Нивата на одобрение към дейността на министър-председателя и вицепремиерите и Министерския съвет като цяло са устойчиви. Това личи от данните на четири поредни изследвания на „Барометър България“. Българското правителство излъчва стабилност. Фактът, че страната ни е поела Европредседателството очевидно засилва усещането у българите, че в държавата се работи и върви напред. 

Доверието в правителството се подхранва и от ръста в доходите. Възнагражденията в страната продължават да растат, като през декември миналата година средната брутна месечна заплата достига 1123 лв., което е увеличение от 11% спрямо същия период на 2016 г. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за четвъртото тримесечие на 2017 г. Така средното нетно месечно възнаграждение през декември става 875,9 лв. Безработицата беше сведена до практически статическо отчитате, а бизнес субектите се сблъскват с непознат феномен за България - липса на каквато и да е работна ръка. 

Неуспешният вот на недоверие към правителството, внесен от БСП, както и дебатите по него, определено не са повлияли негативно на отношението на избирателите към властта. Несбъднатите заплахи от страна на друга опозиционна партия ДПС, че Европа нямало да погледне с добро око на участие на националисти във властта, също привнася положителен акцент към дейността на управляващите. 

Към средата на февруари 2018 г. 43% от анкетираните заявяват, че одобряват дейността на кабинета, с което се запазват нивата от декември 2017 г., но е значително повече от одобряващите работата на правителството в началото на мандата (месец май 2017 г.). 

Министър-председателят Бойко Борисов има одобрението на 36% - с процент повече, сравнено с последния месец на миналата година. 

Вицепремиерите Екатерина Захариева, Валери Симеонов, Красимир Каракачанов и Томислав Дончев получават доверието съответно на 22%, 13%, 34% и 27% от участниците в анкетата. Сравнено с декември 2017 г. се наблюдава спад от 4 пункта в доверието към Екатерина Захариева, с 1% се повишава доверието към Валери Симеонов и с 2% към Красимир Каракачанов, а при Томислав Дончев няма промяна. 

По отношение на позицията си дали подкрепят или не т.нар. Истанбулска конвенция (съответно ГЕРБ и Патриоти), то може да се заяви, че определено представителите на Обединените патриоти трупат точки заради твърдата си позиция срещу ратификацията на документа. Това обяснява и спадът в доверието към вицепремиера Захариева, която е един от най-големите защитници на приемането на Истанбулската конвенция. 

"Барометър" отбелязва, че анкетата  е направена преди министър-председателят да обяви, че ГЕРБ оттегля предложението си за ратификация на конвенцията от Народното събрание. 

При предното си проучване „Барометър България“ тества нагласите към този спорен документ и данните красноречиво сочат, че обществото ни има дълбоки резерви към приемането на Истанбулската конвенция. Против приемането ѝ се обявиха 63%. 

Като цяло нивата на доверие в правителството сочат, че управляващата коалиция е стабилна и има добра спойка между политическите субекти в нея. Повишаването на доверието към заместник министър-председателя Красимир Каракачанов, който е и военен министър, безусловно се дължи на амбицията му за реформа в отбраната, както и на категоричната позиция на Патриотите по обществено значими теми като Истанбулската конвенция, втория лифт на курорта Банско и развитието на туризма въобще, което би довело до създаване на нови работни места и съживяване на цели региони от страната. Не бива да се забравя, че Каракачанов е единственият политик в кабинета с доказан на последните президентски избори личен резултат от близо 600 хиляди гласа. 

Вотът на недоверие по темата корупция, внесен от БСП, не мина в пленарна зала, като бе отхвърлен от депутатите. Очевидно корупцията, като основание за искането на левицата, не бе удачният избор на тема. 

Както отрази в предното си изследване „Барометър България“, българските граждани подреждат корупцията на пето по важност място като основен въпрос за обществото ни. Българите много повече ги вълнуват проблеми като доходите, социалните въпроси, проблемите с бюрокрацията и здравеопазването.