Чуждият орган променя възгледите за живота !
Помните ли кинохита “Лице назаем”, в който присаждаха лицето от един мъж на друг...?
Днес ще “превъртим лентата” на едно друго чудо - сърце назаем, с неговите “за” и “против”.

Първата сърдечна трансплантация у нас е направена преди 22 години - през 1986-а. В момента такива операции се извършват в МБАЛ “Света Екатерина” - София.

У нас подобна статистика няма, но в страните от Европейския съюз преживяемостта на пациентите след сърдечна трансплантация е приблизително 80 на сто. Над 90 % от преживелите трансплантацията достигат достатъчна сърдечна функция и повече от 70 % от тях се връщат към нормален начин на живот.


АКО ИМАТЕ СЪРЦА, ДАРЕТЕ СЪРЦЕ!

В България Министерството на здравеопазването финансира изцяло трансплантацията, както и последващото лечение. Статистиката на Изпълнителната агенция по трансплантации обаче показва, че у нас броят им намалява драстично заради липса на донори. Другата възможност пред чакащите в националния списък е скъпоструваща операция в чужбина.

Изразът чуждо сърце има особен смисъл за тези, които го очакват, и за тези, които вече са го получили. Съдбата е подарила на тези хора два живота: единия, когато са се появили на този свят, а другия, когато в гърдите им е забило ново сърце. Повод за спасяване на техния живот, за съжаление, е станала чуждата смърт.

И това е причина всички ние да се отнасяме различно към този проблем. За едни от нас живот с цената на смъртта е аморално. Други мислят обратното - какво по-благородно да се дари живот на друг човек.

Страдащите, които съдбата е поставила на кръстопът, не се впускат в такива морални разсъждения.


Те искат да живеят

На всяка цена. Решили се на трансплантация, пациентите мислят само за едно - как да доживеят момента, в който най-после и за тях ще пристигне подходящият орган. Редица от тях чакат с години присаждането на сърце. За тях проблемите от морален характер остават на втори план. Болният чака не смъртта на конкретен човек. Той чака своето абстрактно сърце, което да удължи живота му. Направо казано - той очаква своя втори живот.

Такива болни имат нужда от психологична подкрепа. Доказателство за това е едно изследване, проведено от учени от Хайделбергския университет в Германия. Те се опитали да намерят отговор на въпроса как емоционалното състояние на пациентите преди присаждането на сърце влияе на техните шансове да оцелеят. Раздали на тези, на които е дошъл редът, специални анкети, за да оценят тяхното психологично състояние. Резултатите показали тежка депресия при 39 от 103-ма пациенти.


ХОРАТА С ДЕПРЕСИЯ ПО-ЧЕСТО ОТХВЪРЛЯТ ПРИСАДЕНИЯ ОРГАН

Учените проследили и съдбата на преживелите трансплантация и стигнали до извода, че това обстоятелство е изиграло фатална роля в техния живот. Страдащите от предоперационна депресия умирали по-често след трансплантацията. Най-често това се случвало поради отхвърляне на присадения орган, вследствие основно на тежкото психологично състояние на болните. Те много трудно изпълнявали предписанията на лекаря и дори пропускали да си вземат лекарствата против отхвърляне на органа.

Резултатите от тези изследвания били толкова красноречиви, че ръководителят на групата - проф. Ципфел, предложил да се въведе задължително психологично тестиране на пациенти, очакващи трансплантация.


ПОЛУЧИЛИЯТ “НОВО” СЪРЦЕ СЕ ВЪЛНУВА ОТ ЕДНО-ЕДИНСТВЕНО НЕЩО - ДА ОЦЕЛЕЕ

Хората, преживели трансплантацията и получили така дългоочаквания спасителен орган, сякаш бързат да чуят и усетят как бие в техните гърди чуждото сърце. Вълнуват се и се питат дали то се чувства добре там, дали ще оцелее в новото си тяло.

