Никоя улица не носи неговото име и няма издигната в негова чест статуя, но Фидел Кастро не искаше, нито се нуждаеше от подобен вид признание, пише вестник The Guardian, цитиран от "Фокус".
Историците ще обсъждат наследството на Кастро през следващите десетилетия, но неговите революционни постижения и провали са видни в днешна Куба, която въпреки реформите от последните години, все още носи следата от половинвековното управление на Кастро. 

Той превърна Карибския остров в една икономическа, политическа и социална лаборатория, която едновременно интригуваше, плашеше и вдъхновяваше света. „Когато Фидел взе властта през 1959 г. само някои предвидиха, че той ще може толкова цялостно да трансформира кубинското общество, да преобърне приоритетите на САЩ в Латинска Америка и да си създаде последователи по целия свят“, заяви анализатор от Междуамериканския диалог Дан Ериксън.
Най-очевидният недостатък на неговото наследство е материалният дефицит.

За обикновените кубинци нещата или не достигат: като транспорта, жилищата и храната, или са невъзможно скъпи: като сапуна, книгите и дрехите. Тези проблеми остават и след като Кастро предаде властта на своя брат Раул Кастро през 2008 г. Въпреки обръщането към САЩ и подкрепата за малкия бизнес оттогава, държавата все още контролира по-голямата част от икономиката и плаща средна месечна заплата по-малко от 15 паунда. Това е принудило много от кубинците да се борят за допълнителни приходи, включително чрез проституция и корупция по ниските етажи на властта.