През миналия век нощта на 31 август 1997 г. е една от най-драматичните за управниците на Франция. Но може би не толкова заради зловещата смърт при автомобилна катастрофа на британската принцеса Даяна и нейния любовник Доди ал Файед в подлеза до моста „Алма“ над Сена и на 200 – 300 м от прочутия булевард „Шанз-Елизе“.

Министри, топ-полицаи, военачалници, кметът на Париж и техните подчинени са отчаяни, защото в оня ужасен момент Франция изведнъж се оказва без държавен глава.

В Елисейския дворец, където е неговата официална резиденция, звънят по телефона за информация от първа ръка английската кралица Елизабет II, престолонаследникът и бивш съпруг на Даяна - принц Чарлз, премиерът на Обединеното кралство Тони Блеър, дори президентът на САЩ Бил Клинтън.

Но този, когото търсят, не им отговаря, защото президентът на Хексагона Жак Ширак е потънал вдън земя, неоткриваем е и по-малките френски началници дори започват да се страхуват за живота на върховния си шеф.

А в 7 часа сутринта за поклон пред тленните останки на лейди Даяна в една парижка клиника застава сам самичка съпругата на държавния глава Бернадет Ширак, която също няма новини от половинката си. Да, от президента, който носи винаги в джоба си ключа за ядрения арсенал на третата световна атомна сила.

За съжаление никакъв не се виждал и мъжът, когото тя от доста време питала редовно в началото на почти всеки божи ден: „Е, г-н Ломон, бихте ли ми казали къде беше съпругът ми тази нощ?“

Това бил Жан Клод Ломон и единствен той познавал всяка стъпка на президента, като нито бил негов секретар, нито приближен му министър или пък бодигард.

Но вече 25 години той бил личният шофьор на Жак Ширак, който притежавал според злите езици карта на неговия любовен „планетариум“. Освен това дискретността му била солидна като банков сейф и умеел да бяга от журналистите като дявол от тамян. И започнал „да се отваря“ пред тях едва когато някоя и друга година след катастрофата с лейди Даяна бил уволнен - според него самия по настояване на президентшата Бернадет.

После заедно с репортер-авер започнал да пише книга, публикувана със заглавието „Двайсет и пет години с Него“. Та в нея обявява, че в оная трагична нощ на 31 август 1997 г.

Жак Ширак бил мачкал чаршафите в парижкия апартамент на прочутата италианска филмова звезда Клаудия Кардинале! Като преди да се качи при все така сексапилната на петдесет и кусур години знойна хубавица президентът бил заръчал изрично на Жан Клод да изключи всякакви радиотелефони и да не го свързва с никого чак до началото на следващия работен ден. Новината от книжлето е шокираща и пишещото братство намира нейното потвърждение в избледнял спомен без отговор.

Ами, не много време след катастрофата в подлеза до моста „Алма“, пристигайки в департамента Корез, в чиито местен парламент заема важен пост, на въпроса на репортер къде е съпругът ѝ, Бернадет Ширак отговаря без да ѝ мигне окото: „Защо питате мен? Питайте Клаудия Кардинале!“

Клаудия Кардинале

В книгата си Жан Клод Ломон описва толкова много любовни авантюри на своя шеф, че ако по томчето бъде заснет сериал, то няма да стигнат и стотина знойни красавици за главните роли. Особено щедро на бързи, ама винаги качествени флиртове, било кметуването на Жак Ширак в Париж от 1977 до 1995 г., тоест преди неговите 12 години президентсване, когато му бил лепнат прякора "Cinq minutes douche comprise" или „Пет минути с включен душ“.

Толкова време било нужно на първия гражданин на Париж, станал в един промеждутък от две години и премиер, а след кметуването държавен глава, за да се разтовари от тегобите си с някоя сладка секретарка, асистентка или чиновничка в стайчето зад кабинета му.

И тъй като президентите на Франция, поне до Еманюел Макрон, са до един пословични фустогонци /понякога с трагичен край като Феликс Фор през 1899 г., който предава Богу дух, докато любовницата му Маргьорит Стенел му майсторяла фелацио/, Жан Клод Ломон описва в книгата и сексуален сблъсък на двама титани на френската политика.

