Името на Марко Тотев се е превърнало в нарицателно за човек без късмет, който винаги е на косъм от успеха, но съдбата му изиграва лоша шега. Изразът „голям маркототевец съм“ е често срещан и днес, пише "Марица".

Марко Тотев  бил адвокат, депутат, окръжен управител. Твърдял, че излезе ли сутрин на улицата, парите сами тръгвали след него. Ала сам лансирал идеята, че няма късмет и че „все на него ще се случи“. 

Липсата на късмет преследвала цялата му рода. Баща му - Тотю Тотев, имал хан в Търново, от който изкарвал добри доходи. Майка му донесла като чеиз сандъче със златни наполеони, което пазели на тайно място. И така до деня, когато в Търново дошъл княз Александър Батенберг да го коронясат пред Великото народно събрание.

Същата нощ пламнали няколко пожара от фойерверките, с които търновци решили да покажат признателността си. Изгорял ханът на Марковия баща, а сандъчето с чеиза останало под руините. Мълви се, че никой не го е намерил и до днес. 

Най-драматичната случка, от която Марко Тотев черпи славата си на абсолютен карък, се разиграла в търновското кафене "Дарданели". Марко имал страст към покера и често играел комар в заведението. Веднъж късметът му се усмихнал и той държал в ръката си „Кент Флъш Роял“ - една от най-силните комбинации от карти в играта.

Дочакал звездния си час, той умело отиграл и успял многократно да вдигне мизата. Когато вече усещал вкуса на победата, на улицата гръмнала траурна музика и  по тясната уличка се повлякла поредната погребална процесия.

Кибиците в кафенето се затичали към прозорците, хукнали натам и съиграчите му да видят кой този път се е споминал, та разтурили играта. А когато се върнали, Марко Тотев им показал картите си с думите: „Абе, то на Марко Тотев все тъй ще му се случи!“. 

И с този израз спечелил всенародна слава на човек без късмет. Въпреки че умеел да се справя в живота. Още през 1877-ма той се издигнал до секретар на руския губернатор в Търново, станал мирови съдия в горнооряховското село Паскалевец, член-съдия на Окръжния съд в Севлиево и стигнал до окръжен управител на Бургас.

Помни се, че като адвокат той печелел делата си с лекота. Говори се, че десетки млади негови колеги го чакали с нетърпение да ги упъти в по-заплетените случаи. Негова жалба, внесена навремето в касационния съд, била давана за пример на студентите в Юридическия факултет от професорите в Софийския университет.