Да преклоним глави пред героите и жертвите на Батак! (СНИМКИ)

От исторически документи и преданията на поколенията Батак се създава от непокорни родолюбиви българи, бягащи от турските насилници. Още от самото си създаване батачани се утвърждават като будно, родолюбиво и патриотично настроено население.

Връх на проявено родолюбие и готовност за саможертва в името на свободата на родината е въстанието на батачани срещу турското робство. Вдъхновени от обхваналото цялата страна по онова време въодушевление за освобождаване от турското робство, батачани, желаейки от сърце своята свобода, активно се включват в борбата, като дават мило и драго. 
Преди Априлското въстание през 1876 г. революционните идеи на Апостола на свободата Васил Левски намират широк прием сред родолюбивите и будни батачани. Отец Кирил, който по онова време е “Старец” и духовен баща на Васил Левски в Рилския манастир, му помага при престоя и бягството му от манастира. Хайдутинът революционер Тодор Банчев го съпровожда из Пазарджишко при изграждането на революционните комитети в района. Петър Горанов се среща с Левски през 1869 г. на първото заседание на пазарджишките първенци, състояло се в дома на Никола Ръжанков. Стефан Илич, син на Илия Парапулов от Батак и член на Пловдивския революционен комитет, основан от Левски, радушно го посреща в Цариград през 1869 г., а по-късно и през 1871 г. С Апостола на свободата се среща в Пазарджик и Ангел Керелов.

През 1869 г. в дома на Петър Горанов се провежда заседание на баташките първенци, на което се изгражда и баташкият революционен комитет. Под ръководството на Панайот Волов револвера, камата и кръста целуват избраният за председател Петър Горанов, Трендафил Керелов и синовете му Стефан, Ангел и Петър, Тодор Попнейчев, Вранко Паунов, Иван Божин, Петър Банчев, Стоян Стойчев и други. Волов заклева баташките войводи и си заминава, но батачани оставят трайни следи в съзнанието му. При първата му среща с Бенковски и Захари Стоянов заявява: 

Най-решителни 
и най-разпалени 
юнаци са батачани!

Под влиянието на Баташкия революционен комитет през 1876 г. се изгражда революционен комитет в село Ковачевци, чийто председател и активен деец е Никола Ковачевски, ученик, учител и възпитаник на батачани. Членът на баташкия комитет Тодор Попнейчев помага да се изградят революционни комитети в Сатовча, Долен и други села в Неврокопско и Разложко.
В Първото Велико народно събрание, свикано на Оборище, от Батак присъства Петър Горанов. Тук, където се решава съдбата на България, след отказа на по-голямата част от присъстващите представители от цялата страна да подпишат пълномощията на апостолите, Бенковски заявява: 

Аз отивам в Батак 
да вдигам въстание!

Най-разпаленият апостол на въстанието знае, че в Батак има едно сплотено население, което гори с неговия борчески огън за свобода.

На Оборище Батак е определен за един от най-големите въстанически центрове. Съгласно решенията на Военната комисия, в горите край Батак трябва да се съберат хората от всички селища на юг от река Марица - от Перущица до Костенец и дванадесетте села от Разложко. (Член 28 на протокола и решенията от 17.04.1876 г.). В своите показания пред турските власти един от участниците на Оборище - Стоян Заимов, посочва, че Батак бил определен за пети революционен център в страната. “Ние знаем - казва той, - че на пет места в България щеше да има пет центъра.” И след като изброява четирите центъра, посочва петия - село Батак в Родопите.

Батачани се заемат изцяло с подготовката за предстоящото въстание. 
Най-бедните, 

за да се снабдят 
с пушки или пищов,
продават единствената 
си крава или вол

Десет дни преди въстанието е изпробвано и първото черешово топче. Неговият майстор Георги Цурев се заема да отлее и метален топ. Под зеленото знаме с везания български лъв в стройна организация се включват доброволно над 1100 напети батачани. Вместо заловеното от турците кърваво писмо в Батак пристига калпакът с лъвче, изпратен на Петър Горанов от Никола Ръжанков. Той е възприет като един достоверен знак за началото на бунта. Същата вечер (21 април 1876 г.) на извънредно заседание революционният комитет взема съдбоносното решение да се въстане срещу вековното робство. Още докато трае заседанието на комитета в къщата на Горанов, няколко нетърпеливи батачани грабват оръжието и навързват няколко турци, намиращи се по това време в баташките ханове. Пред дома на войводата Петър Горанов се събира почти цялото разбунтувано население на Батак. Тази нощ батачани се надигат от тъмнината на петвековното робство и осъмват свободни. Двадесет и втори април 1876 г. е първият от дванадесетдневната баташка свободна република.



Вестта за въстанието в Батак бързо се разнася из Родопите и Македония. Подплашени за съдбата си, бейовете от селата на Чепинското корито молят батачани за преговори. 

