2008 г.
2018 г.
През 2008 г. символът на Бургас - Мостът все още не бе ремонтиран, като долната платформа бе в стария си вид – бетонна плоча, която, проядена от морските вълни, имаше неравна и на места дори остра настилка, способна да пореже нечий бос крак.Стълбите все още бяха старите ръждиви конструкции, които създаваха у малките деца впечатление, че изкачвайки ги, могат да паднат.
Предположение, което не бе далеч от истината, тъй като многократно се е случвало там да се заклещва нечий крак. А като стана въпрос за това – помните ли страничното осветление, което на практика не съществуваше, а на негово място имаше опасни ями пълни със стъкла? Да, така изглеждаше символът на Бургас само преди 10 години.
Котвата със стълбището, което свързва на пряко Морската градина и Моста пък все още се строеше, като към януари 2008 г., тя все още не е била свързана с крайбрежната алея напълно.
2008 г.
2018 г.
Идва ред на Морска гара. Кой можеше да си представи преди 10 години, че това място ще стане любимо за бургазлии и туристи? Яхтеното пристанище съществуваше, да. В какъв вид е съвсем друг въпрос.
Нямаше помен от каквато и да е инфраструктура, а днешният вход бе (полу)затворен. Кой не си спомня рисковото пътуване по буните, само и само да се добере до фара в края на кея?
Бургаското пристанище бе избрано за снимки на мафиотския филм "Под прикритие" именно заради страховития си вид. Днес това са само спомени, има свободен достъп, а ежедневно от там тръгват корабчетата за о-в Св.Анастасия, а и не само.
През 2008 г. островът бе дестинация само за смелите плувци и хора на морето. До стария затвор на Бургас се стигаше единствено и само с частни лодки или с... плуване.
2008 г.
2018 г.
Летище Бургас, което се намира край кв. Сарафово, също е претърпяло сериозни подобрения за последното десетилетие. Видно от снимките аеропортът не е имал функционална и естетически изградена инфраструктура за пътникопоток през 2008 г. Настилката на самата писта изглежда износена. Само 10 години по-късно всичко в района е променено и то за по-добре. И от птичи поглед личи, че новата сграда придава един значително по-модерен облик на аеропорта, а с него и на самия кв. Сарафово.
2008 г.
2018 г.
Сериозна промяна има и в самия център на Бургас. За 10 години той е преобразен. Е да, дупката на пл. „Тройката“ все още си е дупка, но промяната е сериозна. Помните ли как изглеждаше старата ул. „Александровска“? Асфалтът, който през летните месеци буквално се разтапяше под краката на бургазлии, плочките от 2 цвята, които малко или много се превръщаха в ледени пързалки в зимните месеци.
Паркингът на пл. „Св.св. Кирил и Методий“, изграден върху старите павета. Разбитият двор на училището със същото име, който немалко пъти е ставал причина за сериозни наранявания сред децата.
Днес, само десетилетие по-късно, всичко това е далечно минало. Пл. „Тройката“ е напълно обновен и въпреки че все пак си има своите недостатъци, вида му вече е значително по-модерен. От стария двор на училището няма помен – днес той е със специална настилка, която предотвратява наранявания, а паркингът пред самото училище вече е под земята – за пръв път от близо 30 години, за пл. „Св.св. Кирил и Методий“ може да се говори наистина като за площад.
2008 г.
Несъмнено най-сериозна метаморфоза е преживял най-големият бургаски комплекс – „Меден рудник“. Битакът днес е лош спомен с привкус на цигания. Той вече не съществува, а на негово място се простира най-новият бургаски булевард – „Ал.Г. Коджакафалията“, който играе ключова роля за облекчаването на трафика в ж.к. „Меден рудник“.
Само допреди 10 години там нямаше нищо повече от поляни, черен път, кал и мизерия. На практика бе възможно съвсем спокойно да се твърди, че в комплекса – между новата и старата част (селото), се е образваула една изцяло нова линия, която буквално „изникна“ в последните 10 години от нищото. През 2008 г. прави впечатление и че строежът на небезизвестния небостъргач изглежда все още не е започнал или е в начален стадии.
Каквото и да се каже за Бургас е факт, че за последните 10 години, градът се разрасна много и придоби по-европейски вид. Не всичко е изрядно и има значителни проблеми, които предстои все още да бъдат разрешени, но не може да се отрече, че все пак нещо (и то никак не малко) се прави.
