Международният отзвук около убийството на русенката Виктория Маринова и опитът да се внуши, че тя е станала жертва на работата си като разследващ журналист, какъвто никога не е била, показа, че българските власти имат нов системен проблем в хибридната война, която водят срещу тях олигархични кръгове с проблеми с правосъдието, начело с укриващия се в Белград фараон Цветан Василев и приватизатора Иво Прокопиев. И ако опетняването на името на България през октомври 2018 г. бе своеобразна тренировка на новата тактика, то при лансирането на “фалшивите новини” за силно преувеличената “българска връзка” между отравянето с “Новичок” на Сергей и Юлия Скрипал и странния инцидент от пролетта на 2015 г. с оръжейния спекулант и някогашен трафикант на каптагон Емилиян Гебрев, ставаме свидетели на мащабно разгръщане на пропагандните възможности на заинтересуваните кръгове.

От години създадените от Цветан Василев и Иво Прокопиев два конгломерата от медии неспирно сееха пропаганда, основно в две посоки – опити за оневиняването им за извършените закононарушения и системен натиск или дори изнудване на държавните органи, за защита на корпоративни и лобистки интереси, както и запазване на схемите за финансиране, без които съществуването на олигархичните кръгове би било невъзможно. Опитите за манипулации и откровени лъжи очевидно не успяха да подменят истината и огромната част от обществото не позволи да бъде излъгана, съответно институциите успяха да изградят имунитет срещу рекета. Това наложи спешно олигархията да търси начин за изнасяне на “фалшивите новини” отвъд границите на България, а именно – прокарването им през англоезични издания, което пък да постави институциите у нас в неизгодното положение и да се налага да разясняват реалната ситуация на съответните партньори, било то от Европейската комисия, НАТО, съответните посланици или дори на чуждите специални служби. На това станахме свидетели покрай жестокото убийство на 30-годишната жена в Русе в края на миналата година, както и сега покрай намесването на името на България в атаката срещу семейство Скрипал и около валутните преводи от продажбата на петрол от Венецуела. В крайна сметка това обяснява и защо дори чуждестранни медии, част от които несъмнено с авторитет и признание, напоследък се оказват подведени и стават неволни проводници на “фалшиви новини” за България.

Разбира се, това не би било възможно, ако в процеса не участваха наети или работещи за Цветан Василев и Иво Прокопиев инфлуенсъри, в което олигархичното задкулисие целенасочено и от години инвестира солидни финансови средства. Достатъчно е да си припомним, че с цената на десетки милиони долара, източени от фалиралата КТБ, Цветан Василев направи най-големият афилиейт на CNN в Източна Европа. Различното сега е, че инвестициите на Василев и Прокопиев вече не са така видими, защото за целта се ползват меко казано “спорни” откъм морал и качества “журналисти” или собствени такива, които напълно закономерно ще представят пред западните издания интереса на собственика на медията, в която работят.

Може би най-емблематичен е примерът със сайта “Бивол” и двама от неговите автори – Атанас Чобанов и Димитър Стоянов. В последните години имаше множество индикации, че техни “разследващи” материали се базират на чернови, писани в Белград. В последните месеци това вече е отвъд всякакво съмнение. Жертва на манипулациите на Чобанов, се оказа дори авторитетно издание като “Нюзуик”, което чрез изповядваща неолиберални идеи своя репортерка, неволно стана проводник на внушенията, диктувани от Цветан Василев в българските му медии като “Фрог нюз” на бившия доносник от ДС - Огнян Стефанов - “Академик”.


Уволняваният от множество български медии Димитър Стоянов (вляво) с най-довереното протеже на Цветан Василев в медиите - Мирослав Иванов, “прикрит” в издание на българина с швейцарски паспорт Георги Василев


Биволът Атанас Чобанов вече изцяло се освети като един от инфлуенсърите на Цветан Василев

Уволняван от множество медии заради липса на професионални качества, подозрения в нерегламентирани контакти и опити за прокарване на нечисти интереси, е друг подвизаващ се в “Бивол” в последните години “журналист” – Димитър Стоянов. Той дори не крие близостта си до един от най-доверените и обслужващи интереса на Цветан Василев автори на манипулации и  “фалшиви новини" - Мирослав Иванов. Документирано е, че в годините преди фалита на КТБ срещите между Василев и Иванов са били ежедневни, а по някога и по повече от веднъж на ден. Мирослав Иванов е бивш кадър от поръчковите издания на Иво Прокопиев, а последните години е поставен “под прикритие” в малко известен сайт, издаван от свързания с Цветан Василев българин с чуждестранен паспорт, за когото има данни, че е изградил и финансира цяла мрежа за фабрикуване на “фалшиви новини” в интерес на укриващия се от правосъдието фараон.

