Разузнавателен дрон на американския боен флот бе свален от ирански ракети. Президентът Доналд Тръмп заяви, че е заповядал, а после отменил, ответна атака, като променил мнението си 10 минути преди планираните удари. Последователността на събитията дава представа как би започнал един военен конфликт. Това гласи коментар на Джонатан Маркъс от Би Би Си.

Ето какво пише още той по темата какво ще стане при война между САЩ и Иран:
 
Нека да предположим, че президентът не бе променил решението си. Какво щеше да стане? Първите американски удари щяха да бъдат ограничени, насочени към ирански ракетни силози или радари, свързани със или подобни на тези, които удариха американския безпилотен самолет. Те щяха да бъдат съпроводени с ясно дипломатическо предупреждение към Иран (изглежда такова е отправено в нощта на четвъртък), че това е само ограничена атака, единствено в отговор на загубата на безпилотния самолет.
 
Светът изтръпна: САЩ и Иран са на ръба на войната 

Президентът Тръмп предложи и маслинова клонка: според информации посланието, което било предадено чрез Оман, съдържало нова покана за преговори.
 
Да предположим, че американските удари се бяха състояли. Какво ще стане после? Следващият ход щеше да е на Иран. Твърди се, че иранците са отговорили снощи, че не проявяват интерес към преговори, като от своя страна също са отправили предупреждение: "Всяка атака срещу Иран ще има регионални и световни последици", заяви пред агенция Ройтерс неназовано официално лице.
 
Войната САЩ-Иран: Ето с какви оръжия ще се избият 

И така - докъде може да стигне подобен конфликт и как би изглеждал той? Много са променливите, които трябва да се вземат предвид, като е далеч по-лесно да се каже какво няма да се случи.
 
Администрацията на Тръмп може да е непреклонен враг на иранския режим, но няма да има масирано нападение по суша, за да бъде сменен режима. Това не е Ирак на Садам Хюсеин. Иран е далеч по-сложно предизвикателство - и във военен, и в политически аспект. Някои в Белия дом силно желаят смяна на режима. Те вероятно ще останат разочаровани. Така че зачеркнете голяма война по суша.
 
Всяка последваща иранска атака срещу американски кораби или самолети почти сигурно ще бъде посрещната с ескалация от американците. Иранските морски инсталации, въздушни бази и т. н. ще бъдат ударени със самолети и ракети, взели на прицел Революционната гвардия, чиято ръка изглежда е изиграла важна роля в последните морски събития.
 
Разбира се, Съединените щати могат да нанесат наказателни удари по военната инфраструктура на Иран. Но Иран също разполага със средства да отвърне на удара. Може да използва мини, поредица от атаки на малки кораби или подводници, за да създаде затруднения в операциите в натоварените води на отеснелия Персийски залив. Петролни танкери може да бъдат атакувани, което да принуди американците да предприемат мерки и за тяхното опазване.
 
Там,където САЩ имат изключително предимство, е в събирането на разузнавателна информация и в отличната осведоменост за положението. Но, както показа свалянето на толкова сложен и изключително скъп дрон, налице е същевременно и изключителна американска уязвимост. Достатъчно е Иран да реши да повреди или потопи няколко американски бойни кораба, за да стане цената на конфликта толкова висока, че Тръмп да се откаже да я плаща.
 
Всяка война ще се определя от такъв "асиметричен" аспект. Този термин предполага война на слабия срещу силния - две страни с много различни цели и много различни методи за успех. Ако война все пак избухне, САЩ ще се стремят да обсипят с удари въоръжените сили на Иран. Което вероятно ще стане по отработения начин: с първоначалното сваляне на въздушната защита на Иран и т. н.
 
Но иранците трябва само да нанесат достатъчно щети, за да обърнат американското обществено мнение срещу конфликта, за да го направят непредвидим и несигурен.
 
Ако бъде поставен под достатъчен натиск Иран би пожелал да разгърне конфликта още по-широко, като пришпори своите съюзници в Ирак, Сирия и навсякъде да атакуват американски цели. В краен случай може дори да опита да накара "Хизбола" (съвместно със собствените си сили в Сирия) да започне ракетни атаки срещу Израел. Целта би била да се покаже на Вашингтон, че това, което Тръмп би счел за краткотрайна наказателна кампания, всъщност рискува да подпали целия регион.
 
Но защо някоя от двете страни би си позволила да разпали война? В крайна сметка съвременните конфликти не се "печелят" по никой начините от обичайния смисъл. Американците би трябвало да са усвоили достатъчно добре този урок от Афганистан и Ирак. А Иран със сигурност не може да си мисли, че е способен да "бие" Съединените щати по никой смислен начин?
 
Само че реалността е такава, че някъде между наказателните атаки, от една страна, и мащабен конфликт, от друга, двете страни може да преценят, че са способни да постигнат стратегически успехи.
 
САЩ иска да сдържа Иран. Като разруши сериозно военните му възможности, особено тези на Революционната ислямска гвардия, ще постигне тази цел. Един тежък обрат за Техеран би могъл в крайна сметка да повлияе върху вътрешната политика в страната, макар че нежеланият резултат от една евентуална война би било консолидирането на подкрепата за сегашния режим.
 
Но Иран също може да преследва своя собствена версия на политика с висок залог на "промяна на режима". Преценявайки сегашната американска администрация като агресивна, но същевременно и нерешителна и без подкрепа от ключовите си западни съюзници. Като въвлече американците в скъпоструващ и труден за прогнозиране конфликт, иранското ръководство може да прецени, че си струва да понесе болката, стига да навреди на шансовете на президента Тръмп в следващите президентски избори.
 
Ирански прочит на американската политическа сцена би счел демократите като по-склонни да се върнат към някаква форма на ядрено споразумение и по-склонни да охлабят икономическите санкции.
 
Проблемът пред Техеран е, че времето не е на негова страна. Икономическият натиск от санкциите нанася тежки поражения. Иран разполага със сравнително малко силни карти, отвъд заплахата за хаос, и затова може би вижда ескалацията като път към излизане от кризата. А, от своя страна, президентът Тръмп, според собствените му туитове, уверява, че не бърза.
 
Да се надяваме целият този спор да остане само на хартия. Президентът Тръмп изглеждаше готов да нанесе ответен удар върху Иран след свалянето на дрона, но след това размисли. Мнозина се надяват, че именно този размисъл ще надделее в съзнанието на президента пре следващите дни.
 
Война с Иран всъщност ще е скъпа и непредвидима. Тя нито ще реши проблема с ядрената програма на Иран, нито с растящото влияние на Иран в региона.
 
Което бе косвен резултат от последната голяма война на Вашингтон в Средния Изток - разрушаването на режима на Садам Хюсеин в Ирак. 
 
Трябва да се помни, че конфликтите имат неочаквани и нежелани последици.

Източник: Канал 3