Настъпи новата година и всички са изпълнени с надежди за по-добри времена. Символът на отишлата си година за Европейския съюз стана една дума – пандемия, борбата с която се превърна в доминираща тема, пише Монитор бг.

„Пандемията ще продължи по-дълго, отколкото смятахме по-рано”, заяви новият министър на здравеопазването на Германия Карл Лаутербах.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен също обяви, че четвъртата вълна от коронавируса, заляла Европа, е достатъчно тежка, но през 2022 г. вероятно ни очакват още по-сериозни изпитания.

Появи се нова заплаха – вариантът Омикрон, заяви Фон дер Лайен, и подчерта, че ЕС трябва да се бори с него посредством ускоряване темповете на ваксинация.

„Учените ни казват, че ваксинацията и реваксинацията осигуряват най-добрата защита от COVID-19”, заяви тя и допълни, че ЕС е сключил необходимите договори с компаниите – производители и при нужда ваксините може да бъдат адаптирани и към новите мутации.

70% ваксинирани в ЕС

Европейската комисия закупи около един милиард дози ваксини за граждани на ЕС. Други 350 милиона са дарени за международната кампания за ваксиниране на ООН Covax. През 2022 г. ЕС ще продължи да купува ваксини.

"Целта за 2022 г. е да гарантираме, че до средата на годината 70% от световното население ще бъде напълно ваксинирано. Ще активизираме усилията си в подкрепа на Африка, която има най-ниските нива на ваксинация в света", каза Урсула фон дер Лайен.

Показателите за ваксинацията в ЕС се различават съществено: от 26% в България до 82% в Малта. Отговорността за борбата с пандемията, обаче, е на самите страни-членки на ЕС:

провеждане на кампания за ваксинация, въвеждане на ограничителни мерки, организиране на тестове на работното място, в магазини, ресторанти или училища.

ЕС може единствено да наблюдава отстрани тази безумна главоблъсканица от различни мерки и правила. Но Брюксел поне успя до голяма степен да запази прозрачността на вътрешните граници на ЕС посредством общоевропейски паспорт за ваксинация.

Задължително!

Австрия и Германия искат да въведат масова задължителна ваксинация. Гърция, Италия и други държави предвиждат това да се отнася само за определени професионални и възрастови категории.

През 2022 г. министрите на здравеопазването на страните от ЕС ще трябва да обсъдят спешно дали има смисъл да се въведе задължителна ваксинация на територията на целия Европейски съюз.

Защото тогава неизбежно ще възникне въпросът дали, например, Германия със задължителната си ваксинация ще разреши в страната да влизат неваксинирани граждани на ЕС от други държави.

Ред в бюджетите в Европа

Новата 2022 г. ще трябва да донесе ред в бюджетите на евродържавите. Програмата за възстановяване на ЕС на стойност 750 милиарда евро, от които вече се изплащат първите траншове, служи като средство за икономическото възстановяване.

Програмата, финансирана за първи път чрез дългово съфинансиране, ще облагодетелства предимно държави в южната и източната част на ЕС и преди всичко Италия.

Полша и Унгария засега няма да получат никакви пари. Те представиха своите инвестиционни програми, но Европейската комисия отказва да плаща, докато не бъде преодолян конфликтът с върховенството на закона в Полша и Унгария.

Миналата година  ще бъде запомнена с ожесточения спор относно правораздавателната система и основополагащите ценности на ЕС, които публично биват подлагани на съмнение или отхвърлени от националните консервативни правителства в Будапеща и Варшава.

Напрежение в съюза

През 2022 г. може да се засилят центробежните сили вътре в самия Европейски съюз. Сега, когато умереният канцлер Ангела Меркел напусна политическата сцена на Европа, може да се стигне до решаващата битка.

Поне такива заявления направи премиерът на Унгария Виктор Орбан. „Едно може да се каже със сигурност: Заедно с Меркел приключи епохата на двусмислието, неяснотите и премълчаването.

Сега се подготвяме за битка с вдигнат шлем”, каза Орбан по повод смяната на правителството в Берлин. През 2022 г. цялото внимание ще бъде приковано към Франция. Президентът на страната Еманюел Макрон ще се яви през април на избори за втори мандат.

В същото време ще заема и поста председател на Съвета на Европейския съюз. В предизборната борба с политиците от десния спектър Макрон иска да покаже, че ще промени Европа, както беше обещал.

На първо място френският лидер иска да превърне ЕС в стратегически независим играч в областта на външната политика.

Той възнамерява по време на „стратегическата среща на върха” през пролетта на 2022 г. да обедини останалите правителства на държавите от ЕС около външнополитическите цели спрямо Китай, САЩ, Русия и останалия свят.

Еманюел Макрон, президент на Франция

Глобално: Срив на Фейсбук и изобретяване на нови лекарства

Новата година идва и с много опасения. Според инвестиционната банка Saxo все по-малко хора вярват във Facebook.

Социалната мрежа се оказва в центъра на културната конфронтация между хора под и над 40 години – младите гледат на нея като на символ на фалшиви новини и алчни корпорации.

Инвеститорите осъзнават, че новата компания майка на Facebook, Meta, бързо губи младото си поколение, а оттам и бъдещия си потенциал.

Отчаяно да остане на върха, Meta се опитва да придобие Snapchat или TikTok и харчи милиарди долари, за да връща младите хора към услугите си.

В същото време тя се занимава със създаването на "метавселена", чиято основна цел е да събира информация за потребителите. В резултат на това Meta губи 30% от стойността си и се препоръчва да се разделят услугите си на отделни структури - така се разбиват мечтите на Марк Зукърбърг за монопол.

През 2022 г. се очаква и голям пробив в медицината – разработен е коктейл от лекарства, който регулира процесите на ниво клетки и може да удължи живота им.

Експерименти върху лабораторни мишки показват, че продължителността на живота се удължава с 30%. За хората това означава потенциално увеличение на живота с 25 години. Освен това новото лекарство може да забави стареенето и дори да подмлади старите клетки.

Новите подходи към редактирането на ДНК позволяват на практика да се отървем от много заболявания, които причиняват влошаване на здравето с възрастта.

Докато перспективата за огромен скок в продължителността на живота е истински пробив, тя повдига етични и финансови проблеми. Ако всеки живее средно 115 години - какво ще означава това за пенсионната система? Има ли достатъчно храна, за да нахрани толкова много хора? Трябва ли ново лекарство да бъде достъпно за всички?

Нова студена война в Космоса

Миналата година показа, че космосът е все по-достъпен и то за частните корпорации. Но миналата година показа, че и на земята хората не се разбират особено. Развитието на хиперзвуковата технология ще доведе до нова студена война и космическа надпревара.

След изпитанията на китайската хиперзвукова ракета, чийто успех беше изненада за Съединените щати, хиперзвуковите апарати, способни да излязат в космоса, се оказват в центъра на съперничеството между Вашингтон и Пекин, както в икономиката, така и в сферата отбраната.

Други играчи с напреднали военни технологии се присъединяват към надпреварата: Русия, Индия, Израел и Европейският съюз.

Развитието на хиперзвукова технология може да наруши дългогодишното статукво, което съществува от Студената война. Те застрашават основния принцип на взаимно гарантирано унищожаване – в случай на първи ядрен удар, хиперзвуковите ракети имат способността напълно да предотвратят ответна атака с междуконтинентални балистични ракети. Следователно надпреварата става масова: никой не иска да се чувства изостанал.

Това води до бърз растеж на компаниите за хиперзвукова разработка и упадък на компаниите, които произвеждат оборудване за военни кораби и самолети с традиционни оръжия.