Близо три четвърти от световните лешници идват от Турция, а най-големият купувач е „Фереро”, производител на „Нутела”, шоколади и лешников крем. Но ядките се берат основно от мигранти, включително деца, които работят дълги часове за много ниско заплащане.

Не е за вярване как изглежда днес момчето на "Kinder" СНИМКИ

Какво прави „Фереро”, за да гарантира, че продуктите му не зависят от детския труд?. Това пише Тим Уоуъл от BBC News в свой анализ, цитиран от БГНЕС.

“Когато казвам „лешник”, в моето разбиране това означава нещастие: трудна работа, да бъдеш черноработник”, казва Мехмет Келекчи, докато дърпа на гърба си 35 кг чувал с прясно набрани ядки.

Около него, високо сред турската планина, семейство кюрдски мигранти се движат бавно сред лешниковите дървета. Бащата използва дървен кол, за да разклати клоните над главата си; съпругата и децата му се сгъват на две или клякат, докато стигнат надолу, за да наберат струпването на ядки в бледозелените им люспи, които падат на земята.

А двама от берачите, Мустафа и Мохамед, работят нелегално. Те са на възраст само 12 и 10 години, много под минималната работна възраст в Турция.

Това е типична сцена през август, когато реколтата се събира по черноморския бряг на Турция, откъдето произхождат 70% от световните лешникови доставки.

Официалният размер на заплатата, определен от местните власти, е 95 лири (£ 13; $ 16; 15 EUR) на ден. Работено на час, това е по-малко от официалната турска минимална нетна заплата от 2020 лири месечно за 40 или 45-часова седмица.

Но това семейство ще получава още по-малко – максимум 65 лири на ден, а вероятно и 50, след като плащат 10% комисионна на работодателя, за път и за разходи за живот.

Казим Яман, съсобственик на овощната градина, казва, че е против детския труд. „Те карат децата си да работят като машини. Те мислят:„ Колкото деца, толкова печалба? “

Яман твърди, че повечето други фермери го приемат – и че той няма друг избор, освен да плаща на децата, защото родителите им настояват да работят.

“Опитвам се да не ги карам да работят, но майката и бащата искат те да работят – и да им се плаща.”

Той добави: “Тази верига трябва да бъде прекъсната.”

Но как? Турция има около 400 000 семейни лешникови овощни градини. Повечето, като тези на Казим, са мънички, само няколко декара. Много производители, като него, не знаят до къде достигат ядките им.

В края на често сложната верига за доставки са известни турски и международни сладкарски марки, включително „Фереро” – италианската семейна фирма, която произвежда шоколади „Нутела”, Ferrero Rocher и Kinder.

„Фереро” купува около една трета от цялата реколта на Турция. Количеството „Нутела”, което се прави всяка година, тежи колкото Empire State Building, около 365 000 тона.

На своя уебсайт „Фереро”, който не отглежда и не продава само ядки, казва: „Проследяването е от съществено значение за гарантиране на стандартите за качество на производството и продуктите“.

Компанията има за цел да направи 100% проследяване на лешниците си до 2020 г. В момента, въпреки че според последния му доклад, който ще бъде публикуван скоро, е постигнала едва 39% проследимост.

Enginay Akcay със седалище в Орду, черноморски град, зависим от производството на лешници, е един от хилядите малки независими търговци на ядки. Земеделските производители доставят продукцията си в чували и той ги плаща според качеството – най-важно е тегловното съотношение на черупките към ядките – преди да се продаде на крекинг фабрики или директно на износители, включително „Фереро”.

“Това няма нищо общо с нас, детски труд. Контролът и мониторингът принадлежат на държавата и силите за сигурност.”

"Нутела" мами клиентите си! Вижте какъв шоколад ядем

Следваща верига са брокери като Осман Чакмак. Той купува от търговци и продава на „Фереро” и други износители и производители.

Той също така казва, че „Фереро” не го питат кои отделни фермери са отглеждали ядките, които продават.

“Купувам, продавам. В този момент е невъзможно да се наблюдават тоновете лешници”, казва той.

Що се отнася до „Фереро”, той добавя: “Ако нямат свои собствени проекти за оценка в земеделието, не е възможно да се знае от кой производител произхождат.”

Водещата програма за фермерски ценности на „Фереро”, стартирана в Турция през 2012 г., предлага безплатно обучение на производителите на лешници в по-ефективни техники за отглеждане, за да им помогне да увеличат доходите си – макар че остават свободни да продават своите ядки на когото пожелаят.

В една от моделните ферми, разработени от „Фереро”, фирменият агроном Гохан Арикоглу показва как – с по-добра резитба, напояване и борба с вредителите – лешниковото дърво може да произведе много повече ядки.

Работейки отчасти с НПО и други агенции, „Фереро” също обучава производители, работници във ферми, трудови посредници, търговци, брокери и други в общността, като например селски лидери, за да бъде наясно как секторът може да стане по-устойчив.

Това включва обучение за правата на работниците, по-специално за избягване на детския труд. Компанията полага усилия да включва жени, включително жени фермери, в своите програми за обучение.

От „Фереро” твърдят, че програмата досега е достигнала до над 42 000 фермери.

И така, колко сигурна може да бъде компанията, че лешниците й не се берат от деца?

В рядко интервю един от ръководителите на компанията, Бамси Акин, генерален мениджър на Ferrero Hazelnut Company в Турция, казва: „Ако идентифицираме продукт, който е произведен с неетични практики, няма да го докоснем.

Ние изпълняваме своята роля за подобрение на социалните практики с обучения… Но дали системата е напълно чиста? Мисля, че никой не може да каже това в този момент. “

На пътя към овощната си градина с изглед към Черно море фермерът Казим Яман наблюдава как 12-годишният Мустафа изпразва поредния тежък чувал с ядки.

Той казва със съжаление: „Онзи ден видях, че бащата сложи чувал, много тежък чувал, върху раменете на детето. Казах:„ Какво правиш? “ И той каза: „Нека свикне“.

Яман казва, че „Фереро” са го поканили да участва в програмата му за ценности в земеделието, но той отказал. Подобно на много други производители, той принадлежи към по-старо поколение – той е над 60-те си години – това е недоверие към промените.

Той казва: “Веригата не може да бъде прекъсната с усилията на един или двама души, но след време може би ще се спре.”

Междувременно друго семейство на кюрдски берачи се премества в малката дървена барака без ток, която ще бъде дом на шестима души – майка, пораснал син, две пораснали дъщери и две по-малки деца – за следващия месец.

Питам майката, Айсе, колко често яде шоколад с лешници.

“Аз лично не го харесвам.”, отговаря тя през смях. “Страданието и мизерията, която преживявам покрай този продукт ме кара да не искам да го виждам.”