И това е основното. Има, разбира се, и хора, които се притесняват от такива обстоятелства като например че на мъж е присадено женско сърце. И човекът не изглежда доволен от това, че не са му намерили мъжко сърце, а женско. И си задава въпроса и по-скоро се страхува дали това няма да промени характера му и той да стане по женски капризен. Чисто психологични страхове, твърдят специалистите. Но според тях подобни страхове изчезват бързо. Човешкото подсъзнание има способността да изтласква негативите. Затова известно време след операцията болният забравя всичко друго. Него го вълнува един-единствен въпрос - да оцелее.


ВНИМАНИЕ!

Доста по-късно се появява чувството на благодарност към този, чийто орган е заменил болното сърце. В медицинската практика има доста случаи, когато преживелите трансплантация пациенти отиват в църквата да запалят свещичка. В памет на непознатия човек, който е загинал, но е спасил техния живот.

Хора с трансплантирано сърце или друг орган споделят, че възприемат по съвършено нов начин тези неща, които преди това са им изглеждали незначителни. Психолозите смятат, че това е най-удивителната метаморфоза в техния живот.


СРАМНО!
САМО 468 БЪЛГАРИ СА СЕ СЪГЛАСИЛИ ДА СТАНАТ ДОНОРИ!

Много и сложни са проблемите с донорството. А основният сред тях е липсата на донори. Българското законодателство създаде специална Агенция по трансплантациите, направи промени в законодателството с надеждата да се промени негативната тенденция за даряване на органи. Сега всеки българин е потенциален донор на органи, ако приживе не е декларирал обратното. Приета е и нова национална програма за донорство до 2013 година. Има обаче много причини, които забавят процеса. Една от тях е, че законът изисква да се говори с близките на загиналия, но не се уточнява с кои близки. Ако съпругата се съгласи, децата може да не се съгласят, ако майката се съгласи, бащата може да не се съгласи. Това е много спорно. И затруднява целия процес.

Според Изпълнителната агенция по трансплантации, в началото на 2007 година 468 българи са заявили своето изрично желание да станат донори на органи след смъртта си. А чакащите са много повече. Вероятно все още не всички от нас са готови да дарят живот. За германците, французите, американците, италианците и канадците е толкова естествено да дарят орган на свой загинал близък, колкото да отидат да им вземат кръв.


СМЪРТТА НА МАЛКО МОМЧЕ СПАСЯВА 7 ЧОВЕШКИ ЖИВОТА ПРЕДИ ДЕСЕТ ГОДИНИ

Преди десет години целият свят беше разтърсен от историята на седемгодишния Николас Грийн от Америка. По време на екскурзия до Италия детето е случайно пронизано от мафиотски куршум. Разбирайки, че не могат да върнат сина си, неговите родители решили да спасят други деца, други хора. Благодарение на органите, извлечени от малкото безжизнено телце, седем човека получили възможност да живеят.

Казват, че преди тази трагедия Италия е заемала последно място в Западна Европа по брой донори. От тогава насам обаче броят им се е увеличил няколко пъти. Постъпката на семейство Грийн предизвикала вълна от дарения на органи по цял свят. В много страни вече това може да се направи, като се попълнят специални формуляри, където човек изрично да заяви съгласието си да стане донор при евентуална смърт. И при нас законодателно е решено, но ние дали сме готови за това?!



ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ

Изминаха повече от 40 години от първата сърдечна трансплантация в света. Тя е извършена от д-р Кристиан Бърнард в Кейптаун, Южна Африка. Вярно, че пациентите му живеели малко повече от две седмици, но оттогава медицината е напреднала неимоверно много.

Във Великобритания сърдечните трансплантации достигнаха пика си преди десетина години. Тогава са били извършвани повече от 350 подобни операции на година. През 2006 година обаче са били направени по-малко от 170 трансплантации.

Новите технологии позволяват на хората с несъвършени сърца да живеят по-дълго без да имат нужда от трансплантация. Но без съмнение цифрите отчитат намаляване на достъпните за трансплантация органи. Въпреки че броят на хората, които се регистрират като донори, расте.