До миналото лято използването на споделени велосипеди беше организирано начинание – две конкуриращи се платформи предлагат общо 2 400 колела, които потребителите могат да взимат от около 100 локации в града, пише profit.bg.

Тази година обаче всичко вече е различно. Откакто през септември компанията Obike стовари 7000 велосипеда из улиците на Мюнхен, гражданите започнаха да се оплакват от колела, струпани пред станциите на метрото, и такива, заемащи паркоместа.

„Това започва да се разраства безконтролно”, казва Флориан Пол от градската управа, който ръководи програмите, свързани с градските велосипеди. „Просто започва да затруднява хората”, казва той.

Компании за споделени велосипеди, като Obike, която е базирана в Сингапур, и китайските Ofo и Mobike, агресивно започнаха да навлизат на пазарите на САЩ и Европа.

Техният бизнес модел разчита на мобилно приложение, чрез което потребителите могат да открият най-близкото колело на компанията чрез GPS, да го наемат, след което да го зареждат, където си искат, пише Bloomberg.

Това е в сериозен контраст с традиционните за Европа и САЩ услуги, където потребителите трябва да вземат и след което да оставят наетото колело от и на специални докинг станции.

„Предпочитам да взимам и оставям колелото си, където си искам”, казва Виктор, 21-годишен студент от френския град Лил, който наема колела от GoBee.bike - базирана в Хонконг компания, която предлага велосипеди без докинг станция, а от лятото на тази година вече оперира и във Франция.

Американските и европейски компании за споделени велосипеди често са създадени от местната власт. За разлика от тях, азиатските конкуренти са 100% частни предприятия, които могат да се похвалят с доста стабилно финансиране.

Ofo и Mobike разполагат с 13 млн. броя велосипеди по света, след като отчитат набрано финансиране за общо 2.3 млрд. долара, като сред инвеститорите изпъкват имената на китайските технологични гиганти Alibaba и Tencent.

„Докинг системите са „твърде скъпи за изграждане, докато сега сме непосредствени и гъвкави”, казва Крис Мартин, вицепрезидент по международното проникване в Mobike.

Неговата компания, която стартира дейност във Вашингтон през септември, вече оперира и във Великобритания, Италия и Холандия. Ofo има колела в седем американски и три британски града, като планира да навлезе в Континентална Европа до края на годината.

Хонконгската GoBee оперира във Франция и Италия, като посочва, че вече води разговори за навлизането в още 20 европейски града. Obike, която вече отдава под наем велосипеди в половин дузина европейски страни, посочва, че е на път да добави още 10 държави към портфолиото си.

Властите в някои градове започнаха да отблъскват тези компании, особено когато започнат бизнеса си без консултация с местните управи. Амстердам вече нареди на компаниите за велосипеди без докинг станции да премахнат колелата си от улиците на града в срок до 3 ноември, посочвайки, че се нуждае от време, за да изготви регулация за този сектор.

Кметът на Париж Ан Идалго пък изиска от компаниите да дадат обяснения как се справят с изоставените и повредени колела из града.

„Колелата се натрупват”, казва Катерин Барати-Елбаз, ръководител на отдел, който наблюдава програмите за споделяне на велосипеди и автомобили в Париж. „Трябва да наблюдаваме и контролираме тези компании”, казва тя.

В Китай, откъдето идват много от тези компании, градовете отдавна са натъпкани с платформи за споделяне на велосипеди. Ухан, намиращ се в Централен Китай, с население малко над това на Ню Йорк, има над 700 хил. колела за наемане. За сравнение, в Ню Йорк те са едва 10 хил. броя, а в Париж – 24 хил. броя.

Заплетени купчини от зарязани колела могат да се срещнат навсякъде в китайския град – в паркове, по тротоари и площади. Всичко това дразни и хората в страна, заради което властите в Пекин, Шанхай и още 5 други града вече забраниха на тези компании да увеличават броя на велосипедите, които предлагат.

Установените програми за споделяне на велосипеди едва ли могат да се конкурират с тези, правещи бизнес без разходи за поддържането на докинг станции, казва Александър Дискин, транспортен консултант в Roland Berger, базирана в Дюселдорф.

Mobike, например, таксува всеки 30 минути с едва 1 долар във Вашингтон, докато местната фирма Capital Bikeshare взима по 2 долара за 30 минути, или 8 долара за 24-часово наемане на колело.

Според Дискин, градовете все пак трябва да намерят начин да се координират с услугите за споделени колела, работещи без докинг станции, тъй като въпреки по-сложния им бизнес модел, те предлагат удобна услуга на велосипедистите.

Bluegogo - друг китайски стартъп, си навлече критики, след като започна дейност през миналата година в Сан Франциско, без да иска разрешение от местната власт. По-късно властите премахната колелата на фирмата от града.

Оказва се обаче, че фирмите с лиценз често не обслужват крайните квартали на големите градове, което отваря ниша за китайските компании.

Някои компанииь работещи с колела без докстанции, предприемат политика за допълнително таксуване на потребители, които зарязват велосипедите на неоткриваеми локации.

Ofo, например, планира да окуражи американските потребители „да постъпват правилно”, като дава отстъпки на хора, които съобщават за изоставени колела на неподходящи места, казва Грейс Лин, вицепрезидент на компанията в САЩ.

След недоволството в Мюнхен пък Obike посочват, че ще търсят решение на проблемите съвместно с властите.

„Компанията се опитва да се учи от грешките си”, казва Флориан Пол. „Наблюдаваме ситуацията много внимателно”, добавя шефът по велодвижение в града.