Всичко започва с мирен поход и завършва със символичното убийство на 12-годишния Хeктор Питърсън и десетки други млади студенти, застреляни от полицията. Революцията в Советo е шокиращ ден, който изпраща вълни от отвращение по целия свят.  В продължение на години, 16 юни символизира съпротивата срещу бруталността на политиката на апартейда. Днес той е определен за Ден на младежта - когато южноафриканците зачитат младите хора и обръщат внимание на техните потребности.

Денят на африканското дете се отбелязва от 1991 г. по инициатива на Организацията за африканско единство и ЮНЕСКО и чества годишнината от демонстрацията през 1976 на ученици в Йоханесбург. Около 10 000 деца излизат на бунт срещу правителствения план за въвеждането на африкаанс като основен език в училищата. Демонстрациите започнали в Совето, предградие на Йоханесбург, завършват трагично. Полицията използва огнестрелно оръжие и убива близо 600 души, сред които над 100 младежи, най-известният от които е Хектор Питърсън.

Хектор Питърсън е роден през 1963 г. Той става емблематичен образ на въстанието в Совето през 1976 г., когато по целия свят е публикувана направена от Сам Нзима фотография на умиращото момче, носено на ръце от 18-годишния Мбуиса Макхубона.
 

Всъщност първото дете, което е застреляно в онзи съдбоносен ден, е момче на име Хейстингс Ндлоу, но тъй като не е фотографирано, името му не става известно веднага. Законите тогава ни забраняваха да правим снимки на полицията, така че аз бях наясно, че рискувам живота си, коментира Сам Нзима пред сп. Time 40 години години по-късно. Знаех, че полицията ще конкфискува камерата, затова извадих филма и го прибрах в чорапа си. 

Редакторът на World Newspaper се страхуваше да изпозлва снимката, защото според него, тя щеше да доведе до гражданска война, но в крайна сметка реши, че каквото и да става, снимката трябва да види бял свят. Сестрата на Хектор, която се вижда на известната снимка, коментира пред сп. Time: Ние не знаехме какво представлява апартейда, защото растяхме в Совето. Там нямаше къде да се видят бели хора, освен ако не са полицаи и надзиратели. В деня на демонстрациите бяхме толкова развълнувани, чувствахме се свободни. За нас това беше мирен марш с песни и скандиране.

Според Сам Нзима именно песента N'Kosi Sikeleli, която пеели, провокирала полицията да изпозлва сълзотворен газ, защото тогава тя била забранена. Днес песента е национален химн. Хектор и Хейстингс Ндлоу са погребани в Гробището Авалон, Совето. В памет на загиналото момче има музей, пред който се издига като мемориал огромен камък, символизиращ силата на съпротивата срещу расисткия режим. В музея може да се видят снимки на убитото момче, както и много информация за апартейда. От 2010 г. сестрата на Хектор Антоанета работи в музея като екскурзовод.



Събитията от този ден карат останалата част от света да се събуди за случващото се в Южна Африка. На 16 юни всяка година се събират правителства, неправителствени организации, международни организации и други заинтересовани страни, за да обсъдят предизвикателствата, пред които е изправена пълната реализация на правата на децата в Африка, както и възможностите за осигуряването на благоприятно, качествено, безплатно и задължително образование. В Африка огромен процент от подрастващите нямат достъп и финансова възможност да станат ученици.