Свирепа спекула с цените на хляба, пише „Телеграф“. Вместо един самун да поскъпне с 20%, колкото беше ставката на данък добавена стойност (ДДС), масово на етикетите стоят числа, които показват поскъпване до 30 процента и нагоре.

Тестване

„Точно преди Нова година купих от масовия бял хляб от 700 г за 1,60 лв. Днес платих за същия самун 2,20 лв.“, даде пример Борислав Петков, зърнопроизводител и депутат. 

Ако връщането на ДДС е причината за поскъпването, то следва този хляб да струва 1,92 лв., а не 2,20 лв, което е близо с 30% отгоре. Според Борислав Петков в момента се използва ситуацията на липса на бюджет, смяна на данъците, за да се тества населението какви цени нагоре може да поеме.

От анализа, който направи, стана ясно, че хлебопроизводителите нямат основание да завишават цените на насъщния предвид факта, че пшеницата и на световните борси, и в България поевтиня.

„Абсурдно е оправданието, че се ползват брашна от миналата година, когато са били по-скъпи. България няма такива складове да съхранява повече от 1 година брашно. За няколко месеца може, но за повече от година е немислимо. И ако някоя фирма се е запасила с такова количество суровина, означава, че е в нарушение. Хлябът, който се пече в момента, е от реколта 2024 г.“, категоричен е Петков.

Некрасиво

„Никого не искам да съдя, нито да защитавам, но отстрани някак си некрасиво изглежда, защото пшеницата драстично падна, а тя е основната суровина в хляба. И ако през 2022 г. 1 кг зърно се продаваше за 55 ст., то тази година особено в Западна България килото пшеница вече върви на 37 ст.“, коментира Илия Проданов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ).

Цени

В столицата масовият хляб вече тръгва от 2,30 лв.,  като на някои места минава и 3 лв. в зависимост от грамажа. В Бургас поскъпването е с близо 30%. От Сдружението на хлебопроизводителите в града твърдят, че увеличението на масовия хляб е само 15 процента, или с 20 ст., но сметките показват друго. Цената е скочила с около 40 ст. в кварталните магазини. Според тях драстичното повишаване се дължи не само на връщането на данъчната ставка, но и заради поскъпването на тока, водата, брашното и минималната работна заплата.

На цена от 1,80-1,90 лв. хлябът се продава само в големите хипермаркети. В малките магазини белият хляб преди Нова година беше 1,60 лв., а сега вече е с цена 2 лева за 600 грама. От бранша прогнозират, че цената на насъщния ще продължи да расте още заради повишението на тока и водата.

Във Варна в зависимост от производителя цената на типовия е минимум 1,75 лв. Най-евтиният -  „Добруджа“, е 1,59 лв. за 650 грама, но „България“ вече е над 2 лева. Пълнозърнестият е поне 2,40 лв., а цената на специалните хлябове надхвърля 3 лв.

Седмица след връщането на ДДС прави впечатление, че на много места във Варна и Стара Загора насъщният изчезна. В същото време в чуждите вериги хипермаркети в морската столица  хляб не липсва и все още се продава на цени отпреди 1 януари.

С 30-40 ст. е поскъпнал хлябът в Русе, като на повечето места най-масовият от 650 г вече е около 2 лв., а в един от магазините бял пшеничен от 500 г се намира и за 1,49 лв. и от 650 г за 1,69 лв.

В Стара Загора разликата в цената е от 30 до 50 ст. Най-купуваният - „Добруджа“, от 650 г е между 1,69 и 1,99 лв.

Себестойност

Според Илия Проданов решението за цените на насъщния е не толкова икономически въпрос, колкото политически, а професионалисти трябва да направят задълбочен анализ за разходите, енергия, фонд работна ръка, суровини и др.

Борислав Петков разкри, че до този момент от браншовата организация на хлебарите не са дали изчисления колко точно им излиза себестойността при производството на един хляб. Той обясни, че за един кг самун е нужна 1100 г пшеница. Нека пекарите излязат и дадат разбивка колко брашно, на какви цени, вода, ток, енергия, разходи за труд и др. влагат в хляба до портала на фабриката. „Тогава може да се мисли дали ДДС трябва отново да се върне като нулева ставка“, изтъкна той. Според него играта с диференцирана ставка ДДС цели единствено социален ефект. И ако от това печалбата е за търговците и бизнеса, се обезсмисля. Той даде пример и с намалената ставка на 9% ДДС на ресторантьорите заради ковид падндемията. „През 2022 г. една шопска салата струваше 8-9 лв., сега, когато ставката падна на 9%, салатата минава 15 лв. И какъв е социалният ефект в този случай, зададе риторичен въпрос Борислав Петков.

Пенсионерка: Ще правя сухари

„За един работещ човек тези 30-40 ст. може да са нищо, но за пенсионерите не е така. Затова, като имам повечко хляб, ще си правя сухари. Вярно е, че след 1 юли пенсиите ни ще се актуализират, но не поскъпва само хлябът, а и не можеш да сложиш само хляб на масата. И водата в Русе е една от най-скъпите в страната. Политиците ни трябва така да направят, че и тези, дето произвеждат хляба, и хората от народа да са добре“, сподели пред „Телеграф“ пенсионерката Митка Василева. Във Варна пък хората пресмятат, че поскъпването на хляба ще утежни семейния бюджет между 15 и 25 лева за месец.

Баничките скочиха през лятото

Баничките и останалите закуски запазват цените си от края на миналата година на повечето места в София и Варна. В столицата обясниха, че няма да пипат цените заради брашното, което е по-евтино. Проверката е в малки пекарни в различни лъчове на метрото в София и центъра на Варна. Припомняме, че някои от баничарниците вдигнаха цените си още през лятото, така че любимата българска закуска се движи около 3 лв. В морската столица баницата и милинките вървят по 2,20-2,30 ст. за брой. В Благоевград обаче баничките поскъпнаха с 10%, а хлябът с 20-30%.

Бизнесменът Димитър Бакалов от Благоевград обясни: „В България всеки се спасява сам. Някога държавата покриваше част от  разходите. Сега държава няма. Цените са полудели, всичко върви нагоре. И моята прогноза е, че тази тенденция ще продължи. Очакват ни още увеличения“, каза той.