През март 1818 г. бил публикуван романът на Мери Шели „Франкенщайн“, а осем месеца по-късно, в Глазгоу, се случило събитие, при което, изглежда, животът имитирал изкуството...

През ноември 1818 г. голяма тълпа от зяпачи се събрала в анатомичния театър на Университета в Глазгоу и търпеливо очаквала екзекуцията на Матю Клайдсдейл, осъден за убийството на 70-годишен мъж.

Хората обаче се интересували не толкова от екзекуцията, колкото от това, което щяло да се случи след нея – един учен обещал да възкреси престъпника с помощта на електрически ток, а законът, приет през 1751 година, позволявал телата на престъпници да се използват за медицински цели.

Мъжът бил екзекутиран на площада на затвора чрез обесване на 4 ноември, след което тялото било натоварено в каруца и транспортирано до университета.

Известният шотландски геолог Андрю Юр бил абсолютно сигурен, че ще може да реанимира мъртвия с електричество. Никой не виждал нищо плашещо или странно в подобни убеждения, тъй като един от основните научни интереси по онова време била „галванизацията“: съживяването на мъртви тела с помощта на електрически ток.

Докато повечето естествоизпитатели използвали галванизма повече за забавление, Юр искал да знае дали наистина е възможно да върнеш някого от мъртвите, вдъхновен от експериментите на Галване върху жаби.

Твърди се, че Юр всъщност само е помагал на професора по анатомия Джеймс Джефрай в експеримента. Самият Джефрай твърдял, че чрез стимулиране на диафрагмалния нерв животът може да бъде върнат в случаи на задушаване, удавяне или обесване. 


Андрю Юр. William G. Jackman / Public Domain

Пред голямата тълпа от зяпачи ученият изпомпал кръвта от тялото, а след това свързал мощна батерия към гръбначния мозък на екзекутирания. Когато Юр изпратил електрически ток през диафрагмата на Клайдсдейл, гърдите му се повдигнали, сякаш дишал.

„Всеки мускул на тялото веднага се възбуди от конвулсивни движения, напомнящи силно треперене от студ.

При преместване на втория електрод от бедрото към петата, коляното беше предварително огънато, кракът беше изхвърлен с такава сила, че почти преобърна един от асистентите, който напразно се опитваше да не допусне разгъването му“, описва Юр експеримента.

Ученият продължил да удря тялото с електричество, като постепенно увеличавал напрежението. Публиката започнала да се разотива. Един господин загубил съзнание.

„Всички мускули на лицето му едновременно бяха приведени в ужасно движение; гняв, ужас, отчаяние, мъка и ужасна усмивка съчетаха отвратителните си изражения на лицето на убиеца.

По това време няколко зрители бяха принудени да напуснат помещението в страх и един господин припадна“, продължава Юр.

В продължение на час ученият стимулирал диафрагмения нерв на починалия.

„Успехът беше наистина забележителен. Мигновено започна пълно, освен това затруднено дишане. Гърдите се повдигаха и спускаха; коремът изпъкваше и отново спадаше, с движеща се диафрагма“, пише той.

Накрая Юр стигнал до извода, че ако смъртта не е била причинена от телесна повреда и ако кръвта е била оставена кръвта в тялото, тогава възкресението е могло да се случи.

Естествено, този подход също не би сработил, тъй като електричеството просто стимулирало мускулите на мъртвеца, карайки ги да се свиват.

Юр също така написал, че ако експериментът е бил успешен, нямало да има причина за радост, тъй като щял да бъде възкресен убиец.

Ужасяващите представления с електричество в крайна сметка излезли от мода, като обществеността започнала да ги разглежда като зли и „сатанински по природа“.

Но първите примитивни експерименти с електрически ток отстъпили място на реанимационни технологии като дефибрилацията.