Руската империя има много възможности да получи чуждестранни територии на далечни места като Индонезия и Аржентина. Русия отказа няколко роля, а водеща роля за това нейно решение играят практически съображения. Руската империя, която съществува от 1721 до 1917 г., се простира на обширни територии от Тихия океан чак до Балтийско и Черно море, но така и не става военноморска колониална сила, пише "Руски дневник".

Тъй като в по-голямата си част е разположена на земя, Русия има малко далечни колониални притежания в сравнение с Испания, Великобритания и Франция. Тя обаче, в различни периоди на царската си епоха, получава няколко възможности да стане колониална сила.

Средиземно море

По време на Американската революционна война, докато 13-те колонии на Британската империя в Северна Америка се борят за независимост, Русия има шанс да получи остров Менорка от Балеарския архипелаг, който по онова време е собственост на британците.

Британия предлага острова в замяна на руската подкрепа във войната с колониите. Русия тогава е част от антибританския съюз, сформиран от европейските страни, за да помага на създадените в крайна сметка Съединени американски щати.

Смята се, че тогавашният владетел на Руската империя, Екатерина II, отказва да се възползва от британската оферта с думите: "Булката е твърде добра, за да отстъпва". Онова, което има предвид тя, е че булката (Русия) има твърде много себеуважение, за да бъде примамена от офертите на британците.

През 1783 г. Британия отстъпва Менорка на Испания, която все още администрира острова.

Повече от век и половина по-късно, когато французите окупират Малта, британците канят Русия заедно да освободят и да си поделят острова.

Островът попада под френска окупация, когато Орденът на Св. Йоан, който управлява Малта, се предава пред Наполеон Бонапарт през 1798 г.

Руският император Павел I, който от време на време се изявява като Велик магистър на Ордена, приема окупацията на острова от Наполеон като обида.

Съгласява се с британското искане и нарежда руските имперски войски да се готвят за нахлуване и анексиране на острова към империята. Планът му обаче се проваля, а коалицията се разпада. Павел I е убит от членове на руското дворянство през 1801 г. Британия успява да окупира Малта през същата година без руска помощ.

Тихия океан

Руската империя за кратко присъства в Хавай. През 1815 г. Каумуалии, крал на северните хавайски острови Кауаи и Ниихау, моли Русия да даде на кралството му статут на протекторат и да му помогне в борбата срещу Камехамеха I, краля на останалите острови от Хавайския архипелаг.

Каумаулии обещава на Русия земя за търговски пункт и населено място. Руснаците строят три военни укрепления и започват да проучват долината Ханалеи в Кауаи.

През 1817 г. обаче, под натиск от американците, руските заселници са прокудени от островите. Фортът "Елисавета" (Елизабет), чиито руини през 1966 г. са обявени за Национална историческа забележителност на САЩ, напомнят за руското присъствие в Хавай.

Руска Аляска

Проектът за Руска Америка също има тъжен край. От 18 в. нататък руски индустриалци и търговски компании започват да проучват територията на Аляска.

Руската империя в крайна сметка подкрепя тези компании и предприемачи, които създават населени места и търговски пунктове в региона.

През 1812 г. руският пътешественик Иван Кусков също купува земя от индианци в Калифорния и създават Форт Рос.

Години по-късно руските власти решават, че разходите за поддържане на териториите в Северна Америка надхвърлят печалбите. Нещо повече – държавата решава, че е непрактично да се опитва да запази тези свои притежания.

Форт Рос е продаден на американския предприемач Джон Сътър през 1841 г., а Аляска е купена от САЩ през 1867 г. 

През 1861 г. Русия има шанс да получи присъствие в Корейския пролив. Японското феодално княжество Цушима дава на Русия правото да създаде населено място и военноморска база на остров Цушима. Така Руските военноморски сили са можели да получат изключително благоприятна позиция в един стратегически важен регион.

Плановете обаче не се осъществяват под натиска на Великобритания и централната власт в Япония.

Руски Ачех

През 1875 г. известният руски учен и пътешественик Николай Миклухо-Маклай моли руските власти да предоставят статут на протекторат на североизточна Нова Гвинея и островите Палау, които от дълго време проучва, и където притежава няколко парцела земя.

Иска Русия да предпази папуанците от европейската колонизация. 

Миклухо-Маклай настоятелно моли руските суверени Александър II и Александър III да подкрепят инициативата му, но никой от тях не го прави. В крайна сметка, през 1885 г., източна Нова Гвинея е поделена между британската и германската империя.

През 1879 и 1898 г. Руската империя има шанс да стъпи на индонезийския остров Суматра. Управникът на Ачех – Мухамад Дауд Сях II, моли Русия да даде на султаната статут на протекторат и да му помогне да отблъсне холандската компания "Ийст Индия Къмпъни" (East India Company).

Молбата на султана е отхвърлена, а Ачех в крайна сметка е завладян от холандците през 1904 г.

Атлантически океан

През 1892 г. правителството на Аржентина предлага на Руската империя възможност да закупи или вземе под наем остров Естадос и архипелага Тиера дел Фуего.

Руската власт, след като обмисля офертата внимателно, я отхвърля, като изчислява, че ще е твърде сложно гарнизонът да бъде снабдяван в случай на война с Британия. Освен това Русия не иска да се замесва в назряващия конфликт между Аржентина и Британия заради близките Фолкландски острови.

През 1907 г. португалецът Хенри Абра предлага да продаде на Русия два безлюдни острова в Азорския архипелаг. Офертата не е приета, тъй като не било възможно на островите да се създаде военноморска база или дори пристанище.

Африка

През 1889 г. руска група от 150-има колонизатори, водени от казака Николай Ашинов, нелегално окупират Форт Загало – изоставено египетско съоръжение на африканския бряг на Бабелмандебския пролив. Ашинов кръщава територията Нова Москва и я обявява за руска. Земята обаче принадлежи на султаната Таджура и е протекторат на Франция.

Скоро Френските военноморски сили прогонват руските заселници от форта. Ашинов е вътрешно изселен в Саратовска област в Русия, където прекарва три години в заточение заради действията си.

Можем само да гадаем какви биха били последиците и бъдещите отзвуци, ако Руската империя беше приела териториалните оферти, отправени ѝ през 18 и 19 в.