да кажа.

- Вие самият как разбрахте, че сте болен от алкохолизъм?
- Като навърших 33 години, вече се прояви зависимостта към алкохола. Просто започна ли да пия, не мога да спра.

- Как започна всичко? Каква е вашата история?
- В началото ми беше доста неприятна първата глътка алкохол и дори и бира ми беше неприятно да пия.Преди да почна да пия, съм играл футбол на младини в "Левски" с Гунди, със Сашо Манолов, Сашо Костов, Христо Илиев - Патрата. Между другото, и Патрата и Жоро Соколов имаха проблеми, но не дойдоха при нас. Жоро Соколов съм го канил, но той беше несериозен…
Аз съм имал моменти, в които много съм пил да кажем изпил съм един килограм алкохол и повече даже.

- Какво правите в тези моменти?
- Ами лежа – то не може да се спи. Или ако спиш, то не е сън и като се събудиш, чаршафът е на въже - студена пот, много тежко е състоянието на алкохолика, когато е в запой. Имал съм случай на делириум. Привиждаха ми се червени маймуни и разни овце примерно блеят.
Първо се получава звуков делириум - камбанен звън или блеене на овце. Както си с отворени очи, виждаш в стаята идват овце и са около тебе и ти няма накъде да мръднеш. Имам ето такова изживяване. Ужасно е!

Имаше един доктор по детски болести, който беше с мен в Суходол, и те не можаха да го оправят от делириума, остана си така и го закараха в Карлуково и там почина. На него му се привиждаха полицаи - че го гонят, после някакви бандити го гонят... Даже той така беше изсякъл дръвчетата във вилата си - взима брадвата и сече разни бандити, а това са дръвчетата всъщност.
Последния път, когато се качих горе в Суходол, бях с ясната мисъл да спра да пия и ако може, да ми помогнат там. Много ми помогна и моето семейство. И майка ми, и баща ми знаеха, че отивам да се възстановявам, жена ми също и двете ми деца. Аз имам внук футболист, който в момента е в Украйна с младежкия национален отбор - Ники. Имам и дъщеря, която играеше хандбал, а жена ми беше волейболистка, заедно с Лидка, на Гунди сестра му.

- Срамувахте ли се от хората?
- Много, страшно много! Всички алкохолици се срамуват и се крият. Няма да видиш алкохолик да носи пиене така, на показ. Все го крием и от кой го крием - и ние не знаем.

И сами да сме, пак го крием.

Вкъщи съм крил алкохол на всички възможни места, просто човек не може да си представи къде. Много пъти съм крил пиенето в казанчето на тоалетната, особено малките патрончета.

- Преди известно време в интервю за нашия вестник бяхте казали, че черният ви дроб се е уголемил със 7 сантиметра!?!
- Да, вярно е, но сега той се възстанови и нямам никакви проблеми. Аз бях много тежък случай, много тежък проблем имах, не можех да повярвам, че може да стане така. До 20-годишна възраст не бях пил, а после пиех предимно твърд алкохол - водки, ракии и т. н. Когато нямах пари, съм пил и други неща, защото, започне ли се запоят - няма прекъсване. Трябва лекарска намеса, много е трудно, сам човек не може да се справи.

- Трудно ли си признават алкохолиците, че са такива?
- Този момент е много труден и при мен беше така и при всички самата дума е мръсна дума – “алкохолик”, но след това, когато лежах в Суходол, разбрах нещата как стоят. И там, независимо, че те възстановяват, лекуване няма - ето, аз вече 24 години не пия, но ако евентуално запия само малко, дори и 100 грама, веднага се възстановяват нещата, които са били в мене.

Алкохолизмът не се лекува, той се прекъсва, спира се...

- На колко души сте помогнали в Клуба на анонимните алкохолици?
- Не съм ги броил точно, но са над 200 човека. Те не са излекувани, а са възстановени.

- Какво ще препоръчате на хората, които пият алкохол?
- Това, че Бате Ники - непиещият алкохолик, е готов да им окаже помощ. Който таи в себе си това, че има проблем с алкохола, да потърси анонимните алкохолици, които вярват в доброто, в семейството си и - да - той ще прекъсне да употребява алкохол.

Едно интервю на Александрина Роканова

Досие
Страстта към "зеления змей" погуби живота на много люде от артелита. Така големият актьор Йордан Матев си докарва "алкохолен " инсулт и издъхва в тоалетната на Народния театър, в пиянска свада преди време нелепо загина най-добрият ни каскадьор Лъчезар Стоянов. Любо Киселички, който отваряше и затваряше Клуба на актьора, намери своя край при загадъчни обстоятелства - боклукчии открили трупа му в контейнер за смет на Централна гара. Перманентното пиянство скъсява фатално дните на нашумелия с ролята си във филма "Козият рог" Милен Пенев. Алкохолизмът не пощади и други родни звезди като една от тях е Катя Паскалева, а любовта към чашката превърна в развалина Антон Горчев.