Ами, докато бил министър-председател на Хексагона между 1986 и 1988 г., изоставяйки за малко парижкото кметство, бъдещият президент Жак Ширак се оказал съперник с действащия държавен глава и единствен шеф над него - Франсоа Митеран. Просто двамата се радвали едновременно, ама поотделно на ласките на прочутата актриса Карол Буке, като за това дълго време си знаела само тя!

Карол Буке

Определено Жак Ширак е бил много харесван от жените, може би повече от всички останали президенти на Франция, като дори неговата съпруга Бернадет твърди: „Девойките препускаха след него!“ Казва го в книгата си „Разговор“, написана на две ръце с приятел-журналист и след повече от половин век брак с вече бившия държавен глава и щастлив пенсионер.

Според биографиите им в мрежата двамата се запознават през 1950 г. на студентските скамейки във факултета „Сианс По“ на парижкия университет, тоест катедрата по политически науки или всепризнатата ковачница на кадри за френските институции.

„Той имаше огромен успех, защото бе красив и много флиртуващ млад мъж, винаги бе весел, така че момичетата препускаха в галоп подире му“ - признава жената, която остава съпруга на върлия прелюбодеец в продължение на 63 години, въпреки създадените ѝ от благоверния многобройни сърдечни проблеми.

„Жак беше висок, обаятелен, чаровен, много интелигентен и мога да кажа, че когато влизаше в аулата на „Sciences Po”, тя се превръщаше в кошер с рояк пчели, жужащи около него“ – казва още Бернадет Ширак през 2014 г. в интервю за първи канал на швейцарската телевизия.

„Ако Франция е имала политик, който да говори спокойно, да е красив, брилянтен, забавен, който става неудържим, щом сърцето му забумти, това беше Жак Ширак!“ – добавя жената, която минава под венчило с него през 1956 г., ражда му две дъщери и го погребва през 2019 г..

Съпругата на Жак Ширак Бернадет

А онази красавица, която единствена разклаща брака им, се казва Жаклин Шабридон. Тя се влюбва страстно в средата на седемдесетте години в Ширак, когато той е за пръв път премиер под крилото на президента Валери Жискар Д’Естен, като заради симпатягата – министър председател по-късно посяга на живота си.

Жаклин е журналистка от престижния всекидневник „Льо Фигаро“ и през 1974 г. е „прикачена“ към него от главния си редактор, за да отразява събитията с участието на вече популярния политик.

Захласва се безпаметно по него, нищо че е съпруга на министъра на въоръжените сили на Франция Шарл Ерню – социалист и много доверен човек на големия български дипломат Райко Николов.

„Тя бе жена от левицата и беше напълно и бързо спечелена от Жак Ширак, който бе лицето на дясноцентристката републиканска партия“ – спомня си в книга за еротичните мистерии на Елисейския дворец историкът и бивш председател на Комитета за парламентарното минало на Париж Жан Гариг.

„Но любовта им беше взаимна и избухва, докато се състезавали по надяждане със задушена телешка глава при една предизборна обиколка в Централна Франция“ – твърди историкът, който подчертава, че Ширак си бил паднал по нея, тъй като била пълна противоположност на Бернадет – освободена от предразсъдъци, без задръжки, палава, дори пакостлива.

„Жак и Жаклин си купиха малък двустаен апартамент на парижката улица „Маринян“, където да живеят заедно – спомня си Гариг – Той беше луд по нея, водеше я навсякъде с него, дори на морето, като си слагаше перука, за да не бъде познат. Тя беше интелигентна жена и му даде възможност да завърже много приятелства, особено в левите интелектуални среди.

Въобще, това бе перфектен любовен роман и той беше готов да се разведе с Бернадет и да се ожени за Жаклин“ - обяснява Жан Гариг. Но точно в дните на голямата любов, през април 1976 г., тръгва слух, че популярното политическо списание „Нувел Обсерватьор“ готви статия за направо ергенския живот на задомения Ширак и ръководството на управляващата републиканска партия изпада в паника.

