12 млади мъже сядат около красиво подредена маса с бели салфетки и сребърни съдове. Костюмите им са спретнати, а вратовръзките перфектни, докато те деликатно поднасят към устата си вкусната храна, всяка от която съдържа формалдехид и бензоат. Някои храни са покрити с боракс. Тези мъже са наречени „Poison squad” и в продължение на 5 години, започвайки от 1902, ядат храна, приготвена в кухня, ръководена от правителството и в която се съдържат често срещани, но не достатъчно изследвани консерванти.

Благодарение на тяхното съществуване, по-късно е създадена Агенцията за храните и лекарствата в Америка. Това, че здрави млади мъже с готовност ядат храна с отрова, им спечелва репутация на герои. Днес подобно нещо би ни се сторило немислимо, но Харви Уайли – главният химик, който ръководи експеримента, виждал нуждата от предприемането на подобни драстични мерки. От 1800-те години обществото се хранело с опасна храна, чиито съставки не били регулирани по никакъв начин – бирата била смесена със стрихнин, в хляба понякога имало тебешир, а производителите на мед продавали глюкоза, представяйки я като чист мед.
 


По онова време хранителните продукти, които се произвеждали в заводите, съдържали консерванти, които не били посочени на етикета. Уайли се питал дали всички тези нови химикали, включително боракс, салицилова киселина и формалдехид, не са прекалено опасни за хората. Членовете на „Poison squad” били образовани, имали добри професии или били студенти в медицинския колеж. Уайли не се опитал да прикрие по никакъв начин факта, че съгласилите се да участват в експеримента рискуват живота си. Използвайки отпуснатите му от правителството 5000 долара, той закупил храна, наел готвач и повикал 12-те участника. Всеки от мъжете бил внимателно прегледан – изследвали се теглото му, телесната температура и пулса – преди и след всяко хранене. Освен това, се вземали проби от кръвта и урината им. В експеримента участието на жени било строго забранено.


Докато групата мъже ядяли храни, пълни с консерванти, обществото се влюбило в смелостта и подкрепяло каузата им. Журналистите непрестанно пишели за „младите мъже с перфектна физика и в добро здраве“. Изведнъж хората започнали да се притесняват за безопасността на това, с което се хранели. В едно свое изказване, Уайли споделя, че експериментът „никога не е стигал до крайности“, но с течение на времето отровата започвала да си казва думата. До 1903 година мъжете вече поглъщали огромни количества боракс – най-често употребяваната съставка в храните. През месец май мъжете от „Poison squad” отказали да поемат повече боракс през лятото, защото горещината им създавала огромен дискомфорт.

Уайли решава да направи малък компромис и 7 от мъжете се съгласяват да продължат да ядат храна с боракс до юни, ако експериментът бъде приключен по-рано. След като приключва, Уайли потвърждава, че бораксът причинява стомашни болки, загуба на апетит и главоболие, както и „неспособност за вършене на каквато и да е работа“. Въпреки това, Уайли не изпитва трудности в набирането на нови мъже, които да започнат нов експеримент – този път със салицилова киселина. По време на него обаче, той бил принуден да забави темпото и да оставя участниците да се възстановяват.

До края на съществуването на „Poison squad” през 1907 година, онези, които не се отказали от експеримента, се приближавали „бавно към смъртта“. Формалдехидът, който често се използвал в млечните продукти, натоварвал бъбреците и много скоро участниците се разболявали. Бензоатът причинил нездравословна загуба на тегло и увреждане на кръвоносните съдове. След смъртта на един от членовете на групата, който умира от туберкулоза, вероятно причинена вследствие отслабване на имунната му система, семейството на загиналия заплашило Уайли със съд. В крайна сметка, след 5 години тестове, той решава, че е събрал достатъчно доказателства за това, че тези консерванти вредят на хората. След няколко години, благодарение на съществуването на експеримента, е създадена Агенцията за храните и лекарствата.

Източник: iskamdaznam.com