Днес, 21 юли 2019 г. се отбелязват 38 години от изненадващата кончина на Людмила Живкова, дъщеря на комунистическия диктатор Тодор Живков, пише lupa.bg

Оплювана в годините на прехода заради произхода си и възхвалявана от хиляди българи заради безспорните й заслуги в областта на културата, най-голямата мистерия около щерката на Тато е свързана именно със смъртта й. И до днес съществуват много версии и спекулации за кончината й.

През лятото на 1981 г. Людмила Живкова прекарва близо месец в планинския курорт Боровец заедно с баща си – Тодор Живков. На 20 юли Людмила тръгва за София без предупреждение заедно с шофьора си – Кирил Зефиров, и телохранителя - Димитър Мурджев. В резиденция „Бояна“ те пристига към 15 часа и тя остава сама във вилата само с една камериерка.

В 18 часа камериерката вика по телефона Мурджев и шофьора. Те веднага се отзовават и откриват в банята безжизненото тяло на Людмила Живкова. Бърза помощ е незабавно повикана, но линейката закъснява с 1 час заради... спукана гума. На другия ден медицинската комисия публикувала официалното си заключение. Те констатират, че Живкова е починала от мозъчен кръвоизлив.

Нейни познати споделят, че една случка я е променила коренно няколко години преди смъртта ѝ и е допринесла за ранната й кончина. През 1973 г. Людмила Живкова пътува към летището, за да изпрати баща си, заминаващ за Полша. На връщане тя катастрофира. Нейната „Волга“ е ударена челно от „Москвич“, който неправилно изпреварва камион. Людмила Живкова изпада в безсъзнание, а цялото й лице е нарязано.

Дъщерята на Тодор Живков се възстановява дълго време след катастрофата. Тя става вегетарианка и се обръща към източните учения. По нейна инициатива са стартирани проекти, свързани с честването на „1300 години България“, което не било одобрено от СССР.

Интересът ѝ към окултните науки, влечението към несоциалистически страни наред с това, че е гласена за наследничка на Тодор Живков правят Людмила изключително неудобна за мнозина както в България, така и в СССР. Заради това и до днес съществуват съмнения, че дъщерята на Първия е ликвидирана, като убийството е замаскирано като естествена смърт.

След 1989 г. Тодор Живков започнал открито са изказва съмненията си за кончината на дъщеря си. Той допускал възможността, че дъщеря му може и да е убита.

Руският писател – Аркадий Ваксберг, който лично познавал Живкова, отбелязва, че един от подписите върху медицинското заключение за причините за смъртта й е на чичо ѝ – Атанас Малеев, който по това време се намирал на конгрес в Италия. Любопитно е, че версиите на шофьора и телохранителя на Живкова също се разминават.

Десет години след смъртта на Людмила, нейния шофьор Димитър Муржев лансира версията, че тя се е самоубила с приспивателни. Според него тя е изпива цяла опаковка „Дормопан“, която по-късно била подменена от медицинската сестра на Живкови – Ани Младенова, с друга опаковка, в която липсвали само 2 хапчета.

Шофьорът Кирил Зефиров има съвсем различна версия. Той разказва, че след като оставили Людмила, двамата с Мурджев се върнали в резиденцията към 18 ч. и няколко минути след това чули вика на камериерката. Зефиров твърди, че Людмила била в безсъзнание, но била жива.

Обстоятелствата около смъртта на Людмила Живкова си остават неизяснени и до днес. Голяма част от обкръжението ѝ се обединяват около идеята, че е убита, но доказателства за тази версия не са представени. За краткия си живот, продължил само 39 години, Людмила Живкова остави трайна диря в съзнанието на културните дейци. Тя не доживя края на комунизма, но живя не като социалист, а като модерен европеец.