За четвърти път в рамките на три месеца администрацията на президента Радев хвърля властта в юридическа криза. Дори да сметнем, че първият път е било от неопитност, второто е било случайност, а третото е било просто грешка, при четвъртия път вече не можем да си затворим очите – в кабинета на Румен Радев има хора с притеснителна юридическа некомпетентност, несъответстваща на позицията им около президента, пише в. Труд.
Законът за концесиите – с баданарката

Първият юридически гаф на администрацията на Радев беше ветото върху целия Закон за концесиите. Безспорно повечето коментиращи темата бяха съгласни, че в предложения и приетия законопроект има кусури и несъвършенства. Но също така Законът за концесиите е функция на приета европейска директива, като де факто копира на 80% приетия в Брюксел текст. България вече е закъсняла критично с транспонирането на европейската директива и още преди ветото бяхме с единия крак в наказателна процедура.

Правилният ход на Румен Радев беше да наложи частично вето – тоест да върне части от закона, които да бъдат променени бързо след влизане на новия парламент и законът да бъде приет. За съжаление Радев беше подлъган от своята администрация да наложи цялостно вето. Това означава да се започне целият дълъг законотворчески процес наново и да влезем в наказателна процедура.

Пирин – „зелен“ под прикритие

Вторият юридически гаф на администрацията на президента дойде при манипулативния скандал с плана за управление на парк „Пирин“. Към средата на предизборната кампания във всички основни партийни централи се знаеше, че хора на Зелените са митарствали в МОСВ и търсят повод за протест срещу Банско. Откриха го в чисто формална процедура, превърната във фалшива новина от медийния кръг „Капитал“, че Пирин се застроявал и унищожавал. Поводът беше абсолютно редовно рутинно решение на МОСВ, че планът за управление на парка не се нуждае от външна екооценка, тъй като вече има вътрешна такава, а в него няма конкретно инвестиционно предложение, което да бъде оценявано.

При първите медийни атаки МОСВ и премиерът Герджиков правилно посочиха, че на такъв вид план никога не се прави външна екооценка, тъй като (1) законът не я изисква, (2) няма какво да се оценява и (3) дори няма как да се направи самото задание. Тук трябва да отбележим, че проф. Герджиков е безспорно един от най-добрите български юристи и когато той коментира закон, много рядко дори професори по право си позволяват да заемат противоположна позиция.

Пред абсолютно фалшивите претенции на събрала се тълпа от стотина души, измежду които кандидат-депутати на Зелените, администрацията на Румен Радев го подлъга да упражни натиск чрез фейсбук върху министъра на околната среда и водите и решението да бъде преразгледано. Министърът издаде редица нови заповеди със спорна юридическа стойност и забърка юридически кошмар, от който ще се излиза поне една година – а вероятно и след намеса на прокуратурата.

В крайна сметка се оказа, че шефът на кабинета Иво Христов е близък с кандидат-депутати от Зелените и е участвал в техни проекти.

Постановление 208 – на всяка манджа мерудия

Преди броени дни, отново под натиск от администрацията на президента, кабинетът отмени Постановление 208 за интегриране на бежанци. Постановлението по самата си същност е безобидно, тъй като не задължава, а предоставя възможност на български общини да интегрират за своя сметка вече получили законен бежански статут лица. За две години тази възможност е била използвана едва три пъти. Постановлението обаче беше силно политизирано в предизборната кампания от БСП и „Обединени патриоти“.

Явно администрацията на Радев е успяла да го убеди, че с такъв ход той ще си направи политически PR, изпреварвайки встъпването на новия кабинет с министри на патриотите, които биха го отменили и заместили с ново постановление. За съжаление юридическото изпълнение отново създаде криза – без предварително подготвен текст и добре функциониращ нов кабинет се оказа, че Постановление 208 може да бъде лесно отменено, но не и бързо заменено. Това създава опасността Европейската комисия да отвори наказателна процедура срещу България и да се пристъпи директно към спиране на еврофондове.

Законът за избирателните права – шушу-мушу

През последните няколко дни се разрази нова политическа и юридическа буря, чийто корен се оказа отново администрацията на президента.

Министърът на правосъдието Мария Павлова предложи проект на Закон за допълнение на Закона за българското гражданство с промени в Изборния кодекс в частта „Заключителни разпоредби“, които въвеждат изисквания за уседналост и де факто ограничават избирателните права на българите в чужбина.

Законопроектът беше атакуван от почти всички основни политически партии, като бъдещият правосъден министър Екатерина Захариева посочи, че не е работа на служебно правителство да прави предложения за драстични промени в изборното законодателство. Мнозина експерти по право повдигнаха и въпроса, че предложенията вероятно нарушават конституцията и преди да се пишат такива неща, трябва най-малкото да се направи неформално допитване до Конституционния съд или неговите настоящи или бивши членове.

Правителството се паникьоса и министърът на правосъдието Мария Павлова изтегли законопроекта, като уволни директора на дирекция „Съвет по законодателство“ Любомир Талев, тъй като бил написал промените, без да ги покаже на министъра, вероятно с цел саботаж на кабинета.

Самият Любомир Талев е един от основните кадри на Министерството на правосъдието и двигател на изготвянето на редица текстове от правосъдната реформа във втория кабинет „Борисов“. Талев публично разкри в медиите, че законопроектът е написан от администрацията на президента и е силово наложен на Министерството на правосъдието, а неговата дирекция го е съгласувала с министъра и заместник-министъра, като той лично е показал текста на политическото ръководство.

Време е някой да поеме отговорността

Президентът Румен Радев няма опит в политиката, но като военен добре знае, че за грешките трябва да се носи ясна отговорност.

Очевидно е, че неговият кабинет допусна критични юридически грешки, които носят рискове, като нарушаване на конституцията, спиране на европейските фондове, разваляне на външнополитически отношения, принуждаване на държавни служители да нарушават закони и др. Със сигурност подобни грешки биха били силно редуцирани при различно ниво на компетентност на шефа на кабинета на президента – г-н Иво Христов. Имайки предвид, че той не зае публична позиция при нито един казус, за да оправдае юридически неадекватните действия на президентската администрация, то явно той не признава грешките и съответно трябва да поеме отговорността за тях.

Всъщност анализираните дотук събития в президентството недвусмислено показват, че някой там хапва банани и хвърля корите около президента Радев.

Очевидно кабинетът се нуждае от почистване.