На 25 и 27 април 
се провеждат две
сторически срещи

Турските представители идват с наведени глави и падат на колене пред батачани. Поздравявайки войводата, те заявяват, че нямат нищо против въстанието и че покорно ще приемат всяко ново положение, стига да не се закачат техните села и челядта им. На пратениците Петър Горанов отговаря: “Батачани са въстанали само срещу турското правителство, което еднакво притеснява християни и друговерци, а не срещу мирното мюсюлманско население”. В тези думи прозират мисли от идеите на Левски, приложени на дело в Априлската епопея. Този отговор привлича вниманието на тогавашния младотурски вестник “Йени Истамбул“, а турският анкетьор го цитира в доклада си за Априлското въстание пред Великата порта. Жалкото е това, че тези негови думи са забравени по-късно от турците не само по време на потушаването на въстанието, а и след това до края на Руско-турската освободителна война.

На тридесети април Батак е обкръжен от осемхилядна турска башибозушка войска, състояща се от турци и помаци от околните на Батак селища. За потушаването на въстанието тук се събират отряди от Девинско, Чепинско, Серския и Драмския санджак, Пазарджишкия и Пещерския район и петият от Барутинско начело с Ахмед ага Барутанлията, на който е поверено да командва всички отряди. Интересно е това, че когато той почива, барутинци не желаят да го погребат. Тогава Ангел Керелов, един от известната Керелова фамилия, работещ по това време в Барутина, организира неговото погребение. 

Преди да почине, Ахмед ага иска прошка от Ангел Керелов за извършените от него зверства в Батак 

Тогава той го опрощава. Това е изключителен пример за добротата и голямата човечност на батачани. 

На предложението на турците да се предаде оръжието за два часа, въстаниците отговарят:

“Батачани не са вече рая. Те са се отказали окончателно от онова подло правило, че покорна глава сабя не я сече. Затова са провъзгласили свободата с оръжие в ръка и за нея са готови да пролеят и последната си капка кръв”. Те не знаели, че на другите места въстанието вече е било потушено и се надявали на помощ отвън, която обаче не пристига. Първите нападателни опити на врага от юг и запад са спрени. В тези сражения много от защитниците загиват, но и турците дават значителни жертви. Това внася смут сред турските войски и те побягват назад. 

Идват нови подкрепления и турските орди отново настъпват срещу смелите въстаници. Бойчо, останал случайно жив въстаник, си спомня: “При първото настъпление турският байряктарин паднал убит, байряка се взел от втори, който също паднал убит, третий и четвъртий байряктаре станали и те жертва от куршумите на въстаниците”. Няма друг познат на историята случай, когато на позициите на въстаниците от Априлското въстание да паднат последователно покосени от въстанически куршуми четирима турски байрактари за толкова кратко време. Това е показател, че огневата подготовка на баташките въстаници е била доста добра. 

На първи май независимо от упоритата съпротива батачани започват да отстъпват. С пушки, пищови, саби, ножове, брадви, вили, камъни, дървета и изобщо с каквото им попадне, въстаниците и цялото останало население защитават геройски всяка педя свое родно място.



По-голямата част от защитниците загиват, защитавайки се храбро до последен дъх. Други около триста въстаници, след като били пленени, отказват да се потурчат. Тогава озверелите башибозуци ги извеждат извън Батак и по най-варварски начин ги изклали на една поляна. 

На втори май 
около двеста девойки, 
жени и деца са изгорени живи

в баташкото светилище - училището “Кирил и Методий”

Последна крепост на Баташкото въстание е църквата “Света Неделя”, в която се сбират останалите живи въстаници около над хиляда души. Търпейки неописуеми мъки, тези последни баташки герои - мъже, жени и деца, се борят с обкръжилите ги плътно от всички страни турци. Когато им свършват патроните, турците насила ги извеждат един по един от черквата и безмилостно ги заколвали на дръвник над Сара река. Така зловещо на 17.05.1876 г. приключва голямата самоотвержена борба на батачани за силно жадуваната от тях свобода.

Безсилни са думите да предадат величието на неповторимия подвиг и героичната борба на всички батачани. Когато селото е вече купища развалини и димът от пожарите се издига до небесата, изпадналите в умопомрачение неконтролирани тълпи на жестокия башибозук не пожалват и останалите единици живи батачани. Те беснеят на всички страни с дива ярост. С вдигнати ятагани и ножове, настървени и злобни, те започват последната опустошителна, варварска, с нищо необоснована сеч, без да се съобразяват с пол и възраст. 

Тук героите не са единици,
 тук герой е целият народ!

В народната памет са останали много драматични спомени от героизма на населението в неравната бран.

“... Свали си златните обеци, мари, заповядал един разпенен турчин на младата булка Цветана Тренова. Понеже се забавила, той й отблъснал ръцете. Хванал ухото й с лявата ръка, а с дясната, в която държал окървавен ятаган, с един замах отрязал ухото й. После спокойно откопчал от още тръпнещото ухо златната обица. След това с нов замах от долу на горе със същия ятаган разпрал корема й. Извадил плода на нейната седеммесечна бременност и го разсякъл на две, като казал, че такова упорито баташко потекло повече не бива да се ражда и да живее на белия свят. Обърнал се и оставил младата жена да издъхне в неимоверни мъки...”.