Един от най-близките в последните години до семейството на Галя и Иво Прокопиеви техен служител – Росен Босев е сред  основните проводници, които подсъдимият бизнесмен ползва, за да атакува вече и през чужди медии българските власти, било заради проблемите му с правосъдието или заради интереси в икономиката, финансите и политиката. И макар много да иска да лансира внушението, че отравянето на Емилиян Гебрев е заради желанието на последния да запази незаконосъобразния контрол върху оръжейния завод “Дунарит”, засега Босев не успява да подведе редакторите в британския сайт “Белинкат” с тази “фалшива новина”, обслужваща изцяло близкия до Цветан Василев оръжеен спекулант. Куриозно е, че в последните седмици изданието на Иво Прокопиев “Капитал” е заприличало на “Работническо дело” от най-мрачните години на Студената война, с водената кампанията в защита на Емилиян Гебрев. Обяснение за това може да се търси и в засилената финансова активност на една ПР-агенция, обслужвала и преди свързани с Цветан Василев подставени лица. 
 


Росен Босев в прегръдка с Галя Прокопиева


Други имена, които често се явяват автори или прокарват желаните от Иво Прокопиев внушения в англоезични медии са пряко и косвено свързаните с негови издания и други проекти - Мария Черешева и Мария Спирова. Първата е бивш репортер в изданията на Прокопиев и един от създателите на т.нар. “Асоциация на европейските журналисти”, в която членуват основно бивши или настоящи кадри на Прокопиев. Втората е неуспял политик от свързаната с Прокопиев партия на проваления бивш правосъден министър Христо Иванов.


Мария Черешева - бивш кадър от изданията на Иво Прокопиев


Мария Спирова - неуспял политик от партията на проваления бивш министър Христо Иванов

В последните дни в списъка на обслужващите интересите на подсъдимите Цветан Василев и Иво Прокопиев може да се впише и още една Мария – Мария Георгиева. Тя се оказва съавтор на публикации в британския вестник “Гардиън”, макар да се води журналист в шведски вестник и по точно негов кореспондент в Москва. Подобно на повечето от изброените досега имена, Мария Георгиева също има тежки предубеждения към България и е с типичната за пропагандаторите на манипулации срещу страната ни неолиберална ориентация. Показателно за това е близостта на Георгиева до една от известните с оскверняването на православни храмове в Русия активистки на “Пуси Райът”. И макар да представя себе си за прозападно настроен журналист, базиран в Москва, Мария Георгиева се оказва в София, за да представя свързания с комунистическия режим и ДС Емилиян Гебрев като “жертва”, без дори да си дава сметка, че така защитава човек уличен още преди 30 години в контрабанда на наркотични вещества и търговец на оръжие, продавал още преди десетилетия техника и боеприпаси на различни комунистически режими.
 


“Защитничката” на свързания с ДС Емилиян Гебрев, живеещата в Москва Мария Георгиева (вляво) се радва на компанията на член на “Пуси Райът”, известни с оскверняването на християнски храмове


Всичко това можеше да бъде избегнато, ако българските власти бяха предприели навременни мерки, като например да се засили ролята на служителите в дипломатически мисии, отговарящи за връзки с медиите в съответните държави. Десетки милиони всяка година потъват в бюджетите на БТА, БНР и БНТ, но там отдавна липсват утвърдени имена, които да представят обективно събитията в страната, не само за българската, но и за международната аудитория. Отделно правителството всяка година гласува бюджет за Комуникационна стратегия, свързана с членството на България в ЕС, но тези средства или не се усвояват или се дават за издаването на безсмислени брошури, вместо тези пари да отиват за изграждането на информационни канали, които във времената на хибридните войни могат да имат полезен ефект и ключово значение за благоприятния имидж на страната.