„До края на март да бъдат предложени нови текстове в НК, които да уреждат статута на неизбежната самоотбрана“. Това нареди по-рано днес премиерът Бойко Борисов, а повод за думите му бе случаят с д-р Димитров от Пловдив. 

„В качеството ми на заместник министър-председател по обществен ред и сигурност съм готов с промени в Наказателния кодекс (НК), които според мен и екипа ми са необходими, за да се гарантира личната неприкосновеност и живота, здравето и собствеността на българските граждани. Това написа в личния си фейсбук профил вицепремиерът Красимир Каракачанов. 

Той публикува и предлагания проект за промени в НК:

Институтът на неизбежна отбрана трябва да се разшири, както и да се направят промени, които да се борят за намаляването на битовите кражби. Виждам, че моментът е назрял и обществото е готово и само търси и иска ремонт в Наказателния кодекс на Република България.
Ето защо изпратих Проекта за Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс до Министерство на вътрешните работи и Министерство на правосъдието за съгласуване, с което поставям началото на процедурата по въпросните промени.

Проект!
ЗАКОН ЗА
ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС

(обн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм., бр. 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г.; Решение № 19 на Конституционния съд от 1995 г. – бр. 97 от 1995 г.; изм., бр. 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62 и 85 от 1997 г.; Решение № 19 на Конституционния съд от 1997 г. – бр. 120 от 1997 г.; изм., бр. 83, 85, 132, 133 и 153 от 1998 г., бр. 7, 51 и 81 от 1999 г., бр. 21 и 51 от 2000 г.; Решение № 14 на Конституционния съд от 2000 г. – бр. 98 от 2000 г.; изм., бр. 41 и 101 от 2001 г., бр. 45 и 92 от 2002 г., бр. 26 и 103 от 2004 г., бр. 24, 43, 76, 86 и 88 от 2005 г., бр. 59, 75 и 102 от 2006 г., бр. 38, 57, 64, 85, 89 и 94 от 2007 г., бр. 19, 67 и 102 от 2008 г., бр. 12, 23, 27, 32, 47, 80, 93 и 102 от 2009 г., бр. 26 и 32 от 2010 г., бр. 33 и 60 от 2011 г., бр. 19, 20 и 60 от 2012 г., бр. 17, 61 и 84 от 2013 г., бр. 19, 53 и 107 от 2014 г., бр. 14, 24, 41, 74, 79 и 102 от 2015 г., бр. 32 и 47 от 2016 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 2016 г. – бр. 83 от 2016 г.; изм., бр. 95 от 2016 г. и бр. 13, 54, 85 и 101 от 2017 г.)

§ 1. Чл. 12, ал. 3 се изменя така:
„(3) Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, когато нападението е извършено чрез противозаконно влизане в жилище, както и когато нападението е насочено срещу живота, здравето, свободата или половата неприкосновеност на отбраняващия се или на другиго и е извършено от две или повече лица, от въоръжено лице или нощем.“

§ 2. В чл. 218б се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думите „две минимални работни заплати“ се заменят с „една минимална работна заплата“, а думите „сто до триста“ се заменят с „петстотин до хиляда“.

2. В ал. 2, т. 1 думите „общата стойност на предмета на които е над сто и петдесет лева“ се заличават.

 



ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!