Просто, защото ако излязат наяве държаните обикновено в тайна любовни авантюри на някой лидер в Хексагона, това би означавало погром за излъчилата го политическа формация и Жак Ширак е привикан на „другарски съд“. В щаба на „Сбор за републиката“ той е принуден да обещае тържествено, че ще зареже бързо Жаклин, така да се каже по „политически причини“, тоест пожертва я брутално заради кариерата си.

„Ширак беше човек, посветен и отдаден на политиката, той не можеше да обича Жаклин повече от политиката, всички го знаеха!“ - заключава Жан Гариг в томчето си „Еротични истории от Елисейския дворец“. А какво прави прелъстената и изоставена Жаклин? Опитва се да се самоубие, като Слава Богу е спасена на прага към отвъдното.

Другата голяма извънбрачна любов на Ширак, което означава по-трайна от всекидневните мимолетни тръпки, се казва Елизабет Фридриш и също е журналистка. В началото на 80-те години тя е млада репортерка от Агенция „Франс прес“ и отразява дейността на парижката община.

Стройна и с изтънчени обноски хубавица, тя веднага попада в полезрението на  любвеобвилния кмет и според Жан Гариг връзката им продължава повече от десетилетие.

„Той се бе влюбил направо като тийнейджър и ѝ звънеше непрекъснато в агенцията, като преправяше гласа си, за да не бъде познат, но всички във „Франс прес“, знаеха, че е Ширак, тъй като Елизабет се беше самоизолирала нарочно и нямаше други контакти с мъже“ – спомня си познавачът на еротичните тайни на Елисейския дворец. Като изглежда пак по политически причини, когато през 1995 г. е избран за президент, Ширак изоставя най-безцеремонно „голямата любов“, но тя, за разлика от Жаклин, никак не страда и се омъжва за висш офицер от въоръжените сили.

Интересното е, че обикновено начело на списъците с по-съществените тръпки на бившия президент на Франция неговите биографи поставят дама на име Мари-Франс Гаро. От 1969 до 1974 г. тя е старши съветник в Елисейския дворец и взема под крилото си младия политик, който в края на шейсетте години е секретар към правителството по проблемите на заетостта.

Мари Франс е с десетина години по-възрастна от Жак Ширак, значи наближава петдесетте и освен че го вкарва в леглото си, прозряла политическия лидер в него, тя го лансира в управленческия елит. И го обгрижва като истинска съпруга - избира му вратовръзките и костюмите, редактира писмените отговори на вземаните от него интервюта, хвърля око върху словата му по различни поводи.

Но когато става президент, Ширак ѝ се отблагодарява, правейки я кавалер на най-престижното отличие на Хексагона – ордена на почетния легион, който междувпрочем връчва и на разнищената в началото на дописката негова световно известна изгора Клаудия Кардинале.

На други пък негови съпартийки и радвали го с ласките си жени той раздава министерски постове – така например активистката на Републиканската партия Мишел Барзак той назначава за министър на здравеопазването, докато е премиер от 1984-та до 1986 г., а вече президент прави „партийните си тръпки“ Розелин Башело и Мишел Алио-Мари съответно шефка на околната среда и дипломат №1.

В културното ведомство пък дава престижни и добре платени постове на писателката Лин Рьоно и на комедийната актриса Мюриел Робен, с които според Жан Григ и другите му биографи също бил много, много близък.

Жак Ширак, Владимир Путин и Герхард Шрьодер

Жълтите медии из Хексагона твърдят, че що се отнася до свежестта на нагона, Жак Ширак не се давал чак до началото на осемдесетте си години. И понякога изпадал в смехораждащи ситуации, като например през 2009 г., когато се опитал да съблазни с приказка на ухо симпатичната си русокоса съседка по време на беседа на съпругата му Бернадет в семейната политическа крепост –  споменатия департамент Корез.

Фиксирайки от трибуната залитането на половинката си, благоверната спира да говори за миг и посочва на Жак празен стол в дъното на залата...

А пишещото братство покрай Сена често припомня един негов лаф, изстрелян на някаква пресконференция: „Ние, мъжете, сме кроманьонците от праисторията, които винаги ловуват и бягат далеч от пещерата си, но в края на краищата винаги се връщат в нея, защото знаят, че там ги чака жена им, без която биха си останали ръбести камъни!“

Иточник: "Труд"