В страхотни конвулсии изтръпна Южна България през 1928 г. по време на едно от най-големите земетресения от няколко века насам. Стихията срина 73 280 сгради, уби 109 души и рани над 1000.

Много повече щяха да са жертвите, ако не беше се намесил Петър Дънов. „Земетресението, което стана в Пловдив на 18 април, беше определено да стане среднощ, но това, което можехме да направим ние, беше да го ускорим, за да се избягнат по-големите нещастия“, пише Учителя в книгата си „За съдба дойдох“.

Водачът на Бялото братство влиза във връзка с тайни сили и измолва бедствието да удари надвечер. Така хиляди спящи са спасени от труса, пише "Труд".

„На 14-й април, Велика събота, в 11 часа преди пладне, когато четях прав в кабинета си, зави ми се свят. За да не падна, подпрях се с ръце у масата“, разказва съвременникът Петър Пешев. Той среща земетресението в София, където е сравнително слабо. В Пловдив обаче пада мазилката на много сгради, на други зейват пукнатини. В Чирпан люлеенето е катастрофално. Силата му стига 10 степен по 12-степенната скала на Меркали. Убити са 24 души, 70-80 са ранените.

На 18 април към 9 и 30 вечерта земята е разклатена отново. Камбаните на храма „Св. Александър Невски“ започват да бият сами. Столичани и този път се отървават само с уплаха, но в Пловдив трусът отново е от 10 степен, а в някои околни села е с едно деление по-силен.

Зловещо бучене минава през Града на тепетата. Къщи пращят и за секунди стават на прах. Електричеството угасва. Лумват пожари, миризма на сяра изпълва въздуха. „Това е вулкан, изгинахме!“, кръстят се хората, ужасени да не ги застигне съдбата на Помпей.

Димитър Модинков е беден литератор, чиято къщурка стихията изравнява със земята. Със свещв ръка Модинков тръгва из разорения град да честити избавлението на оцелелите и да помага с каквото може.

Директорът на Кредитната банка е оставил отворена чешма. „Ще стане наводнение!“, скубе си косите банкерът. Модинков хладнокръвно влиза в сградата и завърта крана. Редакторът на местния вестник „Борба“ е забравил газова лампа в дома си. „Ще стане пожар!“, тюхка се журналистът.

Модинков изнася лампата заедно с дрехи, одеяла и две кресла. „Аман, господин Модинков, бяхме с жената на кинематограф, едва се спасихме. Децата останаха у дома при бабата. Къщата е стара, може да са пострадали“, изповядва се друг. Пловдивският Диоген проверява и донася, че децата са живи и здрави.

Когато земята се успокоява и градът започва да лекува раните си, Димитър Модинков иска да погаси една от многобройните си полици. Обръща се за заем към банкера, комуто е помогнал. „Преустановили сме подобни сметки!“, срязва го онзи.

Земетресението е най-страшно за хората, които нямат възможност да избягат навън. На 14 април осъдените на смърт в Централния затвор преживяват кошмар. „Станал прав и разкрачен, се задържах да не падна – досущтака, както едно време съм правел върху капитанския си мост на парахода, когато има буря“, спомня си бившият моряк Антон Прудкин, на чийто плещи лежи смъртно наказание.

Когато сградата започва да се клати, тъмничарите зарязват службата и хукват на двора. Обикновените пандизчии също са пуснати. В килиите остават само опасните смъртници. „Те, всички, без изключение, почнаха да викат колкото им глас държи, удряйки с оковите си по килийните врати, обковани с дебели ламарини“, разказва Прудкин. След като трусът утихва, двама смъртници получават нервни кризи. Трогателен е фактът, че затворниците заедно с войниците отделят от дажбите си, за да помогнат на пострадалите райони.

На 25 април нов трус разклаща Старозагорско и Хасковско. Макар и по-слабо, люлеенето продължава и през следващите месеци на 1928 г. Името на България гърми из целия свят. Кореспондент на парижкия вестник „Тан“ описва пораженията в Пловдив:

„На един от големите тютюневи складове горният етаж е буквално откъснат и хвърлен на улицата, която е задръстил до половината. По-нататък, отляво, Военният клуб изглежда незасегнат. Но като заобиколихме фасадата, открихме на мястото на лявото крило, наскоро построено, непроходима грамада от тухли, бетон, мазилка, камъни. Полковник с висока длъжност, на когото бюрото сега е на открито, на чист въздух, ни разказа, че едвам е успял да скокне от леглото си и да избяга навън.“

Родната къща на Яворов обаче оцелява. На фона на общата катастрофа паянтовата постройка в Чирпан героично преживява стихията.

Земетресението прави какви ли не чудесии. Някои кладенци пресъхват, в други водата се вдига. Лечебният Меричлерски извор секва, от крановете излиза само задушлив газ. Край Клисура, Карловско, бликва сярна вода. При пловдивското село Чешнигирово пък се появява цяло езеро.

От разкъсаните земни недра тръгват потоци, избухват водни и пясъчни гейзери. Очевидци твърдят, че в Кричим покрай Стара река се появили фонтани от небесносин пясък.

От друга страна, на 8 април 1928 г. в големия всекидневник „Зора“ се появява прелюбопитно съобщение: „Сеньор Бенданди, италианският специалист по земетресенията, предсказва в италианските вестници едно скорошно земетресение в Южна Европа. При това той припомня, че неговите по-раншни предсказания от този характер са се сбъдвали.“

Италианецът сочи, че трусовете ще започнат на 9 и 10 април, тоест сбъркал е само с 4 дена. Възможно ли е и българинът Дънов да е знаел за бедствието? „Ние сме за истината, според която Земята е велик организъм, в който живее една възвишена разумна душа, със съзнание, каквото има и човекът“, пише белият пророк.

Според тълкуватели на дъновизма Учителя е приел сигнали от земните недра и от Слънцето, което Бялото братство обожествява. Сеизмолозите пък отбелязват, че земетръсите в известна степен са зависими от слънчевите петна. Движението на земната магма се влияе от небесните тела, както приливите и отливите от Луната, предполагат те.

Петър Дънов неслучайно се е обърнал към Слънцето. Каква точно магия е направил, за да ускори земетресението и да спаси хиляди, остава тайна. Това е само едно от многобройните чудеса на Учителя.