“... Потурчи се, извикали десетина турци на интелигентния момък Никола Поптодоров, като опрели в тялото му голите си окървавени ятагани:

- Аз не променям бащината си християнска вяра за вашата кучешка - заявил той твърдо и презрително.

- Приеми, макар и да е кучешка вярата ни, и ще те оставим жив! - казали те.

- Аз предпочитам да умра българин, а не да живея като куче с милостиня - отговорил твърдо той.

После още по-твърдо и мъжествено понесъл мъчителната и отвратителна смърт...”

“ ... Когато загинал мъжът на Лаза Богданова, известна хубавица в Батак, убиецът на мъжа й казал:

- Ще те взема за жена да ми красиш харема и така ще останеш жива.

- Добре - отговорила тя, - но аз трябва по-напред да видя твоята кръв. Извадила бързо малък нож, скрит в пазвата й, и го забила в сърцето на прелъстителя турчин. Тогава останалите наблюдаващи отстрани тази случка стръвно я насекли на парчета...”.

“... Сражавайки се с цяла тълпа турци, за да защити четирите си деца и бременната си жена, стотникът Иван Божин убил шестима от нападателите й, но бил съсечен с брадва от засада в гръб от един турчин. Тогава озверената му жена изтръгва окървавената брадва от ръцете на убиеца на съпруга и го съсякла. Освирепелите турци набързо убили смелата жена. Те изваждат нероденото дете от утробата и го разнасят на маждраци покрай все още защитаващите се с последни сили геройски баташки огнища...”.

Най-жестоко обаче е убийството на кмета на Батак Трендафил Керелов. Той е жестоко измъчван. С извадени очи и зъби е изгорен жив и опечен на ръжен. Преди да го сложат на огъня, съсекли пред очите му най-малкия му син Петър. Докато трае това, синът на Ахмед ага взема от гърба на снаха му Босилка детето й и го насича на парчета пред нея. Това си спомнят другите жени, присъствали там.  

Може да се посочат още много примери за геройското поведение на батачани, но считам за уместно да споделя, че и тези са достатъчни. Важното е, че след жестокото потушаване на въстанието в Батак остават изпепелени над седемстотин къщи и труповете на над пет хиляди мъже, жени, старци и деца.



Иван Вазов, посетил наскоро след потушаването на въстанието Батак, е писал: 

“... жертва изкупителна за доброто на цял народ. Хеопсовата пирамида 
би била малка 
за паметник на Батак”

През 1876 г. името на Батак се понася като призив на борба за свобода по митингите в Англия, Русия и другите европейски страни. Той става символ на борбата на прогресивните сили. Името му произнасят с уважение работниците от Манчестър, Лондон, Петербург и Москва. 

“... Аз видях най-страшните работи в света (пише американецът Макгахан в своята кореспонденция до английския вестник “Дейли нюз” след посещението си в Батак на втори август 1876 г.). В зверствата на света има една точка, от която по-нататък не може да се иде. Турците и тая точка са надминали в Батак. Трябва да се привлече вниманието на европейските правителства върху един дребен факт, тъй дребен, че правителствата съвсем не го забелязват. Ето този факт: Избива се един народ. Къде? В Европа. Има ли свидетели? Не. Има един свидетел - целия свят. Правителствата виждат ли го? Не...”

Това писмо изиграва повратен момент в политическата кариера на много приятели и неприятели на България. То преобръща политическите умове и спечелва човешките сърца в името на българската свобода. Един биограф на Макгахан го нарича: “Писмото, което предизвика Руско-турската война”.

Виктор Юго пише по повод на Априлското въстание ”... Жителите на едно населено място, например Батак, в няколко часа са били намалени от 9000 на 1300 души. Кога ще се свърши мъченичеството на тая малка, но героична нация?!”. В лицето на Батак той вижда героичната българска нация и призовава европейската съвест за хуманизъм и борба за освобождение на поробения народ на тази нация. 

Априлското въстание намира най-широк отзвук и сред руския народ. В Русия се разпалва истинско народно движение, което донася свободата на България от петвековното робство. Начело на тази борба застават Достоевски, Тургенев, Аксаков и много хора от всички слоеве на руското общество.

В книгата си “Записки на революционера” Кропоткин пише “... Ние четем кореспонденциите за турските зверства в България. Ние плачем при четенето и отиваме да се записваме в отрядите на армията като доброволци”.

Години след въстанието Батак представлява грозна картина от останките на пожарищата, кладите и руините, следите на които не се заличават цели десетилетия. Възстановяването му започва веднага след въстанието. Останалите живи батачани се завръщат в старите си родни огнища и започват борба за нов живот.

Никой не може да отрече големия принос на батачани за извоюваната свобода на България.

Ангел ТРЕНЕВ, София