На днешната дата - 17 януари, православната църква почита паметта на Преподобния Антоний Велики, празникът е наричан от народа Антоновден.

Името Антон произхожда от римското име Антоний и значи "безценен, неоценим, който няма цена". Другото му значение е "който влиза в бой".

Антоний Велики е роден около 251 г. след Христа, в Египет, в семейството на заможни и благочестиви родители. Според житиеписеца му Атанасий Александрийски светецът прекарва 20 години при пълно усамотение в една изоставена постройка в пустинята.

При него идват болни и страдащи хора, с които беседва часове. На 104 години Антоний излиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава. Успехът му е наречен тържество на християнството. На следващата година светецът умира, като е погребан на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.Според българската народна традиция Антоновден се празнува за предпазване от болести.

Затова Антоновден и Атанасовден (на 18 януари) са един след друг и се честват като празници на ковачи, железари, ножари и на налбанти.

Традиции и обичаи на Антоновден

В народния календар на българите Антоновден влиза в състава на тридневен празничен комплекс. Започващ ден по-рано, на 16-ти с празника “Южници-верижници”, “Петрово въже” или “Петрови вериги”.

Празнува се за здравето на домашните животни. Отбелязва се първото пролетно затопляне и затова се изкарват животните на улицата.

Св. Антон е представен като по-малък брат близнак на св. Атанас. В българските вярвания двамата братя се представят като ковачи (среща се и като ножари, железари, налбанти) затова са и покровители на ковачите и железарите.

Често наричат светците “бащи на чумата”, тъй като се смята, че тя се е родила на техния празник, и затова едно от имената на деня е Чумин ден.

По някои места (Поповско) празниците им се означават с общото название „сладки и медени”. В Пиринско се вярва, че всички болести се събират на 17 януари, а на следващия ден (Атанасовден) тръгват по хората. В Разградско празникът е известен и като Лелинден заради табуираното име на чумата – „леля”.

Според поверията и традициите на Антоновден жените:
не трябва да работят;
не трябва да предат и или докосват вълна (смятало се, че във вълната спи чумата);
не трябва да се плете или ши;
не трябва да се вари боб, леща, царевица или други варива (смятало се че, това разболявало децата).

Също така мъжете не трябвало да впрягат добитъка.

Необходимо е за здраве да се раздадат на близки и съседи содени питки, намазани с петмез. Една от питките се оставя на тавана “за белята”, “за лелята” т.е. за чумата, защото от суеверие хората се боели да изговорят думата “чума”.

Който подхванел работа, щял да боледува цяла година. Колкото повече си почивате и си угаждате на този ден, толкова повече ще радвате на добро здраве според поверията на Антоновден.

Какво се слага на трапезата на Антоновден?

На трапезата на Антоновден има изпечени содени питки, надупчени отгоре с масур или вилица, за да не се “надупчат” децата от шарка. Питките се мажат с петмез. 

Традиционно на трапезата присъстват също тутманик и пълнена кокошка. Не се слага свинско месо, за да не се разлютяват болестите.

Спред една легенда имало двама братя близнаци Антон и Атанас, които изобретили ковашките клещи. Затова именните им дни се честват един след друг и на тези дни празнуват всички ковачи, железари и ножари.

На този ден имен ден празнуват: Андон, Антоан, Антоанета, Антон, Антонина, Антония, Донка, Донко, Дончо, Тони, Тонка, Тончо, Тоньо, Тоня, Тотьо и Тотка.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук