Кратко и прочувствено, това ни кара да се замислим. В следващите редове ще видите едно сърцераздирателно писмо от едно внуче към неговата обичана баба, пише Obekti.bg, позовавайки се на deti.mail.

"Баба е жена, която вече няма собствени деца, но се радва безкрайно на момчетата и момиченцата. Тя е стара, движи се бавно, но продължава да ни идва на гости. А колко е хубаво да излезем с нея на разходка - вероятно тя има много пари, защото никога не ми отказва, когато я помоля да се кача на някоя от въртележките в парка.

Баба се движи бавно и често спира, за да зазяпа в различни неща, били те купчина листа или някоя кацнала пеперуда. Баба никога не ми казва "Хайде, бързо!"

Баба носи очила и може да извади собствените си зъби.

Тя не трябва да е супер умна, а просто да знае достатъчно, за да отговори на важни детски въпроси като това защо кучето преследва котката. Баба ни чете приказки преди сън, никога не пропуска и параграф и не се сърди, ако трябва да чете една и съща история два пъти.

Всеки трябва да обича и цени своята баба, защото тя е единствената от възрастните, която намира време за деца".